Психичен процес: Разлика между версии
→Вижте също: когнитивност |
→Източници: когнитивност, познавателна способност |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Психичните процеси''', '''психичните функции''' и '''когнитивни процеси''' са термини често използвани взаимозаменяемо (макар че не винаги коректно, терминът когнитивен има специфична употреба - виж [[когнитивност]] и [[Познавателна способност|когнитивизъм]]), за да обозначат функции или процеси като [[възприятие]], [[интроспекция]], [[памет]], [[творчество]], [[въображение]], [[концепция]], [[убеждение]], [[съждение]], [[воля]] и [[емоция]], с други думи всички неща, които можем да правим с ума си. |
'''Психичните процеси''', '''психичните функции''' и '''когнитивни процеси''' са термини често използвани взаимозаменяемо (макар че не винаги коректно, терминът когнитивен има специфична употреба - виж [[когнитивност]] и [[Познавателна способност|когнитивизъм]]), за да обозначат функции или процеси като [[възприятие]], [[интроспекция]], [[памет]], [[творчество]], [[въображение]], [[концепция]], [[убеждение]], [[съждение]], [[воля]] и [[емоция]], с други думи всички неща, които можем да правим с ума си. |
||
'''когнитивност''' (на [[Английски език|английски]]: ''Cognition'') - способността на обучаемия да разбира и открива смисъла от извършването на определени дейности като четене, преглед, [[наблюдение]] и др. (Наиду, 2003).<ref> |
'''Само част от тях е познавателната способност - "когнитивност''' (на [[Английски език|английски]]: ''Cognition'') - способността на обучаемия да разбира и открива смисъла от извършването на определени дейности като четене, преглед, [[наблюдение]] и др."<ref>[[Познавателна способност]]</ref>(Наиду, 2003).<ref>http://wikieducator.org/WikiEdProfessional_eLearning_Guidebook</ref> |
||
Външната проява на тези процеси са [[Психични явления|психичните явления]]. |
Външната проява на тези процеси са [[Психични явления|психичните явления]]. Тази външна проява може да бъде наблюдавана обективно и да се подлага на научни изследвания. |
||
[[Човек|Хората]] са приели, че на [[Земя|земята]] не съществуват други [[Индивид|индивиди]], способни на себеосъзнаване, [[себесъзнание]] - това са [[психични явления]], присъщи на развития човешки [[ум]]. Този възглед не е приет от всеки един човек. При [[наблюдение]] на [[животни]] понякога се наблюдават реакции, които приличат на [[обида]] или шега, а много факти сочат, че конкретни видове животни проявяват крайно изразена отмъстителност. Това е сигнал за съществуването или поне за наченки на осъзнаването ма тези животни на своето съществуване и това на индивида, който им е навредил. <ref>[[Самосъзнание]]</ref> |
[[Човек|Хората]] са приели, че на [[Земя|земята]] не съществуват други [[Индивид|индивиди]], способни на себеосъзнаване, [[себесъзнание]] - това са [[психични явления]], присъщи на развития човешки [[ум]]. Този възглед не е приет от всеки един човек. При [[наблюдение]] на [[животни]] понякога се наблюдават реакции, които приличат на [[обида]] или шега, а много факти сочат, че конкретни видове животни проявяват крайно изразена отмъстителност. Това е сигнал за съществуването или поне за наченки на осъзнаването ма тези животни на своето съществуване и това на индивида, който им е навредил. <ref>[[Самосъзнание]]</ref> |
||
Версия от 09:36, 27 септември 2017
Психичните процеси, психичните функции и когнитивни процеси са термини често използвани взаимозаменяемо (макар че не винаги коректно, терминът когнитивен има специфична употреба - виж когнитивност и когнитивизъм), за да обозначат функции или процеси като възприятие, интроспекция, памет, творчество, въображение, концепция, убеждение, съждение, воля и емоция, с други думи всички неща, които можем да правим с ума си.
Само част от тях е познавателната способност - "когнитивност (на английски: Cognition) - способността на обучаемия да разбира и открива смисъла от извършването на определени дейности като четене, преглед, наблюдение и др."[1](Наиду, 2003).[2]
Външната проява на тези процеси са психичните явления. Тази външна проява може да бъде наблюдавана обективно и да се подлага на научни изследвания.
Хората са приели, че на земята не съществуват други индивиди, способни на себеосъзнаване, себесъзнание - това са психични явления, присъщи на развития човешки ум. Този възглед не е приет от всеки един човек. При наблюдение на животни понякога се наблюдават реакции, които приличат на обида или шега, а много факти сочат, че конкретни видове животни проявяват крайно изразена отмъстителност. Това е сигнал за съществуването или поне за наченки на осъзнаването ма тези животни на своето съществуване и това на индивида, който им е навредил. [3]
