Психичен процес: Разлика между версии
не са източници |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Психичните процеси''', '''психичните функции''' и '''когнитивни процеси''' са термини често използвани взаимозаменяемо (макар че не винаги коректно, терминът когнитивен има специфична употреба – виж [[когнитивност]] и [[Познавателна способност|когнитивизъм]]), за да обозначат функции или процеси като [[възприятие]], [[интроспекция]], [[памет]], [[творчество]], [[въображение]], [[концепция]], [[убеждение]], [[съждение]], [[воля]] и [[емоция]], с други думи всички неща, които можем да правим с ума си. |
'''Психичните процеси''', '''психичните функции''' и '''когнитивни процеси''' са термини често използвани взаимозаменяемо (макар че не винаги коректно, терминът когнитивен има специфична употреба – виж [[когнитивност]] и [[Познавателна способност|когнитивизъм]]), за да обозначат функции или процеси като [[възприятие]], [[интроспекция]], [[памет]], [[творчество]], [[въображение]], [[концепция]], [[убеждение]], [[съждение]], [[воля]] и [[емоция]], с други думи всички неща, които можем да правим с ума си. |
||
Само част от тях е познавателната способност – ''когнитивност'' ({{lang-en|Cognition}}) – способността на обучаемия да разбира и открива смисъла от извършването на определени дейности като четене, преглед, [[наблюдение]] и др.“<ref>http://wikieducator.org/WikiEdProfessional_eLearning_Guidebook</ref> |
|||
Външната проява на тези процеси са [[Психични явления|психичните явления]]. Тази външна проява може да бъде наблюдавана обективно и да се подлага на научни изследвания. |
Външната проява на тези процеси са [[Психични явления|психичните явления]]. Тази външна проява може да бъде наблюдавана обективно и да се подлага на научни изследвания. |
Версия от 09:42, 27 септември 2017
Психичните процеси, психичните функции и когнитивни процеси са термини често използвани взаимозаменяемо (макар че не винаги коректно, терминът когнитивен има специфична употреба – виж когнитивност и когнитивизъм), за да обозначат функции или процеси като възприятие, интроспекция, памет, творчество, въображение, концепция, убеждение, съждение, воля и емоция, с други думи всички неща, които можем да правим с ума си.
Само част от тях е познавателната способност – когнитивност (Шаблон:Lang-en) – способността на обучаемия да разбира и открива смисъла от извършването на определени дейности като четене, преглед, наблюдение и др.“[1]
Външната проява на тези процеси са психичните явления. Тази външна проява може да бъде наблюдавана обективно и да се подлага на научни изследвания.
Хората са приели, че на земята не съществуват други индивиди, способни на себеосъзнаване, себесъзнание – това са психични явления, присъщи на развития човешки ум. Този възглед не е приет от всеки един човек. При наблюдение на животни понякога се наблюдават реакции, които приличат на обида или шега, а много факти сочат, че конкретни видове животни проявяват крайно изразена отмъстителност. Това е сигнал за съществуването или поне за наченки на осъзнаването ма тези животни на своето съществуване и това на индивида, който им е навредил.