Палестинска автономия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Държава |
{{Държава |
пълно-име=السلطة الوطنية الفلسطينية <br> Палестинска автономия|
официално-име=<div style="font-size:90%; font-weight: normal;">{{Collapsible list|title=<small>На местния език:</small>|{{икона|ar}} السلطة الوطنية الفلسطينية}}</div> |
официално-име-бг=Палестинска автономия |
кратко-име=Палестина |
кратко-име=Палестина |
герб= Palestinian National Authority COA |
герб= Palestinian National Authority COA |
Ред 45: Ред 46:
През 2011, въпреки насрещен натиск от страна на [[Съединени американски щати|САЩ]] и Израел, Палестинското правителство подава в [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност]] на [[Организация на обединените нации|ООН]] молба за членство в организацията.
През 2011, въпреки насрещен натиск от страна на [[Съединени американски щати|САЩ]] и Израел, Палестинското правителство подава в [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност]] на [[Организация на обединените нации|ООН]] молба за членство в организацията.


В края на октомври 2011 г. Палестина става член на [[ЮНЕСКО]] след гласуване в което 107 страни-членки гласуват „за“, 14 гласуват „против“ и 52 се въздържат от гласуване. Сред гласувалите против са Австралия, Канада, Германия, Израел, Швеция, САЩ и др., сред въздържалите се са България, Великобритания, Япония, Румъния и др. Сред гласувалите в подкрепа са Бразилия, Индия, Китай, Гърция, Франия, Русия, Сърбия, Испания, Турция и др.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.guardian.co.uk/world/2011/nov/01/unesco-countries-vote-palestinian-membership?newsfeed=true | заглавие = How Unesco countries voted on Palestinian membership | достъп_дата = 2011-11-02 | автор = | дата = 2011-11-01 | труд = guardian.co.uk | издател = | език = | цитат = }}</ref> Закон на [[Съединени американски щати|САЩ]], приет през 1990 г. с цел да се избегне такава ситуация, забраняват на страната да финансира организация на ООН която приеме не-държава като пълноправен член, вследствие на което САЩ не може да прави членските си вноски, които дават 22% от бюджета на организацията.<ref>{{cite web |url=http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/palestinianauthority/8860951/US-withdraws-Unesco-funding-after-it-accepts-Palestinian-membership.html |title=US withdraws Unesco funding after it accepts Palestinian membership |first=Adrian |last=Blomfield |publisher=''The Telegraph'' |date=2011-10-31 |accessdate=2011-11-02}}</ref> Отговорът на [[Израел]] е решение за строителство на 2000 нови домове за израелски преселници в палестинските територии, временно блокиране на средствата които събира за палестинското правителство и забрана на мисии на ЮНЕСКО в Израел.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.guardian.co.uk/world/2011/nov/01/israel-settlement-growth-unesco-vote-palestinians?INTCMP=ILCNETTXT3487 | заглавие = Israel rushes settlement growth after Unesco accepts Palestinians | достъп_дата = 2011-11-02 | фамилно_име = Sherwood | първо_име = Harriet | дата = 2011-11-01 | труд = guardian.co.uk | издател = | език = | цитат = }}</ref>
В края на октомври 2011 г. Палестина става член на [[ЮНЕСКО]] след гласуване в което 107 страни-членки гласуват „за“, 14 гласуват „против“ и 52 се въздържат от гласуване. Сред гласувалите против са Австралия, Канада, Германия, Израел, Швеция, САЩ и др., сред въздържалите се са България, Великобритания, Япония, Румъния и др. Сред гласувалите в подкрепа са Бразилия, Индия, Китай, Гърция, Франия, Русия, Сърбия, Испания, Турция и др.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.guardian.co.uk/world/2011/nov/01/unesco-countries-vote-palestinian-membership?newsfeed=true | заглавие = How Unesco countries voted on Palestinian membership | достъп_дата = 2011-11-02 | дата = 2011-11-01 | труд = guardian.co.uk }}</ref> Закон на [[Съединени американски щати|САЩ]], приет през 1990 г. с цел да се избегне такава ситуация, забраняват на страната да финансира организация на ООН която приеме не-държава като пълноправен член, вследствие на което САЩ не може да прави членските си вноски, които дават 22% от бюджета на организацията.<ref>{{cite web |url=http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/palestinianauthority/8860951/US-withdraws-Unesco-funding-after-it-accepts-Palestinian-membership.html |title=US withdraws Unesco funding after it accepts Palestinian membership |first=Adrian |last=Blomfield |publisher=''The Telegraph'' |date=2011-10-31 |accessdate=2011-11-02}}</ref> Отговорът на [[Израел]] е решение за строителство на 2000 нови домове за израелски преселници в палестинските територии, временно блокиране на средствата които събира за палестинското правителство и забрана на мисии на ЮНЕСКО в Израел.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.guardian.co.uk/world/2011/nov/01/israel-settlement-growth-unesco-vote-palestinians?INTCMP=ILCNETTXT3487 | заглавие = Israel rushes settlement growth after Unesco accepts Palestinians | достъп_дата = 2011-11-02 | фамилно_име = Sherwood | първо_име = Harriet | дата = 2011-11-01 | труд = guardian.co.uk }}</ref>


== Държавно устройство ==
== Държавно устройство ==

Версия от 15:57, 28 септември 2017

Палестинска автономия
На местния език:
  • ((ar)) السلطة الوطنية الفلسطينية
      
Девиз: няма
География и население
Площ6 020 km²
(на 149-то място)
СтолицаРамала
Най-голям градГаза
Официален език
Население (2007)3 985 000
(на 139-то място)
История
Независимост
зависима от Израел
Икономика
БВП (ППС, 2005)$ ? млрд
(на ? място)
БВП на човек (ППС)$ ?
ВалутаЙордански динар и Израелски шекел (JOD и ILS)
Други данни
Часова зона+2
Интернет домейн.ps
Телефонен код970
Официален сайтwww.minfo.gov.ps
(1): Желаната столица на независима Палестина е Източен Йеруслаим, но администрацията на палестинската автономия се намира в Рамала и
Газа
Палестинска автономия в Общомедия

Палестинската автономия е автономно държавно образувание в рамките на Израел, което обхваща Западния бряг и Ивицата Газа. Временна столица е град Рамала.

История

На 15 ноември 1988 г. националният съвет на Палестинската организация за освобождение провъзгласява в Алжир независимостта на Палестинската държава, въпреки че тя е все още под израелска окупация. Тогава и България признава държавата Палестина.

Палестинската автономия се създава чак през 1994 година. Създадена е като част от договорите от Осло между Организацията за освобождение на Палестина и Израел. Палестинската автономия има контрол върху гражданските проблеми и проблемите със сигурността в палестинските градски райони (наричани в Договорите от Осло „зона A“). Тя упражнява контрол и върху палестинските селски райони („зона B“).

Политическият статут на Палестинската автономия е предмет на остри спорове. В различни точки на света терминът „Палестина“ се тълкува по различен начин.

През 2011, въпреки насрещен натиск от страна на САЩ и Израел, Палестинското правителство подава в Съвета за сигурност на ООН молба за членство в организацията.

В края на октомври 2011 г. Палестина става член на ЮНЕСКО след гласуване в което 107 страни-членки гласуват „за“, 14 гласуват „против“ и 52 се въздържат от гласуване. Сред гласувалите против са Австралия, Канада, Германия, Израел, Швеция, САЩ и др., сред въздържалите се са България, Великобритания, Япония, Румъния и др. Сред гласувалите в подкрепа са Бразилия, Индия, Китай, Гърция, Франия, Русия, Сърбия, Испания, Турция и др.[1] Закон на САЩ, приет през 1990 г. с цел да се избегне такава ситуация, забраняват на страната да финансира организация на ООН която приеме не-държава като пълноправен член, вследствие на което САЩ не може да прави членските си вноски, които дават 22% от бюджета на организацията.[2] Отговорът на Израел е решение за строителство на 2000 нови домове за израелски преселници в палестинските територии, временно блокиране на средствата които събира за палестинското правителство и забрана на мисии на ЮНЕСКО в Израел.[3]

Държавно устройство

Първият председател на палестинската автономия е Ясер Арафат. След смъртта му през 2004 г. го заменя Махмуд Абас. От 19 февруари 2006 г. министър-председател на автономията е 46-годишният Исмаил Хания, който е смятан за прагматичен политик.

На 17 юни 2007 полага клетва временно палестинско правителство начело с независимия политик Салям Фаяд, досегашен министър на финансите, като не включва представители на радикалното ислямистко движение „Хамас“.

Тази мярка е следствие от кръвопролитнитя сблъсъци през последниете месеци между членовете на „Хамас“ и групировката „Фатах“, оглавявана от президента Абас, поради което той разпуска правителството на Хания 2 дена по-рано. САЩ приветстват неучастието на „Хамас“ в правителство на Фаяд и обявяват, че ще прекратят продължаващото 15 месеца ембарго. Другите участници в „близкоизточната четворка" (Европейският съюз, Русия, ООН) също изказват подкрепа за новото правителство.

Административно деление

Население

Икономика

Вижте още

Източници

  1. How Unesco countries voted on Palestinian membership // guardian.co.uk. 2011-11-01. Посетен на 2011-11-02.
  2. Blomfield, Adrian. US withdraws Unesco funding after it accepts Palestinian membership // The Telegraph, 2011-10-31. Посетен на 2011-11-02.
  3. Sherwood, Harriet. Israel rushes settlement growth after Unesco accepts Palestinians // guardian.co.uk. 2011-11-01. Посетен на 2011-11-02.

Шаблон:Палестина-мъниче