Янош Хуняди: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-Външни връзки +Външни препратки)
Ред 10: Ред 10:
[[File:2006 0602AlbaIuliaCatedralaCatolica0416.JPG|thumb|350px|[[Романика|Романската]] католическа [[катедрала]] „[[Михаил (архангел)|Св. Архангел Михаил]]“ (XII в.) в [[Алба Юлия]], където почиват тленните останки на Янош Хуняди]]
[[File:2006 0602AlbaIuliaCatedralaCatolica0416.JPG|thumb|350px|[[Романика|Романската]] католическа [[катедрала]] „[[Михаил (архангел)|Св. Архангел Михаил]]“ (XII в.) в [[Алба Юлия]], където почиват тленните останки на Янош Хуняди]]


'''Янош Хуняди''' ({{lang-ro| Ioan de Hunedoara}}, {{lang-hu| Hunyadi János}}), още '''Ян Хунияди''', '''Сабинян Янко''' или '''Янкула войвода'''<ref>{{cite book |last= Иванов |first= Йордан |authorlink= Йордан Иванов |title= Избрани произведения, том I, София през турско време, Литература, история, фолклор, София |year= 1982 |publisher= Литература и изкуство}}</ref>, е унгарски държавник и пълководец. Роден е през [[1387]] година (според други източници – около [[1400]] г.) в [[боляри|болярско]] семейство от [[Влашко]], преместило се по-късно в [[Кралство Унгария|Унгария]]. Животът и деянията на ''Ян Хуниади'' са тясно свързани със съпротивата срещу [[Османска империя|османско]]то нашествие в [[българско землище|българските земи]].
'''Янош Хуняди''' ({{lang-ro| Ioan de Hunedoara}}, {{lang-hu| Hunyadi János}}), още '''Ян Хунияди''', '''Йоан Хунияд,''' '''Сабинян Янко''' или '''Янкула войвода'''<ref>{{cite book |last= Иванов |first= Йордан |authorlink= Йордан Иванов |title= Избрани произведения, том I, София през турско време, Литература, история, фолклор, София |year= 1982 |publisher= Литература и изкуство}}</ref>, е унгарски държавник и пълководец. Роден е през [[1387]] година (според други източници – около [[1400]] г.) в [[боляри|болярско]] семейство от [[Влашко]], преместило се по-късно в [[Кралство Унгария|Унгария]]. Животът и деянията на ''Ян Хуниади'' са тясно свързани със съпротивата срещу [[Османска империя|османско]]то нашествие в [[българско землище|българските земи]].


== Произход ==
== Произход ==
Ред 23: Ред 23:
През следващите години Янош Хуняди играе важна роля във войните срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Още през 1441 година той отблъсква в Трансилвания османска армия, водена от Мезид бей, който загива. През септември 1442 година край река [[Яломица]] той удържа победа над многобройна турска войска, водена от румелийския бейлербей [[Шехабеддин паша]]. Тези успехи на Хуняди намират широк отзвук в християнския свят и подпомагат изграждането на антиосмански съюз на повечето християнски съседи на османците.{{hrf|Имбър|2000|174 – 176}}
През следващите години Янош Хуняди играе важна роля във войните срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Още през 1441 година той отблъсква в Трансилвания османска армия, водена от Мезид бей, който загива. През септември 1442 година край река [[Яломица]] той удържа победа над многобройна турска войска, водена от румелийския бейлербей [[Шехабеддин паша]]. Тези успехи на Хуняди намират широк отзвук в християнския свят и подпомагат изграждането на антиосмански съюз на повечето християнски съседи на османците.{{hrf|Имбър|2000|174 – 176}}


През октомври 1443 година унгарците започват голям поход, оглавен от Янош Хуняди, новия унгарски крал [[Владислав III]] и сваления сръбски деспот [[Георги Бранкович]]. Османците първоначално отстъпват, изоставяйки [[Ниш]], [[Пирот]] и [[София]] и опожарявайки околностите им, като в същото време прегрупират силите си. [[Битка при Златица|Решителната битка]] на този поход се състои в проходите между София и [[Златица]] на [[12 декември]]. В нея османците изглежда надделяват и в един момент животът на самия Хуняди е заплашен, но унгарците успяват да отстъпят организирано, продължавайки да оказват съпротива и разбивайки османския авангард при [[Драгоман]]. Лишени от провизии, унгарските войски претърпяват големи загуби на хора и животни, но успяват да се върнат в [[Белград]] в началото на следващата година{{hrf|Имбър|2000|176 – 180}} след победата в [[Битка при Куновица|Битката при Куновица]] на [[2 януари]] [[1444]] г.
През [[октомври]] [[1443|1443 г.]] унгарците започват голям поход, оглавен от Ян Хуняди, новия унгарски крал [[Владислав III]] и сваления сръбски [[Деспот (титла)|деспот]] [[Георги Бранкович]]. Османците първоначално отстъпват, изоставяйки [[Ниш]], [[Пирот]] и [[София]] и опожарявайки околностите им, като в същото време прегрупират силите си. [[Битка при Златица|Решителната битка]] на този поход се състои в проходите след [[София]] при [[Златица]] на [[12 декември]]. В нея християнската войска не успява да разгроми османците, дори в един момент животът на самия Хуняди е заплашен, което налага проради големите загуби на хора и животни в ставащата все по-люта зима при недостига на провизии и изтощението на войската, християните да се оттеглат организирано, като при [[Драгоман]] те разбиват срещнатия османски авангард, а на [[2 януари]] [[1444]] г. отново разгромяват турците в [[Битка при Куновица|Битката при Куновица]] в началото на следващата година{{hrf|Имбър|2000|176 – 180}} и армията се установява за презимуване в [[Белград]], където войските са посрещнати тържествено като победители. През лятото на 1444 година е сключено десетгодишно примирие с Мурад II, с коетото, наред с другото, османците предават на деспот Георги скъпо завоюваната от тях след тримесечна обсада в 1438 г. силна нова крепост [[Смедерево]].


Въпреки неуспеха на похода на Хуняди, съюзниците го възприемат като победа и са окуражени за нови действия срещу османците, унгарците са по-въздържани и през лятото на 1444 година сключват десетгодишно примирие с Мурад II, като Георги Бранкович си връща [[Смедерево]]. Въпреки това само няколко дни по-късно Владислав е убеден от папския легат [[Джулиано Чезарини]] да наруши мира и да започне нов поход срещу османците. Причина за това става и благоприятната военно-политическа обстановка – по това време обединеният папско-венецианско-бургундски флот достига [[Дарданели]]те, емирът на [[Караман]] напада османците в [[Анадол]]а, а след това султан Мурад абдикира в полза на дванадесетгодишния си син [[Мехмед II|Мехмед]].{{hrf|Имбър|2000|182 – 187}}
Въпреки че с похода на Хуняди не е постигнат желания окончателен успех, съюзниците го възприемат като победа и са окуражени за нови действия срещу османците. Само няколко дни след сключения от унгарците договор Владислав III е убеден от папския легат [[Джулиано Чезарини]] да наруши мира и да започне нов поход срещу османците. Причина за това става и благоприятната военно-политическа обстановка – по това време обединеният папско-венецианско-бургундски флот достига [[Дарданели]]те, емирът на [[Караман]] напада османците в [[Анадол]]а, а след това султан Мурад абдикира в полза на дванадесетгодишния си син [[Мехмед II|Мехмед]].{{hrf|Имбър|2000|182 – 187}}


Около началото на октомври започва новият поход, оглавен от Владислав III, Янош Хуняди и [[Джулиано Чезарини]]. Те пресичат [[Дунав]] в района на [[Оршова]] и започват да се придвижват надолу по реката, опустошавайки съседните области без да срещат особена съпротива, с изключение на [[Никопол]] и [[Велико Търново|Търново]], които се опитват да превземат, но са отблъснати със значителни загуби. Оттам унгарците се насочват към [[Варна]] и успешно превземат крепостите [[Шумен]] и [[Провадия]].{{hrf|Имбър|2000|188 – 189}}
Около началото на октомври започва новият поход, оглавен от Владислав III, Янош Хуняди и [[Джулиано Чезарини]]. Те пресичат [[Дунав]] в района на [[Оршова]] и започват да се придвижват надолу по реката, опустошавайки съседните области без да срещат особена съпротива, с изключение на [[Никопол]] и [[Велико Търново|Търново]], които се опитват да превземат, но са отблъснати със значителни загуби. Оттам унгарците се насочват към [[Варна]] и успешно превземат крепостите [[Шумен]] и [[Провадия]].{{hrf|Имбър|2000|188 – 189}}

Версия от 15:27, 30 септември 2017

Янош Хуняди
Hunyadi János
унгарски държавник и пълководец
Роден
1407 г.
Починал
11 август 1456 г. (49 г.)
ПогребанСвети Михаил (Алба Юлия), Алба Юлия, Румъния
Религиякатолицизъм
Активен периодот 1428 г. до 1456 г.
Семейство
РодХуняди
ДецаМатяш Корвин
Ласло Хуняди
Подпис
Янош Хуняди в Общомедия
Залата на рицарите в замъка на Хунияди
Романската католическа катедрала „Св. Архангел Михаил“ (XII в.) в Алба Юлия, където почиват тленните останки на Янош Хуняди

Янош Хуняди (Шаблон:Lang-ro, Шаблон:Lang-hu), още Ян Хунияди, Йоан Хунияд, Сабинян Янко или Янкула войвода[1], е унгарски държавник и пълководец. Роден е през 1387 година (според други източници – около 1400 г.) в болярско семейство от Влашко, преместило се по-късно в Унгария. Животът и деянията на Ян Хуниади са тясно свързани със съпротивата срещу османското нашествие в българските земи.

Произход

След като бащата на Янош – Вайк, главен дворцов офицер при крал Сигизмунд – получава през 1409 г. като подарък крепостта Хуняди (сега Хунедоара) в Трансилвания, семейството приема името Хуняди.

Биография

Още като млад Янош Хуняди постъпва на служба при крал Сигизмунд. След 1433 г. Янош става дворцов рицар при краля. Участва в Хуситските войни, а през 1436 г. взема участие в чешкия поход на крал Сигизмунд, като след това е приет за член на кралския съвет.

След смъртта на Албрехт II, Хуняди използва цялото си натрупано влияние, за да помогне за възкачването на полския крал Владислав III Ягело. Хуняди играе важна роля в развилата се гражданска война за трона и заради заслугите си е награден от Владислав III с крепостта Белград и Трансилванското войводство.

През следващите години Янош Хуняди играе важна роля във войните срещу Османската империя. Още през 1441 година той отблъсква в Трансилвания османска армия, водена от Мезид бей, който загива. През септември 1442 година край река Яломица той удържа победа над многобройна турска войска, водена от румелийския бейлербей Шехабеддин паша. Тези успехи на Хуняди намират широк отзвук в християнския свят и подпомагат изграждането на антиосмански съюз на повечето християнски съседи на османците.[2]

През октомври 1443 г. унгарците започват голям поход, оглавен от Ян Хуняди, новия унгарски крал Владислав III и сваления сръбски деспот Георги Бранкович. Османците първоначално отстъпват, изоставяйки Ниш, Пирот и София и опожарявайки околностите им, като в същото време прегрупират силите си. Решителната битка на този поход се състои в проходите след София при Златица на 12 декември. В нея християнската войска не успява да разгроми османците, дори в един момент животът на самия Хуняди е заплашен, което налага проради големите загуби на хора и животни в ставащата все по-люта зима при недостига на провизии и изтощението на войската, християните да се оттеглат организирано, като при Драгоман те разбиват срещнатия османски авангард, а на 2 януари 1444 г. отново разгромяват турците в Битката при Куновица в началото на следващата година[3] и армията се установява за презимуване в Белград, където войските са посрещнати тържествено като победители. През лятото на 1444 година е сключено десетгодишно примирие с Мурад II, с коетото, наред с другото, османците предават на деспот Георги скъпо завоюваната от тях след тримесечна обсада в 1438 г. силна нова крепост Смедерево.

Въпреки че с похода на Хуняди не е постигнат желания окончателен успех, съюзниците го възприемат като победа и са окуражени за нови действия срещу османците. Само няколко дни след сключения от унгарците договор Владислав III е убеден от папския легат Джулиано Чезарини да наруши мира и да започне нов поход срещу османците. Причина за това става и благоприятната военно-политическа обстановка – по това време обединеният папско-венецианско-бургундски флот достига Дарданелите, емирът на Караман напада османците в Анадола, а след това султан Мурад абдикира в полза на дванадесетгодишния си син Мехмед.[4]

Около началото на октомври започва новият поход, оглавен от Владислав III, Янош Хуняди и Джулиано Чезарини. Те пресичат Дунав в района на Оршова и започват да се придвижват надолу по реката, опустошавайки съседните области без да срещат особена съпротива, с изключение на Никопол и Търново, които се опитват да превземат, но са отблъснати със значителни загуби. Оттам унгарците се насочват към Варна и успешно превземат крепостите Шумен и Провадия.[5]

Новините за унгарския поход предизвикват паника в Одрин и Мехмед взема мерки за укрепването на града. В същото време Мурад е извикан от Маниса, където се е оттеглил, и се връща, за да оглави армията. След като достига Одрин, той оставя Мехмед начело на защитата на града, а самият той с основната армия се насочва към Несебър и оттам на север по черноморския бряг, за да пресрещне унгарската армия. В решителното сражение при Варна на 10 ноември османците успяват да надделеят, като в боя загива крал Владислав III, а Хуняди е принуден да се оттегли на запад.[6]

В края на лятото на 1445 година съюзниците организират ново нападение. Бургундски флот навлиза в Дунав и с влашка помощ завзема Тутракан, Гюргево и Русе, след което се среща с войските на Янош Хуняди при Никопол, но придвижването към града на османски подкрепления принуждава съюзниците да се оттеглят.[7] През лятото на 1448 година Янош Хуняди, в съюз с Влашко и със Скендербег в Албания, започва поредна кампания срещу османците. През октомври Янош Хуняди с основната унгарска армия се придвижва на юг през Поморавието към Косово, вероятно за да обедини войските си с тези на Скендербег, а в същото време Мурад тръгва от София през Ниш и стига до Куршумлия, където научава за разположението на вражеските войски. В последвалата Втора Косовска битка Хуняди претърпява поражение, което задълго слага край на унгарските нападения срещу османците.[8]

През есента на 1454 година Хуняди ръководи поход в Поморавието, отблъсквайки османците от две завзети от тях през лятото крепости. През следващата година унгарците започват да се готвят за война, но султан Мехмед II успява да вземе инициативата и в началото на юли 1456 година обсажда ключовата гранична крепост Белград. Към града е придвижено голямо количество артилерия, а в река Дунав са построени кораби, които на 14 юли са унищожени от унгарския флот. На следващия ден османците щурмуват крепостта, но са отблъснати, а в същото време в града влизат значителни подкрепления, водени от Янош Хуняди. На 21 юли османците успяват да преминат външната градска стена, но претърпяват тежки загуби във вътрешността на града, а унгарците провеждат успешна контраатака в техния лагер. На следващия ден султан Мехмед вдига обсадата и се оттегля.[9]

Малко след успешния край на обсадата, на 11 август 1456 година, Янош Хуняди умира от чума в Белград. Той е погребан в католическата катедрала „Св. Архангел Михаил“ в Алба Юлия, до своя по-голям брат, който умира в битка за Унгария през 1440 г.

Днес неговото име носи един от най-големите булеварди във Варна, минаващ покрай Парк-музей „Владислав Варненчик“. Твърде възможно е Ян Хуняди да е легендарния бан Янука [10], отбранявал героически София от османците, т.к. именно той преминава с обединените християнски сили клисурата край Драгоман, освобождавайки София през декември 1443 г., но е принуден заради зимата през февруари на следващата 1444 да се оттегли към Ниш.

Бележки

  1. ↑ Иванов, Йордан. Избрани произведения, том I, София през турско време, Литература, история, фолклор, София. Литература и изкуство, 1982.
  2. ↑ Имбър 2000, с. 174 – 176.
  3. ↑ Имбър 2000, с. 176 – 180.
  4. ↑ Имбър 2000, с. 182 – 187.
  5. ↑ Имбър 2000, с. 188 – 189.
  6. ↑ Имбър 2000, с. 189 – 194.
  7. ↑ Имбър 2000, с. 195 – 197.
  8. ↑ Имбър 2000, с. 201 – 204.
  9. ↑ Имбър 2000, с. 231, 236 – 240.
  10. ↑ Иванов, Йордан. Избрани произведения, том I, Средновековна София, Литература, история, фолклор, София. Литература и изкуство, 1982.
Цитирани източници
  • Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. (на български)

Външни препратки

  • Die Hunyadis (http://mek.niif.hu/)
  • Кой е Янош Хуняди ?
  • Milton G. Lehrer and David Martin,Transylvania: History and Reality, Bartleby Press; 1986
  • Ion Grumeza, Dacia: Land of Transylvania, Cornerstone of Ancient Eastern Europe, Hamilton Books, 2009
  • Constantin C Giurescu,Transylvania in the history of Romania: An historical outline,Garnstone P; 1969
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Янош_Хуняди&oldid=8137385“.