Одрински мирен договор (1444): Разлика между версии
Нова страница: „'''Одринския мирен договор от 1444''' е подписан между султан Мурад II и християнските сили...“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Одринския мирен договор от 1444''' е подписан между султан [[Мурад II]] и християнските сили от [[Първия кръстоносен поход на Владислав III Ягело - 1443 г.|Първия кръстоносен поход на Владислав III Ягелонски]] представлявани от [[Янош Хуняди|Йоан (Ян) Хунияди]] и [[Поморавие|моравския]] [[Моравско деспотство|деспот]] [[Георги Бранкович|Георги]] през [[юни]] [[1444]] г. в посочения тракийски град [[Одрин]], където османците са настонили столицата с,. Подписаното е ратифицирано в [[Сегед]] в края на [[юли]] и на [[15 август]] е положена клетва - водача на похода полско-унгарския крал [[Владислав III|Владислав III Ягелонски]] се заклева върху Библията, а Мурад II върху Корана. Постигнато е освобождаване на най-западните християнски земи завзети от турците и наред с другото, османците предават на моравския деспот Георги скъпо завоюваната от тях в 1438 г. след тримесечна обсада силна нова крепост [[Смедерево]]. След всико това султан Мурад II се отказва от престола и абдикира в полза на малолетния си 12 годишен син [[Мехмед II]].<ref name=":0">Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, 2000, с. 174 – 180.</ref> |
'''Одринския мирен договор от 1444''' е подписан между султан [[Мурад II]] и християнските сили от [[Първия кръстоносен поход на Владислав III Ягело - 1443 г.|Първия кръстоносен поход на Владислав III Ягелонски]] представлявани от [[Янош Хуняди|Йоан (Ян) Хунияди]] и [[Поморавие|моравския]] [[Моравско деспотство|деспот]] [[Георги Бранкович|Георги]] през [[юни]] [[1444]] г. в посочения тракийски град [[Одрин]], където османците са настонили столицата с,. Подписаното е ратифицирано в [[Сегед]] в края на [[юли]] и на [[15 август]] е положена клетва - водача на похода полско-унгарския крал [[Владислав III|Владислав III Ягелонски]] се заклева върху Библията, а Мурад II върху Корана. Постигнато е освобождаване на най-западните християнски земи завзети от турците и наред с другото, османците предават на моравския деспот Георги скъпо завоюваната от тях в 1438 г. след тримесечна обсада силна нова крепост [[Смедерево]]. След всико това султан Мурад II се отказва от престола и абдикира в полза на малолетния си 12 годишен син [[Мехмед II]].<ref name=":0">Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, 2000, с. 174 – 180.</ref> |
||
Българските земи като цяло обаче не са освободени и заплахата Цариград да бъде завладян от турците също остава. Папа [[Евгений IV]] и кардинал Юлиян Чезарини убеждават крал Владислав III, че клетвата му е навалидна, тъй като е дадена на безбожника Мурад. Назарини, от името на папския престол, освобождава краля от нея и с манифест от [[4 август]] 1444 г. отново е обявена война на иноверците. Не след дълго бойните действия са подновени с [[Битка при Варна|Втория кръсгносен поход на Владислав III Ягело в 1444]] г. |
Българските земи като цяло обаче не са освободени и заплахата [[Константинопол|Цариград]] да бъде завладян от турците също остава. Папа [[Евгений IV]] и кардинал Юлиян Чезарини убеждават крал Владислав III, че клетвата му е навалидна, тъй като е дадена на безбожника Мурад. Назарини, от името на папския престол, освобождава краля от нея и с манифест от [[4 август]] 1444 г. отново е обявена война на иноверците. Не след дълго бойните действия са подновени с [[Битка при Варна|Втория кръсгносен поход на Владислав III Ягело в 1444]] г. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 22:32, 30 септември 2017
Одринския мирен договор от 1444 е подписан между султан Мурад II и християнските сили от Първия кръстоносен поход на Владислав III Ягелонски представлявани от Йоан (Ян) Хунияди и моравския деспот Георги през юни 1444 г. в посочения тракийски град Одрин, където османците са настонили столицата с,. Подписаното е ратифицирано в Сегед в края на юли и на 15 август е положена клетва - водача на похода полско-унгарския крал Владислав III Ягелонски се заклева върху Библията, а Мурад II върху Корана. Постигнато е освобождаване на най-западните християнски земи завзети от турците и наред с другото, османците предават на моравския деспот Георги скъпо завоюваната от тях в 1438 г. след тримесечна обсада силна нова крепост Смедерево. След всико това султан Мурад II се отказва от престола и абдикира в полза на малолетния си 12 годишен син Мехмед II.[1]
Българските земи като цяло обаче не са освободени и заплахата Цариград да бъде завладян от турците също остава. Папа Евгений IV и кардинал Юлиян Чезарини убеждават крал Владислав III, че клетвата му е навалидна, тъй като е дадена на безбожника Мурад. Назарини, от името на папския престол, освобождава краля от нея и с манифест от 4 август 1444 г. отново е обявена война на иноверците. Не след дълго бойните действия са подновени с Втория кръсгносен поход на Владислав III Ягело в 1444 г.
Източници
- ↑ Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, 2000, с. 174 – 180.