Първи кръстоносен поход на Владислав III Ягело 1443 г.: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Първи балкански кръстоносен поход на Владислав III - 1443
 
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Първия балкански поход воден от Владислав III Ягелонски''' е [[кръстоносен поход]] срещу османците от [[1443|октоври 1443]] до [[1444|януари 1444 г.]] на полски, унгарски и западноевропейски [[Рицар|рицари]] и чешки, влашки, български и сърбо-хърватски войски и отреди с обща численост към 33 000 меча, оглавен от полско-унгарския крал [[Владислав III|Владислав III Ягелонски]], наречен Варненчек, с военен ръководител [[Янош Хуняди|Йоан (Ян) Хуняди]] войвода на [[Трансилвания|Седмоградско]] (Трансилвания).<ref name="SettonHazard1990">{{cite book|last1=Setton|first1=Kenneth M.|authorlink1=Kenneth M. Setton|last2=Hazard|first2=Harry W.|last3=Zacour|first3=Norman P.|title=A History of the Crusades: The Impact of the Crusades on Europe|url=http://books.google.com/books?id=TKaPrQPFIAMC&pg=PA270|date=1 June 1990|publisher=Univ of Wisconsin Press|isbn=978-0-299-10744-4|page=270}}</ref> Престолонаследникът на [[Търновското царство]] [[княз]] [[Фружин|Фружин Шишман]] е едни от знатните участници в похода и в битките. Похода замършва с [[Одрински мирен договор (1444)|Одринския мир от 1444 г.]] с който османците губят завладяните от тях земи в [[Поморавие|Поморавието]] и силната дунавска [[Смедеревска крепост|крепост Смедерево]].
'''Първия балкански поход воден от Владислав III Ягелонски''' е [[кръстоносен поход]] срещу османците от [[1443|октоври 1443]] до [[1444|януари 1444 г.]] на полски, унгарски и западноевропейски [[Рицар|рицари]] и чешки, влашки, български и сърбо-хърватски войски и отреди с обща численост към 33 000 меча, оглавен от полско-унгарския крал [[Владислав III|Владислав III Ягелонски]], наречен Варненчек, с военен ръководител [[Янош Хуняди|Йоан (Ян) Хуняди]] войвода на [[Трансилвания|Седмоградско]] (Трансилвания).<ref name="SettonHazard1990">{{cite book|last1=Setton|first1=Kenneth M.|authorlink1=Kenneth M. Setton|last2=Hazard|first2=Harry W.|last3=Zacour|first3=Norman P.|title=A History of the Crusades: The Impact of the Crusades on Europe|url=http://books.google.com/books?id=TKaPrQPFIAMC&pg=PA270|date=1 June 1990|publisher=Univ of Wisconsin Press|isbn=978-0-299-10744-4|page=270}}</ref> Престолонаследникът на [[Търновското царство]] [[княз]] [[Фружин|Фружин Шишман]] е едни от знатните участници в похода и в битките. След похода е сключен [[Одрински мирен договор (1444)|Одринския мир от 1444 г.]] с който османците губят завладяните от тях земи в [[Поморавие|Поморавието]] и силната дунавска [[Смедеревска крепост|крепост Смедерево]].


== Предистория ==
== Предистория ==

Версия от 23:35, 30 септември 2017

Първия балкански поход воден от Владислав III Ягелонски е кръстоносен поход срещу османците от октоври 1443 до януари 1444 г. на полски, унгарски и западноевропейски рицари и чешки, влашки, български и сърбо-хърватски войски и отреди с обща численост към 33 000 меча, оглавен от полско-унгарския крал Владислав III Ягелонски, наречен Варненчек, с военен ръководител Йоан (Ян) Хуняди войвода на Седмоградско (Трансилвания).[1] Престолонаследникът на Търновското царство княз Фружин Шишман е едни от знатните участници в похода и в битките. След похода е сключен Одринския мир от 1444 г. с който османците губят завладяните от тях земи в Поморавието и силната дунавска крепост Смедерево.

Предистория

Балканските кръстоносни походи 1443-1444г . са резултата на образувания широк антиосмански съюз срещу заплахата Цариград да бъде завладян то турците и освобождаването на Европа от иноверното нашествие. Начало е сложено в 1439 година с Флорентинската уния, поставила византийската църква под върховенството на папата. Към него се присъединяват Венецианската република, Бургундия и Унгария с Полша и Литва, където папата успява да постигне помирение между наследниците на Албрехт Хабсбург и избрания от аристокрацията за крал на Унгария Владислав IIIЯгелонски крал на Полша и княз на Литва. Усилията за формиране на съюза са насърчени от успехите срещу турците на войводта на Седмоградско Йоан Хуняди през 1441 – 1442 г. През септември 1442 година при река Яломица Хуниади отново разгромява многобройната турска войска, водена от румелийския бейлербей Шехабеддин паша. Този успех както и предишните победи на войводата намират широк отзвук в християнския свят и подпомагат преминаването към действия на християнския съюз създаден от повечето европейски съседи на османците, а Венеция и Бургундия изграждат голям флот, който да действа срещу османците в Егейско море и Проливите.[2]

Така през октомври 1443 г. унгарците повеждат голям кръстоносен поход оглавен от крал Владислав III под военното ръководство на войводата Йоан Хуняди в който участва и деспот Георги прогонения от турците владетел на Моравското деспотство, а също и престолонаследникът на Търновското царство княз Фружин Шишман, който решен на всичко дори продава наскоро дареното му имение „Файдаш“, за да набави необходимите му за похода средства.[3]

Ход на кампанията

Началото на войната закъснява и започва чак през октомври. Под напора на настъплението на християнската армия турците са принудени да отстъпват. След битката при Ниш османците се изтеглят към Пловдив опожарявайки всичко по пътя си прилагайки тактиката на изгорената земя страхувайки се от надигане на местното християнско население и за да разстроят продоволствието на кръстонасната армия, като в същото време прегрупират силите и се укрепяват в проходите пред Тракия. Християнските войски победоносно влизат в Ниш, Пирот и в определения от противника им за гравен град на Румелия - София, където към тях се присъединават още български отреди, в началото на декември 1443 г. е достигнат Ихтиман [4] на път за преминаване в Южна България, но времето за война отдавна е изчерпано. В средновековието, преди това, а и немалко пъти след него, е практически невъзможно да се водят успешни военни кампании при тежки зимни условия, в този сезон войните по правило спират, а армиите се настаняват на зимни квартири до пролетта, но християните все пак опитват да продължат настъплението. Така в проходите след София в битката при Златица на 12 декември 1443 г.[5] войската не успява да пробие отбраната на османците, в един момент дори животът на самия Хуняди е заплашен, което налага проради големите загуби на хора и животни в ставащата все по-люта зима при недостига на провизии и изтощението на войската, християнските сили да прекратят настъплението и да се оттеглят организирано към незасегнати от войната места където армията може да се снабдява през зимата.[6]  При Драгоман е разбит срещнатия османски авангард, а на 2 януари 1444 г. отново турците са разгромени в битката при Куновица като дори зетя на султана и брат на великия везир Чандарли Халил паша Махмуд бей е пленен [7] след което съюзната армия се установява за презимуване в Белград, където войските са посрещнати тържествено като победители и на 22 януари 1444 г. пред белградската крепост се явява пратеник на султана с предложение за изгоден мир.[2]

Резултати

Действията на похода съвпадат с отхвърлянето на османската власт от Скендербег в Албания, който в края на 1443 година се обявява за независим в управляваната от него крепост Круя, и в Гърция където, станалия по-късно император, пелопонески деспот Константин Палеолог прогонва османците от Централна Гърция и Пинд., а победеният в Западна България Турахан бей Султанът хвърля в затвора Токат.[8] Временно освободените от османците земи са напълно унищожени по пътя на отстъпление и завръщане на армията им, София е изгорена, превърната в "черно поле", а околностите ѝ в "черен въглен".[9]

През юни 1444 г. в Одрин е сключено десетгодишно примирие с Мурад II, европейските сили там се представляват от Йоан Хунияди и деспот Георги. Подписаното е ратифицирано в Сегед в края на юли и на 15 август е положена клетва - крал Владислав Ягелонски се заклева върху Библията, а Мурад II върху Корана. Постигнато е освобождаване на най-западните християнски земи завзети от турците и наред с другото, османците предават на моравския деспот Георги скъпо завоюваната от тях в 1438 г. след тримесечна обсада силна нова крепост Смедерево. След всико това султан Мурад II се отказва от престола и абдикира в полза на малолетния си 12 годишен син Мехмед II.[2]

Българските земи като цяло обаче не са освободени и заплахата Цариград да бъде завладян от турците също остава. Папа Евгений IV и кардинал Юлиян Чезарини убеждават крал Владислав III, че клетвата му е навалидна, тъй като е дадена на безбожника Мурад. Назарини, от името на папския престол, освобождава краля от нея и с манифест от 4 август 1444 г. отново е обявена война на иноверците. Не след дълго бойните действия са подновени с Втория кръсгносен поход на Владислав III Ягело в 1444 г. [10]

Източници

Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев. Българите и османското завоевание (краят на ХIII – средата на XV в.). В. Търново, 1995.

Петър Ников, Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци. Известия на историческото дружество в София, кн. VII-VIII, 1928

Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, 2000, с. 174 – 180.

Babinger, Franz (1987) [1936]. „Turakhān Beg“. In Houtsma, Martijn Theodoor. E.J. Brill’s first encyclopaedia of Islam, 1913 – 1936, Volume VIII. Leiden: BRILL. pp. 876 – 878. 

Setton, Kenneth M. (1978). The Papacy and the Levant (1204 – 1571), Volume II: The Fifteenth Century. DIANE Publishing

  1. ↑ Setton, Kenneth M., Hazard, Harry W., Zacour, Norman P. A History of the Crusades: The Impact of the Crusades on Europe. Univ of Wisconsin Press, 1 June 1990. ISBN 978-0-299-10744-4. с. 270.
  2. ↑ а б в Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, 2000, с. 174 – 180.
  3. ↑ Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов. Кой кой е в средновековна България. С., 1999
  4. ↑ Babinger, Franz. Mehmed the Conqueror and His Time. Princeton University Press, 1992. ISBN 0-691-01078-1. с. 25.
  5. ↑ Mellersh, H. E. L., Williams, Neville. Chronology of World History. ABC-CLIO, 1999. ISBN 978-1-57607-155-7. с. 527.
  6. ↑ Stadtmüller, Georg. Ungarn-Jahrbuch. Hase und Koehler Verlag., 1988. с. 16.
  7. ↑ Babinger, Franz. Turakhān Beg. // E.J. Brill's first encyclopaedia of Islam, 1913–1936, Volume VIII. Leiden, BRILL, 1987. р. 25
  8. ↑ Imber, Colin. Introduction // The Crusade of Varna, 1443-45. Ashgate Publishing, July 2006. ISBN 0-7546-0144-7. с. 9–31. Посетен на 2007-04-19.
  9. ↑ Boyar, Ebru, Fleet, Kate. A Social History of Ottoman Istanbul. Cambridge University Press, 15 April 2010. ISBN 978-1-139-48444-2. с. 25.
  10. ↑ The Historians' History of the World By Henry Smith Williams - Page 439
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Първи_кръстоносен_поход_на_Владислав_III_Ягело_1443_г.&oldid=8137701“.