Първи кръстоносен поход на Владислав III Ягело 1443 г.: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 7: Ред 7:


== Ход на кампанията ==
== Ход на кампанията ==
Началото на войната закъснява и започва чак през [[октомври]]. Под напора на настъплението на християнската армия турците са принудени да отстъпват. След [[Битка при Ниш (1443)|битката при Ниш]] османците се изтеглят към [[Пловдив]] опожарявайки всичко по пътя си прилагайки тактиката на изгорената земя страхувайки се от надигане на местното християнско население и за да разстроят продоволствието на кръстонасната армия, като в същото време прегрупират силите и се укрепяват в проходите пред Тракия. Християнските войски победоносно влизат в [[Ниш]], [[Пирот]] и в определения от противника им за гравен град на Румелия - [[София]], където към тях се присъединават още български отреди. Османсщият летопис свидетелства:''"Цялата рая пък се поклони на тези проклетници. Кой донесе храна и започна да продава, кой се качи на коня и заставайки отпред, им стана водач. С една дума, дадоха на жалките неверници едногодишния поголовен данък. Мнозина неверници от раята яхнаха конете и дойдоха във войската на Янко. Тогаз, като се поразмисли, Янко си рече: "Много добре стана за нас, че тази рая яхна и дойде. Добре ще е веднага да ги подредя в един отряд, та да вървят пред нас. Ако турците връхлетят върху ни, тези ще ни бъдат добър заслон." И заповяда, та невернишката рая стана един отряд и тръгнаха. Този ден, като преминаха през прохода Драгоман, стигнаха до Софийското поле."'' <ref>[http://macedonia.kroraina.com/mkm/index.htm Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан, Превод от османо-турски език, студия и коментар Мария Калицин, София 1992, с. 42-43]</ref> и християнската войска влиза в София, Краля назначава за управител на града тукашния православен владика и възвръща отново в [[Света София (София)|църква “Св. София”]].<ref name=":1">[http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=628&article=1651295545+ Българите в кръстоносните походи на Владислав ІІІ Ягело]</ref> В началото на [[декември]] 1443 г. е достигнат [[Ихтиман]] <ref name="Babinger1992">{{cite book|last=Babinger|first=Franz|authorlink=|title=Mehmed the Conqueror and His Time|url=http://books.google.com/books?id=PPxC6rO7vvsC&pg=PA25|year=1992|publisher=Princeton University Press|isbn=0-691-01078-1|page=25}}</ref>[[Ихтиман|<nowiki/>]] на път за преминаване в Южна България, но времето за война отдавна е изчерпано. В средновековието, преди това, а и немалко пъти след него, е практически невъзможно да се водят успешни военни кампании при тежки зимни условия, в този сезон войните по правило спират, а армиите се настаняват на зимни квартири до пролетта, но християните все пак опитват да продължат настъплението. Така в проходите след [[София]] в [[Битка при Златица|битката при Златица]] на [[12 декември]] 1443 г.<ref name="MellershWilliams1999">{{cite book|last1=Mellersh|first1=H. E. L.|authorlink1=H. E. L. Mellersh|last2=Williams|first2=Neville|authorlink2=Neville Williams|title=Chronology of World History|url=http://books.google.com/books?id=PCcOAQAAMAAJ|year=1999|publisher=ABC-CLIO|isbn=978-1-57607-155-7|page=527}}</ref> изтощената войска не успява да пробие отбраната на османците, в един момент дори животът на самия Хуняди е заплашен, което налага проради големите загуби на хора и животни в ставащата все по-люта зима при недостига на провизии и изтощението на войската, християнските сили да прекратят настъплението и да се оттеглят организирано към незасегнати от войната места където армията може да се снабдява през зимата.<ref name="Stadtmüller1988">{{cite book|last=Stadtmüller|first=Georg|authorlink=|title=Ungarn-Jahrbuch|url=http://books.google.com/books?id=-G0RAQAAMAAJ|year=1988|publisher=Hase und Koehler Verlag.|page=16}}</ref>  На [[16 декември]] 1443 г. офанзивата е спряна по заповед на крал Владислав и започва подготовка за марш към зимно разкрвартируване в [[Белград]], междувременно на [[24 декември]] при София<ref> [http://www.academia.edu/5813137/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%94%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B5_%D1%81%D1%80%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B0_Nobility_In_The_State_of_Serbian_Despots Милош Ивановић, Властела Државе српских деспота, УНИВЕРЗИТЕТ У БЕОГРАДУ, Београд 2013, с.123]</ref> и при [[Драгоман]] <ref>[http://macedonia.kroraina.com/mkm/index.htm Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан, Превод от османо-турски език, студия и коментар Мария Калицин, София 1992, с. 58]</ref> е разбит срещнатия османски авангард, а на [[2 януари]] [[1444]] г. отново османците са разгромени в [[Битка при Куновица|битката при Куновица]] между Пирот и Ниш, като са пленени 4000 противници и дори зетя на султана и брат на [[Велик везир|великия везир]] Чандарли Халил паша Махмуд бей пада в плен <ref>Babinger, Franz. Turakhān Beg. // E.J. Brill's first encyclopaedia of Islam, 1913–1936, Volume VIII. Leiden, BRILL, 1987. р. 25</ref> след което съюзната армия се установява за презимуване в Белград, където войските са посрещнати тържествено като победители и на [[22 януари]] 1444 г. пред [[Белградска крепост|белградската крепост]] се явява пратеник на султана с предложение за изгоден мир.<ref name=":0" />
Началото на войната закъснява и започва чак през [[октомври]]. Под напора на настъплението на християнската армия турците са принудени да отстъпват. След [[Битка при Ниш (1443)|битката при Ниш]] османците се изтеглят към [[Пловдив]] опожарявайки всичко по пътя си прилагайки тактиката на изгорената земя страхувайки се от надигане на местното християнско население и за да разстроят продоволствието на кръстонасната армия, като в същото време прегрупират силите и се укрепяват в проходите пред Тракия. Християнските войски победоносно влизат в [[Ниш]], [[Пирот]] и в определения от противника им за гравен град на Румелия - [[София]], където към тях се присъединават още български отреди. Османсщият летопис свидетелства:''"Цялата рая пък се поклони на тези проклетници. Кой донесе храна и започна да продава, кой се качи на коня и заставайки отпред, им стана водач. С една дума, дадоха на жалките неверници едногодишния поголовен данък. Мнозина неверници от раята яхнаха конете и дойдоха във войската на Янко. Тогаз, като се поразмисли, Янко си рече: "Много добре стана за нас, че тази рая яхна и дойде. Добре ще е веднага да ги подредя в един отряд, та да вървят пред нас. Ако турците връхлетят върху ни, тези ще ни бъдат добър заслон." И заповяда, та невернишката рая стана един отряд и тръгнаха. Този ден, като преминаха през прохода Драгоман, стигнаха до Софийското поле."'' <ref name=":2">[http://macedonia.kroraina.com/mkm/index.htm Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан, Превод от османо-турски език, студия и коментар Мария Калицин, София 1992, с. 42-43]</ref> и с осигурено от така формирания българския отряд авангард настъпление християнската войска влиза в София, Краляг назначава за управител на града тукашния православен владика, а Йоан Хуняди възвръща отново в [[Света София (София)|църква “Св. София”]].<ref name=":1">[http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=628&article=1651295545+ Българите в кръстоносните походи на Владислав ІІІ Ягело]</ref><ref name=":2" /> В началото на [[декември]] 1443 г. е достигнат [[Ихтиман]] <ref name="Babinger1992">{{cite book|last=Babinger|first=Franz|authorlink=|title=Mehmed the Conqueror and His Time|url=http://books.google.com/books?id=PPxC6rO7vvsC&pg=PA25|year=1992|publisher=Princeton University Press|isbn=0-691-01078-1|page=25}}</ref>[[Ихтиман|<nowiki/>]] на път за преминаване в Южна България, но времето за война отдавна е изчерпано. В средновековието, преди това, а и немалко пъти след него, е практически невъзможно да се водят успешни военни кампании при тежки зимни условия, в този сезон войните по правило спират, а армиите се настаняват на зимни квартири до пролетта, но християните все пак опитват да продължат настъплението. Така в проходите след [[София]] в [[Битка при Златица|битката при Златица]] на [[12 декември]] 1443 г.<ref name="MellershWilliams1999">{{cite book|last1=Mellersh|first1=H. E. L.|authorlink1=H. E. L. Mellersh|last2=Williams|first2=Neville|authorlink2=Neville Williams|title=Chronology of World History|url=http://books.google.com/books?id=PCcOAQAAMAAJ|year=1999|publisher=ABC-CLIO|isbn=978-1-57607-155-7|page=527}}</ref> изтощената войска не успява да пробие отбраната на османците, в един момент дори животът на самия Хуняди е заплашен, което налага проради големите загуби на хора и животни в ставащата все по-люта зима при недостига на провизии и изтощението на войската, християнските сили да прекратят настъплението и да се оттеглят организирано към незасегнати от войната места където армията може да се снабдява през зимата.<ref name="Stadtmüller1988">{{cite book|last=Stadtmüller|first=Georg|authorlink=|title=Ungarn-Jahrbuch|url=http://books.google.com/books?id=-G0RAQAAMAAJ|year=1988|publisher=Hase und Koehler Verlag.|page=16}}</ref>  На [[16 декември]] 1443 г. офанзивата е спряна по заповед на крал Владислав и започва подготовка за марш към зимно разкрвартируване в [[Белград]], междувременно на [[24 декември]] при София<ref> [http://www.academia.edu/5813137/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%94%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B5_%D1%81%D1%80%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B0_Nobility_In_The_State_of_Serbian_Despots Милош Ивановић, Властела Државе српских деспота, УНИВЕРЗИТЕТ У БЕОГРАДУ, Београд 2013, с.123]</ref> и при [[Драгоман]] <ref>[http://macedonia.kroraina.com/mkm/index.htm Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан, Превод от османо-турски език, студия и коментар Мария Калицин, София 1992, с. 58]</ref> е разбит срещнатия османски авангард, а на [[2 януари]] [[1444]] г. отново османците са разгромени в [[Битка при Куновица|битката при Куновица]] между Пирот и Ниш, като са пленени 4000 противници и дори зетя на султана и брат на [[Велик везир|великия везир]] Чандарли Халил паша Махмуд бей пада в плен <ref>Babinger, Franz. Turakhān Beg. // E.J. Brill's first encyclopaedia of Islam, 1913–1936, Volume VIII. Leiden, BRILL, 1987. р. 25</ref> след което съюзната армия се установява за презимуване в Белград, където войските са посрещнати тържествено като победители и на [[22 януари]] 1444 г. пред [[Белградска крепост|белградската крепост]] се явява пратеник на султана с предложение за изгоден мир.<ref name=":0" />


== Унищожаване от османлиите на мирно българско население и селища ==
== Унищожаване от османлиите на християнско българско население и селища ==
Временно освободените от османците български земи са напълно унищожени и подложени на жестоки репресии още при отстъплението на унизената от пораженията си османска армия - град [[София]] е изгорен до основи, областта с Ниш, Пирот и София е превърната в ''"черно поле"'', малки и големи селищата, включително Ниш и Пирот - в ''"черен въглен"'',<ref name="BoyarFleet2010">{{cite book|last1=Boyar|first1=Ebru|last2=Fleet|first2=Kate|title=A Social History of Ottoman Istanbul|url=http://books.google.com/books?id=hHd2OizxNCcC&pg=PA25|date=15 April 2010|publisher=Cambridge University Press|isbn=978-1-139-48444-2|page=25}}</ref> '' ''при връщането на турциге в София владиката е заклан и всички, заподозирени и набедени, че са помагали на християнската войска, са избити <ref name=":1" />, древната християнска църква “Света София” отново е обърната на джамия, ''л''ично пашата ''"някои от поповете, монасите и неверниците, които бяха там, посече, на други извади очите. На кучето, наречено владика, отсече главата и я сложи в торба заедно с главите на неколцина известни хора и ги изпрати при падишаха.",  ''и падишахът ''"на часа издаде заповед: Главата на всеки, който бъде хванат, че е съпричастен и носи храна на неверниците - било то войник, било рая - да бъде отсечена, имота му - конфискуван, а жените и синовете му да бъдат поробени. Аллах е най велик!. Като заповяда това, всеки един войник от войската, която бягаше, подплашена от жалките неверници, стана като лъв. Щом стигнеха до някое село, посичаха мъжете, поробваха жените и синовете, плячкосваха зърното и хамбарите, а стоката и провизиите изземваха" , "софийската и радомирската рая стана постелка под краката на конете и всеки, който донесеше пред падишаха една глава, вземаше по пет филори подарък" и "най-накрая стана тъй, че и майките забравиха чедата си"'' според потресаващото свидетелство на османския летопис''е''ц гордеещ се с действията на неговата държава срещу ''"жалките неверници"''.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/mkm/index.htm Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан, Превод от османо-турски език, студия и коментар Мария Калицин, София 1992, с. 40-45]</ref>
Временно освободените от османците български земи са напълно унищожени и подложени на жестоки репресии още при отстъплението на унизената от пораженията си османска армия в края на 1443 г. - град [[София]] е изгорен до основи, областта с Ниш, Пирот и София е превърната в ''"черно поле"'', малки и големи селищата, включително Ниш и Пирот - в ''"черен въглен"'',<ref name="BoyarFleet2010">{{cite book|last1=Boyar|first1=Ebru|last2=Fleet|first2=Kate|title=A Social History of Ottoman Istanbul|url=http://books.google.com/books?id=hHd2OizxNCcC&pg=PA25|date=15 April 2010|publisher=Cambridge University Press|isbn=978-1-139-48444-2|page=25}}</ref> '' ''при връщането на турциге в началото на 1444 г. владиката в София е заклан и всички, нарочени, че са помагали на християнската войска, са избити <ref name=":1" />, древната християнска църква “Света София” отново е обърната на джамия, ''л''ично пашата ''"някои от поповете, монасите и неверниците, които бяха там, посече, на други извади очите. На кучето, наречено владика, отсече главата и я сложи в торба заедно с главите на неколцина известни хора и ги изпрати при падишаха.",  ''и падишахът ''"на часа издаде заповед: Главата на всеки, който бъде хванат, че е съпричастен и носи храна на неверниците - било то войник, било рая - да бъде отсечена, имота му - конфискуван, а жените и синовете му да бъдат поробени. Аллах е най-велик!. Като заповяда това, всеки един войник от войската, която бягаше, подплашена от жалките неверници, стана като лъв. Щом стигнеха до някое село, посичаха мъжете, поробваха жените и синовете, плячкосваха зърното и хамбарите, а стоката и провизиите вземаха" , "софийската и радомирската рая стана постелка под краката на конете и всеки, който донесеше пред падишаха една глава, вземаше по пет филори подарък" и "най-накрая стана тъй, че и майките забравиха чедата си"'' според потресаващото свидетелство на османския летопис''е''ц гордеещ се с действията на неговата държава срещу ''"жалките неверници"''.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/mkm/index.htm Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан, Превод от османо-турски език, студия и коментар Мария Калицин, София 1992, с. 40-45]</ref>


== Резултати ==
== Резултати ==

Версия от 07:12, 1 октомври 2017

Първия балкански поход воден от Владислав III Ягелонски е кръстоносен поход срещу османците от октоври 1443 до януари 1444 г. на полски, унгарски и западноевропейски рицари и чешки, влашки, български и сърбо-хърватски войски и отреди с обща численост към 33 000 меча, оглавен от полско-унгарския крал Владислав III Ягелонски, наречен Варненчек, с военен ръководител Йоан (Ян) Хуняди войвода на Седмоградско (Трансилвания).[1] Престолонаследникът на Търновското царство княз Фружин Шишман е едни от знатните участници в похода и в битките. След похода е сключен Одринския мир от 1444 г. с който османците губят завладяните от тях земи в Поморавието и силната дунавска крепост Смедерево.

Предистория

Балканските кръстоносни походи 1443-1444г . са резултата на образувания широк антиосмански съюз срещу заплахата Цариград да бъде завладян то турците и освобождаването на Европа от иноверното нашествие. Начало е сложено в 1439 година с Флорентинската уния, поставила византийската църква под върховенството на папата. Към него се присъединяват Венецианската република, Бургундия и Унгария с Полша и Литва, където папата успява да постигне помирение между наследниците на Албрехт Хабсбург и избрания от аристокрацията за крал на Унгария Владислав IIIЯгелонски крал на Полша и княз на Литва. Усилията за формиране на съюза са насърчени от успехите срещу турците на войводта на Седмоградско Йоан Хуняди през 1441 – 1442 г. През септември 1442 година при река Яломица Хуниади отново разгромява многобройната турска войска, водена от румелийския бейлербей Шехабеддин паша. Този успех както и предишните победи на войводата намират широк отзвук в християнския свят и подпомагат преминаването към действия на християнския съюз създаден от повечето европейски съседи на османците, а Венеция и Бургундия изграждат голям флот, който да действа срещу османците в Егейско море и Проливите.[2]

Така през октомври 1443 г. унгарците повеждат голям кръстоносен поход оглавен от крал Владислав III под военното ръководство на войводата Йоан Хуняди в който участва и деспот Георги прогонения от турците владетел на Моравското деспотство, а също и престолонаследникът на Търновското царство княз Фружин Шишман, който решен на всичко дори продава наскоро дареното му имение „Файдаш“, за да набави необходимите му за похода средства.[3]

Ход на кампанията

Началото на войната закъснява и започва чак през октомври. Под напора на настъплението на християнската армия турците са принудени да отстъпват. След битката при Ниш османците се изтеглят към Пловдив опожарявайки всичко по пътя си прилагайки тактиката на изгорената земя страхувайки се от надигане на местното християнско население и за да разстроят продоволствието на кръстонасната армия, като в същото време прегрупират силите и се укрепяват в проходите пред Тракия. Християнските войски победоносно влизат в Ниш, Пирот и в определения от противника им за гравен град на Румелия - София, където към тях се присъединават още български отреди. Османсщият летопис свидетелства:"Цялата рая пък се поклони на тези проклетници. Кой донесе храна и започна да продава, кой се качи на коня и заставайки отпред, им стана водач. С една дума, дадоха на жалките неверници едногодишния поголовен данък. Мнозина неверници от раята яхнаха конете и дойдоха във войската на Янко. Тогаз, като се поразмисли, Янко си рече: "Много добре стана за нас, че тази рая яхна и дойде. Добре ще е веднага да ги подредя в един отряд, та да вървят пред нас. Ако турците връхлетят върху ни, тези ще ни бъдат добър заслон." И заповяда, та невернишката рая стана един отряд и тръгнаха. Този ден, като преминаха през прохода Драгоман, стигнаха до Софийското поле." [4] и с осигурено от така формирания българския отряд авангард настъпление християнската войска влиза в София, Краляг назначава за управител на града тукашния православен владика, а Йоан Хуняди възвръща отново в църква “Св. София”.[5][4] В началото на декември 1443 г. е достигнат Ихтиман [6] на път за преминаване в Южна България, но времето за война отдавна е изчерпано. В средновековието, преди това, а и немалко пъти след него, е практически невъзможно да се водят успешни военни кампании при тежки зимни условия, в този сезон войните по правило спират, а армиите се настаняват на зимни квартири до пролетта, но християните все пак опитват да продължат настъплението. Така в проходите след София в битката при Златица на 12 декември 1443 г.[7] изтощената войска не успява да пробие отбраната на османците, в един момент дори животът на самия Хуняди е заплашен, което налага проради големите загуби на хора и животни в ставащата все по-люта зима при недостига на провизии и изтощението на войската, християнските сили да прекратят настъплението и да се оттеглят организирано към незасегнати от войната места където армията може да се снабдява през зимата.[8]  На 16 декември 1443 г. офанзивата е спряна по заповед на крал Владислав и започва подготовка за марш към зимно разкрвартируване в Белград, междувременно на 24 декември при София[9] и при Драгоман [10] е разбит срещнатия османски авангард, а на 2 януари 1444 г. отново османците са разгромени в битката при Куновица между Пирот и Ниш, като са пленени 4000 противници и дори зетя на султана и брат на великия везир Чандарли Халил паша Махмуд бей пада в плен [11] след което съюзната армия се установява за презимуване в Белград, където войските са посрещнати тържествено като победители и на 22 януари 1444 г. пред белградската крепост се явява пратеник на султана с предложение за изгоден мир.[2]

Унищожаване от османлиите на християнско българско население и селища

Временно освободените от османците български земи са напълно унищожени и подложени на жестоки репресии още при отстъплението на унизената от пораженията си османска армия в края на 1443 г. - град София е изгорен до основи, областта с Ниш, Пирот и София е превърната в "черно поле", малки и големи селищата, включително Ниш и Пирот - в "черен въглен",[12]  при връщането на турциге в началото на 1444 г. владиката в София е заклан и всички, нарочени, че са помагали на християнската войска, са избити [5], древната християнска църква “Света София” отново е обърната на джамия, лично пашата "някои от поповете, монасите и неверниците, които бяха там, посече, на други извади очите. На кучето, наречено владика, отсече главата и я сложи в торба заедно с главите на неколцина известни хора и ги изпрати при падишаха.",  и падишахът "на часа издаде заповед: Главата на всеки, който бъде хванат, че е съпричастен и носи храна на неверниците - било то войник, било рая - да бъде отсечена, имота му - конфискуван, а жените и синовете му да бъдат поробени. Аллах е най-велик!. Като заповяда това, всеки един войник от войската, която бягаше, подплашена от жалките неверници, стана като лъв. Щом стигнеха до някое село, посичаха мъжете, поробваха жените и синовете, плячкосваха зърното и хамбарите, а стоката и провизиите вземаха" , "софийската и радомирската рая стана постелка под краката на конете и всеки, който донесеше пред падишаха една глава, вземаше по пет филори подарък" и "най-накрая стана тъй, че и майките забравиха чедата си" според потресаващото свидетелство на османския летописец гордеещ се с действията на неговата държава срещу "жалките неверници".[13]

Резултати

Действията на похода съвпадат с отхвърлянето на османската власт от Скендербег в Албания, който в края на 1443 година се обявява за независим в управляваната от него крепост Круя, и в Гърция където, станалия по-късно император, пелопонески деспот Константин Палеолог прогонва османците от Централна Гърция и Пинд., а победеният в Западна България Турахан бей Султанът хвърля в затвора Токат.[14]

През юни 1444 г. в Одрин е сключено десетгодишно примирие с Мурад II, европейските сили там се представляват от Йоан Хунияди и деспот Георги. Подписаното е ратифицирано в Сегед в края на юли и на 15 август е положена клетва - крал Владислав Ягелонски се заклева върху Библията, а Мурад II върху Корана. Постигнато е освобождаване на най-западните християнски земи завзети от турците и наред с другото, османците предават на моравския деспот Георги скъпо завоюваната от тях в 1438 г. след тримесечна обсада силна нова крепост Смедерево. След всико това султан Мурад II се отказва от престола и абдикира в полза на малолетния си 12 годишен син Мехмед II.[2]

Българските земи като цяло обаче не са освободени и заплахата Цариград да бъде завладян от турците също остава. Папа Евгений IV и кардинал Юлиян Чезарини убеждават крал Владислав III, че клетвата му е навалидна, тъй като е дадена на безбожника Мурад. Назарини, от името на папския престол, освобождава краля от нея и с манифест от 4 август 1444 г. отново е обявена война на иноверците. Не след дълго бойните действия са подновени с Втория кръсгносен поход на Владислав III Ягело в 1444 г. [15]

Източници

Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев. Българите и османското завоевание (краят на ХIII – средата на XV в.). В. Търново, 1995.

Петър Ников, Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци. Известия на историческото дружество в София, кн. VII-VIII, 1928

Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, 2000, с. 174 – 180.

Babinger, Franz (1987) [1936]. „Turakhān Beg“. In Houtsma, Martijn Theodoor. E.J. Brill’s first encyclopaedia of Islam, 1913 – 1936, Volume VIII. Leiden: BRILL. pp. 876 – 878. 

Setton, Kenneth M. (1978). The Papacy and the Levant (1204 – 1571), Volume II: The Fifteenth Century. DIANE Publishing

  1. ↑ Setton, Kenneth M., Hazard, Harry W., Zacour, Norman P. A History of the Crusades: The Impact of the Crusades on Europe. Univ of Wisconsin Press, 1 June 1990. ISBN 978-0-299-10744-4. с. 270.
  2. ↑ а б в Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, 2000, с. 174 – 180.
  3. ↑ Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов. Кой кой е в средновековна България. С., 1999
  4. ↑ а б Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан, Превод от османо-турски език, студия и коментар Мария Калицин, София 1992, с. 42-43
  5. ↑ а б Българите в кръстоносните походи на Владислав ІІІ Ягело
  6. ↑ Babinger, Franz. Mehmed the Conqueror and His Time. Princeton University Press, 1992. ISBN 0-691-01078-1. с. 25.
  7. ↑ Mellersh, H. E. L., Williams, Neville. Chronology of World History. ABC-CLIO, 1999. ISBN 978-1-57607-155-7. с. 527.
  8. ↑ Stadtmüller, Georg. Ungarn-Jahrbuch. Hase und Koehler Verlag., 1988. с. 16.
  9. ↑  Милош Ивановић, Властела Државе српских деспота, УНИВЕРЗИТЕТ У БЕОГРАДУ, Београд 2013, с.123
  10. ↑ Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан, Превод от османо-турски език, студия и коментар Мария Калицин, София 1992, с. 58
  11. ↑ Babinger, Franz. Turakhān Beg. // E.J. Brill's first encyclopaedia of Islam, 1913–1936, Volume VIII. Leiden, BRILL, 1987. р. 25
  12. ↑ Boyar, Ebru, Fleet, Kate. A Social History of Ottoman Istanbul. Cambridge University Press, 15 April 2010. ISBN 978-1-139-48444-2. с. 25.
  13. ↑ Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан, Превод от османо-турски език, студия и коментар Мария Калицин, София 1992, с. 40-45
  14. ↑ Imber, Colin. Introduction // The Crusade of Varna, 1443-45. Ashgate Publishing, July 2006. ISBN 0-7546-0144-7. с. 9–31. Посетен на 2007-04-19.
  15. ↑ The Historians' History of the World By Henry Smith Williams - Page 439
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Първи_кръстоносен_поход_на_Владислав_III_Ягело_1443_г.&oldid=8137859“.