Никифор Никифоров (генерал-майор)

Тази статия е за генерал-майора. За генерал-лейтенанта и политик вижте Никифор Никифоров.

---

Никифор Никифоров
български генерал
Роден	21 февруари 1890 г. Елена, Княжество България
Починал	15 февруари 1971 г. София, Народна република България
Учил в	Национален военен университет

Никифор Йорданов Никифоров е български офицер, генерал-майор.

Биография

Роден е на 21 февруари 1890 г. в Елена. През 1909 г. завършва Военното училище в София. Служи в дванадесети пехотен балкански полк и шестнадесети пехотен ловчански полк. През 1921 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет. От 1922 до 1926 г. е следовател във Военно-съдебната част. Между 1926 и 1933 г. е председател на Военни съд в Русе. От 1930 г. е постоянен член на Военнокасационния съд, а от 1933 г. и негов председател. През 1934 г. е началник на Военносъдебната служба. В периода 1934 – 1940 г. е председател на българската асоциация Рьорих. От 1939 г. до 1943 г. е съветски агент под псевдонима „Журин“ в разузнавателна група на д-р Александър Пеев. Разкрит и уволнен от армията през 1943 г. Умира на 15 февруари 1971 г. в София. Награждаван е с орден „Народна Република България“, І степен.

Военни звания

• Подпоручик (22 септември 1909)
• Поручик (1915)
• Капитан (20 юли 1917)
• Майор (30 януари 1923)
• Подполковник (30 януари 1927)
• Полковник (1 юли 1931)
• Генерал-майор (6 май 1937)

Бележки

• Портал „Военна история на България“