Никола Дагарадинов: Разлика между версии

Никола Дагарадинов
	Никола Дагарадинов
български офицер
Роден	12 февруари 1867 г. Банско, Османска империя
Учил в	Национален военен университет

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 22:34, 1 октомври 2017

Никола Михайлов Дагарадинов е български офицер, полковник от пехотата, участник в Сръбско-българска (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 2^-ри пехотен македонски полк и началник на 19^-о полково военно окръжие през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Никола Дагарадинов е роден на 12 февруари 1867 г. в Банско. През 1883 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище. През 1885 г. е произведен в чин войскови портупей юнкер и като доброволец взема участие в Сръбско-българската война (1885) в редовете на 1^-ви пехотен софийски полк. След края на войната през 1886 г. се връща във Военното училище, като достига до звание юнкер, дипломира се 64^-и по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в ^1-ви пехотен софийски полк.^[1]

На 18 май 1890 е произведен в чин поручик , 1895 в чин капитан. Като капитан служи във 2^-ри пехотен искърски полк.^[2] През 1906 е произведен в чин майор и с този чин е полкови интендант на 2^-ри пехотен искърски полк в Русе. На 21 февруари 1912 е произведен в чин подполковник. Служи в 33^-и пехотен свищовски полк. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), след което излиза в запас.

По време на Първата (1915 – 1918) запасни подполковник Дагарадинов командва първоначално 2^-ри пехотен македонски полк, след което служи като началник на 19^-о полково военно окръжие. За последната служба, „за отличия и заслуги през войната“ съгласно заповед № 463 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IV степен.^[3]

Военни звания

Подпоручик (27 април 1887)
Поручик (18 май 1890)
Капитан (1895)
Майор (1906)
Подполковник (21 февруари 1912)
Полковник (20 януари 1920)

Образование

Военно на Негово Княжеско Височество училище (1883 – 1887)

Награди

Народен орден „За военна заслуга“ IV степен (1921)

Вижте също

Бележки

↑ Марков, приложение 4
↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос. Т. 1. София, Иврай, 2002. ISBN 9549068455. с. 379.
↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 18 – 19

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.

[1] Марков, приложение 4

[2] Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос. Т. 1. София, Иврай, 2002. ISBN 9549068455. с. 379.

[3] ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 18 – 19

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 Никола Дагарадинов е роден на 12 февруари 1867 г. в [[Банско]]. През 1883 г. постъпва във [[Военното на Негово Княжеско Височество училище]]. През 1885 г. е произведен в чин [[войскови портупей юнкер]] и като доброволец взема участие в [[Сръбско-българската война]] (1885) в редовете на [[Първи пехотен софийски полк|1<sup>-ви</sup> пехотен софийски полк]]. След края на войната през 1886 г. се връща във Военното училище, като достига до звание юнкер, дипломира се 64<sup>-и</sup> по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин [[подпоручик]] и зачислен в <sup>1-ви</sup> пехотен софийски полк.<ref>Марков, приложение 4</ref>
-На 18 май 1890 е произведен в чин [[поручик]] , 1 януари 1895 в чин [[капитан]]. Като капитан служи във [[Втори пехотен искърски полк|2<sup>-ри</sup> пехотен искърски полк]].<ref>{{cite book | last = Билярски| first = Цочо| title = Княжество България и македонският въпрос | publisher = Иврай | location = София | year = 2002 | volume = 1 | isbn = 9549068455 | page = 379}}</ref> На 1 януари 1906 е произведен в чин [[майор]] и с този чин е полкови интендант на 2<sup>-ри</sup> пехотен искърски полк в [[Русе]]. На 21 февруари 1912 е произведен в чин [[подполковник]]. Служи в [[Тридесет и трети пехотен свищовски полк|33<sup>-и</sup> пехотен свищовски полк]]. Взема участие в [[Балканската война|Балканската]] (1912 – 1913) и [[Междусъюзническата война]] (1913), след което излиза в запас.
+На 18 май 1890 е произведен в чин [[поручик]] , 1895 в чин [[капитан]]. Като капитан служи във [[Втори пехотен искърски полк|2<sup>-ри</sup> пехотен искърски полк]].<ref>{{cite book | last = Билярски| first = Цочо| title = Княжество България и македонският въпрос | publisher = Иврай | location = София | year = 2002 | volume = 1 | isbn = 9549068455 | page = 379}}</ref> През 1906 е произведен в чин [[майор]] и с този чин е полкови интендант на 2<sup>-ри</sup> пехотен искърски полк в [[Русе]]. На 21 февруари 1912 е произведен в чин [[подполковник]]. Служи в [[Тридесет и трети пехотен свищовски полк|33<sup>-и</sup> пехотен свищовски полк]]. Взема участие в [[Балканската война|Балканската]] (1912 – 1913) и [[Междусъюзническата война]] (1913), след което излиза в запас.
 По време на [[България в Първата световна война|Първата]] (1915 – 1918) запасни подполковник Дагарадинов командва първоначално [[Втори пехотен македонски полк|2<sup>-ри</sup> пехотен македонски полк]], след което служи като началник на 19<sup>-о</sup> полково военно окръжие. За последната служба, „за отличия и заслуги през войната“ съгласно заповед № 463 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с [[За военна заслуга|Народен орден „За военна заслуга“]] IV степен.<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_1_4_2_18_gr%7C19.jpg&path=0&tm=1487430433 ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 18 – 19]</ref>
@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 * [[Подпоручик]] (27 април 1887)
 * [[Поручик]] (18 май 1890)
-* [[Капитан]] (1 януари 1895)
+* [[Капитан]] (1895)
-* [[Майор]] (1 януари 1906)
+* [[Майор]] (1906)
 * [[Подполковник]] (21 февруари 1912)
 * [[Полковник]] (20 януари 1920)