Христо Петров: Разлика между версии
Fix: датата е всъщност година редактирано с AWB |
|||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е през 1892 г. в [[Ловеч]]. През 1914 г. завършва Военното училище в [[София]] и участва в [[Първа световна война|Първата световна война]] като артилерийски офицер в [[Първо конно артилерийско отделение|1<sup>-во</sup> конно артилерийско отделение]]. На |
Роден е през 1892 г. в [[Ловеч]]. През 1914 г. завършва Военното училище в [[София]] и участва в [[Първа световна война|Първата световна война]] като артилерийски офицер в [[Първо конно артилерийско отделение|1<sup>-во</sup> конно артилерийско отделение]]. На 21919 г. се уволнява с чин капитан. След това завършва право в [[Софийския университет]], а след това и минно инженерство. От 1941 г. е преподавател в техническото училище в София и софийски областен директор. В периода 1941 – 1942 е директор на мина "Перник", а от следващата година до 1944 е [[министър на железниците, пощите и телеграфите]]. В периода 11 април 1942-14 септември 1943 година е министър на земеделието. Осъден е на смърт от Народния съд, 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 211, ISBN 954-528-790-X</ref>. Присъдата е отменена с [[решение № 172 на Върховния съд]]<ref name="ташев">{{ташев|365}}</ref>. |
||
== Военни звания == |
== Военни звания == |
||
* [[Подпоручик]] (22 септември 1914) |
* [[Подпоручик]] (22 септември 1914) |
||
* [[Поручик]] (5 октомври 1916) |
* [[Поручик]] (5 октомври 1916) |
||
* [[Капитан]] ( |
* [[Капитан]] (1919) |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 22:59, 1 октомври 2017
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Петров.
| Христо Петров | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1 февруари 1945 г.
|
| Учил в | Софийски университет Национален военен университет |
Христо Петров Дойчинов е български политик, осъден на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 г. от действалия в противоречие на Търновската конституция т.нар. Народен съд. Тази екзекуция като останалите осъдени от Народния съд висши политици са част от репресивните действия, предприети от властта насилствено установена в България след преврата от 1944 г. с цел налагане на комунистически режим в България при това по такъв начин, че сред обществото да няма реална опозиция.
Биография
Роден е през 1892 г. в Ловеч. През 1914 г. завършва Военното училище в София и участва в Първата световна война като артилерийски офицер в 1-во конно артилерийско отделение. На 21919 г. се уволнява с чин капитан. След това завършва право в Софийския университет, а след това и минно инженерство. От 1941 г. е преподавател в техническото училище в София и софийски областен директор. В периода 1941 – 1942 е директор на мина "Перник", а от следващата година до 1944 е министър на железниците, пощите и телеграфите. В периода 11 април 1942-14 септември 1943 година е министър на земеделието. Осъден е на смърт от Народния съд, 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото[1]. Присъдата е отменена с решение № 172 на Върховния съд[2].
Военни звания
- Подпоручик (22 септември 1914)
- Поручик (5 октомври 1916)
- Капитан (1919)
Бележки
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 211, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 365.
Източници
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
| Димитър Кушев | → | министър на земеделието и държавните имоти (11 април 1942 – 14 септември 1943) |
→ | Иван Бешков |
| |||||||||||