Стефан Попов (генерал): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Биография: Fix: датата е всъщност година редактирано с AWB
Ред 17: Ред 17:
Деец е на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македоно-одринската организация]]. През април 1901 година е делегат на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]] от Добричкото дружество.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref>
Деец е на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македоно-одринската организация]]. През април 1901 година е делегат на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]] от Добричкото дружество.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref>


През 1901 г. завършва Генралщабната академия в [[Санкт-Петербург]] и е произведен в чин [[капитан]]. Като младши офицер е зачислен в 5-ти пехотен дунавски полк. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин [[майор]], а през 1909 е старши адютант в 5-та пехотна дивизия. На 1 януари 1911 г. е произведен в чин [[подполковник]], а на 14 февруари 1914 г. в чин [[полковник]].
През 1901 г. завършва Генралщабната академия в [[Санкт-Петербург]] и е произведен в чин [[капитан]]. Като младши офицер е зачислен в 5-ти пехотен дунавски полк. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин [[майор]], а през 1909 е старши адютант в 5-та пехотна дивизия. През 1911 г. е произведен в чин [[подполковник]], а на 14 февруари 1914 г. в чин [[полковник]].


През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) в периода от 1916 до 1918 г. е началник-щаб на 3-та армия, когато тя воюва срещу [[Румъния]]. На 1 януари 1918 г. е произведен в чин [[генерал-майор]]. След това от август до септември 1918 г. е началник-щаб на 1-ва армия, след което помощник началник-щаб на войската. Уволнява се от армията през 1919 г.
През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) в периода от 1916 до 1918 г. е началник-щаб на 3-та армия, когато тя воюва срещу [[Румъния]]. През 1918 г. е произведен в чин [[генерал-майор]]. След това от август до септември 1918 г. е началник-щаб на 1-ва армия, след което помощник началник-щаб на войската. Уволнява се от армията през 1919 г.


Генерал-майор Стефан Попов умира в София на 19 юли 1938 г.
Генерал-майор Стефан Попов умира в София на 19 юли 1938 г.

Версия от 23:06, 1 октомври 2017

Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Попов.

Стефан Попов
български военен деец, генерал

Роден
Починал
19 юли 1938 г. (66 г.)

Учил вАкадемия на Генералния щаб
Национален военен университет

Стефан Геориев Попов е български офицер (генерал-майор), началник на 3-та, а по-късно на 1-ва армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

През 1892 г. завършва военното училище в София, като на 2 август е произведен в чин подпоручик, а на 2 август 1895 г. е чин поручик.

Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Добричкото дружество.[1]

През 1901 г. завършва Генралщабната академия в Санкт-Петербург и е произведен в чин капитан. Като младши офицер е зачислен в 5-ти пехотен дунавски полк. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин майор, а през 1909 е старши адютант в 5-та пехотна дивизия. През 1911 г. е произведен в чин подполковник, а на 14 февруари 1914 г. в чин полковник.

През Първата световна война (1915 – 1918) в периода от 1916 до 1918 г. е началник-щаб на 3-та армия, когато тя воюва срещу Румъния. През 1918 г. е произведен в чин генерал-майор. След това от август до септември 1918 г. е началник-щаб на 1-ва армия, след което помощник началник-щаб на войската. Уволнява се от армията през 1919 г.

Генерал-майор Стефан Попов умира в София на 19 юли 1938 г.

Награди

Източници

Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 139

Бележки

  1. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.