Пасха: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 217.174.48.107 (б.), към версия на Пища Хуфнагел |
Vodnokon4e (беседа | приноси) без текст с шаблон за авторски права от 2012 г. мъниче |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{авторски права}} |
|||
[[File:Israel's Escape from Egypt.jpg|мини|Илюстрация на [[Излизане от Египет]], Библия от 1907]] |
[[File:Israel's Escape from Egypt.jpg|мини|Илюстрация на [[Излизане от Египет]], Библия от 1907]] |
||
[[File:The two disciples, Peter and John, are sent to prepare the Passover (f. 32) Cropped.jpg|мини|Двамата Христови ученици, [[Петър (апостол)|Петър]] и [[Йоан Богослов|Йоан]], изпратени да подготвят Пасха, ок.1503 |
[[File:The two disciples, Peter and John, are sent to prepare the Passover (f. 32) Cropped.jpg|мини|Двамата Христови ученици, [[Петър (апостол)|Петър]] и [[Йоан Богослов|Йоан]], изпратени да подготвят Пасха, ок.1503 – 4]] |
||
'''Пасха''' (Pesah) е [[евреи|еврейски]] празник, по време на който символично се преповтарят моменти от последната вечер преди бягството. Самото събиране около празничната трапеза се нарича [[Седер]] (Seder). Денят след Седер е първият от празника. Следващите 5 дни се наричат „полупразници“. |
'''Пасха''' (Pesah) е [[евреи|еврейски]] празник, по време на който символично се преповтарят моменти от последната вечер преди бягството. Самото събиране около празничната трапеза се нарича [[Седер]] (Seder). Денят след Седер е първият от празника. Следващите 5 дни се наричат „полупразници“. |
||
На всяка празнична трапеза присъстват точно определени блюда: |
|||
* [[Маца]] – безквасен хляб. |
|||
* Марор – горчиви билки. |
|||
* [[Харосет]] – сладка паста от орехи, сушени или пресни плодове. |
|||
* Солена вода – за да припомня сълзите, пролети от еврейските роби в [[Египет]]. |
|||
* Зелени подправки, които се потапят в солената вода. |
|||
* [[Зроа]] – печено късче агнешко месо с кост, символизиращо пасхалното жертвоприношение и напомня за разрушението на Храма. Месото може да бъде изядено на следващия ден след Седер. |
|||
Всеки на празничната трапеза трябва да изпие 6 чаши вино. |
|||
Единственият продукт, за който няма място на празничната маса, а и където и да било в еврейския дом, е хляб ([[хамец]], който за разлика от маца е квасен продукт). |
|||
По време на вечерята се извършва ритуално измиване на ръцете и се чете свещена книга, в която се разказва за извеждането на евреите от Египет. |
|||
С тази трапеза започва еврейската Пасха, а ритуалът край масата се провежда по строги правила, наречени „Седер“ (ред, порядък). |
|||
Вечерта, след като се скрие слънцето, еврейските семейства се събират на празнична трапеза, за да четат заедно [[Агада]] (или Хагада, Устен Закон) – книга, която разказва за освобождението на синовете на [[Израел]] от 400-годишното египетско робство. |
|||
Най-малкото дете в семейството пита „Защо тази нощ е различна от всички други нощи?“, а баща му отговаря: „Защото бяхме роби на египетския фараон и Бог ни изведе от Египет“. По време на празника се пеят песни, възхваляващи бог [[Яхве]]. |
|||
По време на Пасха символично се преповтарят моменти от последната вечер преди бягството: |
|||
В тази вечер главата на семейството чете за това как Всевишният заповядал на [[Мойсей]] да изведе еврейския народ от Египет. Фараонът не искал да пуска своите роби и на Египет били пратени наказания: водите на Нил се превърнали в кръв, улиците се изпълнили с пълчища от жаби, след това плъзнали кърлежи, нападнали диви зверове, започнал да измира добитъкът, градушка и скакалци сравнили със земята посевите, паднал тридневен мрак и накрая започнали да измират първенците в държавата. |
|||
За религиозните денят след пасхалната трапеза е време за молитви и отдих. За светското население е почивен ден, в който е прието да се прекарва със семейството. |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Ред 38: | Ред 16: | ||
[[Категория:Юдаизъм]] |
[[Категория:Юдаизъм]] |
||
[[Категория:Великден]] |
[[Категория:Великден]] |
||
{{мъниче}} |
Версия от 23:38, 1 октомври 2017
Пасха (Pesah) е еврейски празник, по време на който символично се преповтарят моменти от последната вечер преди бягството. Самото събиране около празничната трапеза се нарича Седер (Seder). Денят след Седер е първият от празника. Следващите 5 дни се наричат „полупразници“.
Външни препратки
- Архим. Авксентий, „Защо, кога и как празнуваме Великден? Исторически щрихи“, dveri.bg, 20 април 2006
- Анна Маринова, „Старозаветната Пасха – път към изкуплението“, dveri.bg, 15 април 2005
- Св. Йоан Златоуст, „Похвално слово за Пасха“, pravoslavie.bg
- Еврейската Пасха (Песах), gotvarstvo.net
- Джон Брек, Господнята Пасха, 26 април 2008
|
Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.