Карл VI

Карл VI
император на Свещената Римска империя,
Наследил	Йозеф I
Наследник	Карл VII
Лични данни
Роден	1 октомври 1685 Виена, дн. Австрия
Починал	20 октомври 1740 Виена, дн. Австрия
Пълно име	Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус
Други титли	крал на Бохемия, Унгария и Хърватия
Подпис
Семейство
Династия	Хабсбурги
Баща	Леополд I
Майка	Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург
Брак	Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел
Потомци	Мария Терезия, Мария Анна Баварска
Герб
Карл VI в Общомедия

Карл VI (Шаблон:Lang-de, 1 октомври 1685 – 20 октомври 1740) е император на Свещената Римска империя, крал на Бохемия (като Карел II), Унгария и Хърватия от 1711 до 1740 г. От 1703 до 1711 той е активен претендент за трона на Испания.

Произход

Карл е роден във Виена като втори син на император Леополд I и неговата трета съпруга, принцеса Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург. Той е кръстен със следното пълно име Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус. Неговият титул е принц Антон Флориан от Лихтенщайн.

Наследство

Карл е уговорен наследник на испанските Хабсбурги. Когато Карлос II от Испания прави Филип V свой наследник, Луи XIV нарушава договора. Спорът за короната на Испания води до Война за испанското наследство.

След като по-старият брат Йозеф I умира изненадващо през 1711 г., Карл се връща в Австрия. Той наследява веднага титлата крал на Унгария, Хърватия и Бохемия. По-късно същата година във Франкфурт е избран и за свещен римски император.

Управление и музика

Въпреки че Карл изглежда неумел относно политически въпроси, Австрийската монархия достига своето най-голямо териториално разширение при неговото управление. Неговата върховна армия е победена от босненци през 1737 в битката при Баня Лука.

През своя живот Карл има множество музикални амбиции. Ученик като момче на Йохан Йозеф Фукс, той композира, свири на клавесин и понякога дирижира оркестъра на съда.

Брак и деца

Портрет на Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел, свещена римска императрица

Карл се жени за Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел, най-възрастната дъщеря на Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел) и принцеса Христина Луиза фон Йотинген-Йотинген (* 30 март 1671, † 12 ноември 1747).

Деца достигнали до зряла възраст са:

• Мария Терезия
• Мария Анна Баварска

• 
  Мария Терезия
  дъщеря
• 
  Мария Анна Баварска
  дъщеря

Смърт и наследство

Има доказателства, че смъртта на императора е причинена от консумацията на ястие от зелени мухоморки.

Когато Карл VI умира, той няма мъжки наследници – ситуация, която е Карл е предвидил в Прагматичната санкция от 1713 година, където се определя, че владенията на Карл не могат да се делят и се позволява на дъщерите му също да наследят трона на бащите си.

След смъртта му започва Войната за австрийско наследство, но на края дъщеря му Мария Терезия става кралица на Унгария и Бохемия и главна херцогиня на Австрия. Но въпреки това, понеже е жена, тя не бива избрана да управлява Свещената Римска империя. Вместо това е избран баварският курфюрст Карл VII.

След края на управлението на Карл VII съпругът на Мария Терезия – Франц III Щефан – е избран за свещен римски император, което подсигурява Империята в ръцете на Хабсбургите.

Печат на императора

Източници

• León Sanz, Virginia. Carlos VI: el emperador que no pudo ser rey de España. Madrid: Aguilar, 2003. ISBN 8403094094.
• Rill, Bernd. Karl VI.: Habsburg als barocke Grossmacht. Graz: Verlag Styria, 1992. ISBN 3222121486.