Павел Христов (офицер): Разлика между версии
→Сръбско-българска война (1885): Fix: датата е всъщност година редактирано с AWB |
мРедакция без резюме |
||
Ред 79: | Ред 79: | ||
[[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] |
[[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] |
||
[[Категория:Родени в Етрополе]] |
[[Категория:Родени в Етрополе]] |
||
[[Категория:Починали в София]] |
|||
[[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] |
[[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] |
||
[[Категория:Родени през 1859 година]] |
|||
[[Категория:Родени на 10 април]] |
|||
[[Категория:Починали през 1921 година]] |
|||
[[Категория:Починали на 7 юли]] |
Версия от 16:40, 9 октомври 2017
- Тази статия е за генерала. За дееца на ВМОРО вижте Павел Христов (революционер).
Павел Христов | |
български генерал | |
Файл:General Pavel Hristov.jpg | |
Звание | Генерал от пехотата |
---|---|
Години на служба | 1879 - 1918 |
Служи на | България |
Командвания | 13-ти пехотен полк 3-ти пехотен полк 9-та пехотна дивизия 5-та пехотна дивизия (БВ/МВ) |
Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
Награди | Вижте по-долу |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | |
Друга дейност | Кмет на София (1920) |
Павел Петров Христов е български офицер (генерал от пехотата).
Биография
В края на 1878 г. постъпва във Военното училище в София и завършва с първия випуск през 1879 г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик. Веднага след завършването като младши офицер е зачислен в 5-та пехотна орханийска дружина, а след това, през 1880 г. в 3-та пехотна радомирска дружина. На 30 август 1882 г. е повишен в чин поручик. През 1883 г. е командирован в Русия, къде служи в Заморския пехотен полк, след което в 59-ти пехотен Любленски полк. През същата година постъпва във Военно юридическата академия в Санкт-Петербург, но на следващата година е откомандирован в България и зачислен като командир на рота в 15-та свищовска пехотна дружина от 3-ти пехотен бдински полк. На 30 август 1885 е произведен в чин капитан. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 3-та дружина от 3-ти пеши Бдински полк.[1]
Сръбско-българска война (1885)
През Сръбско-българската война (1885) е командир на 3-та дружина в 3-ти пехотен бдински полк, след което е командир на 1-ва дружина от същия полк[2], сражава се при височината „Три уши“ на Сливнишката позиция и в Пирот.
След войната, на 17 април 1887 г. е произведен в чин майор, командва 13-ти пехотен рилски полк, а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През 1888 г. командва 10-ти пехотен рилски полк. На 02 август 1891 е повишен в чин подполковник и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и 3-ти пехотен бдински полк. На 2 август 1895 е произведен в чин полковник, от 1899 г, командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. През 1904 г. е произведен в чин генерал-майор, след което същата година е назначен за командир на 9-та пехотна плевенска дивизия.
Балканска война (1912 - 1913)
По време на Балканската война (1912 - 1913) е началник на 5-та пехотна дунавска дивизия (1910-1913). В Лозенградската операция тя е разположена на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу Лозенград от село Ериклер на юг. На 15 октомври* 1912 г. именно с атаката на 5-та дивизия започва Люлебургазко-Бунархисарската операция (15-19 октомври). Участва също в Чаталджанската операция.
Междусъюзническата война (1913)
През Междусъюзническа война (1913) с дивизията си се сражава срещу сърбите при Княжевац и Зайчар, а после с част от дивизията — при Клисура, Власина и Сурдулица. След края на войната, на 17 август 1913 г. е повишен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.
Първа световна война (1915 - 1918)
В Първата световна война (1915 - 1918) е мобилизиран. През септември 1915 е назначен за Инспектор на пограничната стража. Началник е на Софийския укрепен пункт, който е формиран през юни 1913 със задачата да осигури отбраната на София, който по време на войната и до 1917 г. се намира в Ниш. През 1915 г. е Генерал-губернатор на Морава. В началото на 1916 г. е назначен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. На 25 март 1917 г. е произведен в чин генерал от пехотата.
След края на войната, на 23 октомври 1918 г. е отново уволнен от армията и преминава в запаса. През 1920 г. за кратко време е градоначалник на столицата.
Генерал от пехотата Павел Христов умира в 3 часа сутринта на 7 юли 1921 г. в София.
Награди
- Орден „За храброст“ III-та и IV-та степен 2-ри клас
- Орден „Свети Александър“ II-ра степен с мечове по средата
- Орден „За военна заслуга“ II-ра степен
- Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно[3]
Бележки
Източници
- Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
|
|
- Pages using deprecated image syntax
- Български генерали от пехотата
- Български военни дейци от Сръбско-българската война
- Военачалници през Балканските войни
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Първи випуск на военното училище в София
- Носители на орден „За храброст“ III степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „Стара планина“
- Родени в Етрополе
- Починали в София
- Носители на орден „За храброст“ IV степен