Фенолфталеин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces |
м Робот Добавяне {{без източници}} |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
[[File:Sample of solid phenolphthalein.jpg|мини|Фенолфталеин]] |
[[File:Sample of solid phenolphthalein.jpg|мини|Фенолфталеин]] |
||
[[File:Phenolphthalein.jpg|thumb|300px|Фенолфталеин в [[основа|алкална среда]]]] |
[[File:Phenolphthalein.jpg|thumb|300px|Фенолфталеин в [[основа|алкална среда]]]] |
Версия от 04:27, 10 октомври 2017
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Фенолфталеинът (C20H14O4) е безцветно кристално вещество с точка на топене 262°С и плътност 1,3. Той е типичен основен индикатор. Не се разтваря във вода. Разтворът на фенолфталеина в алкохол се използва (в аналитичната химия) за индикатор на алкална среда — получава хиноидна структура на единия фенолен пръстен (добива тъмновиолетово-червен, "малинов" цвят) в присъсътвието на алкални хидроксиди (pH>9,6), а след това в кисела среда се възстановява солевата безцветна форма. Намира приложение също така при производството на багрила, а в медицината — като слабително средство. Открит е от Адолф фон Байер през 1871 г. Получава се чрез взаимодествие на фталов анхидрид с фенол.