Списък на храмовете в Пловдив: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-османско иго +османско владичество) |
|||
Ред 21: | Ред 21: | ||
| style="text-align:center;"|[[Свети Димитър (Пловдив)|„Свети Димитър Солунски“]] <br />(1838 г.) |||| style="text-align:center;"|[[File:Sv.dimitur pld.jpg|150px]] |
| style="text-align:center;"|[[Свети Димитър (Пловдив)|„Свети Димитър Солунски“]] <br />(1838 г.) |||| style="text-align:center;"|[[File:Sv.dimitur pld.jpg|150px]] |
||
|- |
|- |
||
| style="text-align:center;"|[[Св.св. Кирил и Методий (Пловдив)|Храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“]] <br />(1884 г.) || Храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“ (известен и с дублиращото до неотдавна име „Св. Александър Невски“) е първият храм-паметник в страната благодарност към освободителите от освободения от османско |
| style="text-align:center;"|[[Св.св. Кирил и Методий (Пловдив)|Храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“]] <br />(1884 г.) || Храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“ (известен и с дублиращото до неотдавна име „Св. Александър Невски“) е първият храм-паметник в страната благодарност към освободителите от освободения от османско владичество български народ. Строителството на храм-паметниците „Св. Александър Невски“ в София и Пловдив започва през 1881 г. Софийският храм е завършен едва през 1926 г., а Пловдивският – още през 1884 г. Пловдивската църква е осветена от Пловдивския митрополит Панарет в присъствието на [[Алеко Богориди]], спомоществуватели и видни пловдивчани. До началото на ХХІ век всички писма и документи са подпечатани с печат с двете имена „Св. св. Кирил и Методий“ и „Св. Александър Невски“.<ref>[https://www.facebook.com/Храм-Св-св-Кирил-и-Методий-Пловдив-723448517742526/Храм "Св. св. Кирил и Методий" - Пловдив]</ref>|| style="text-align:center;"|[[File:Cyril and Methodius Church Plovdiv (1).JPG|150px]] |
||
|- |
|- |
||
| style="text-align:center;"|[[Света Петка Нова (Пловдив)|„Света Петка Нова“]] <br />(1888 г./1977 г.) ||align="left"|„Света Петка Нова“ е православен храм, осветен през 1888 г. Разположен е в централната част на града на булевард „Княгиня Мария-Луиза“, в непосредствена близост до римокатолическата катедрала „Свети Лудвиг“. Празник на енорийския храм е 14 октомври, когато се почита паметта на Преподобна Петка Българска, живяла през X-XI век. || style="text-align:center;"|[[File:Petka.Plovdiv.jpg|150px]] |
| style="text-align:center;"|[[Света Петка Нова (Пловдив)|„Света Петка Нова“]] <br />(1888 г./1977 г.) ||align="left"|„Света Петка Нова“ е православен храм, осветен през 1888 г. Разположен е в централната част на града на булевард „Княгиня Мария-Луиза“, в непосредствена близост до римокатолическата катедрала „Свети Лудвиг“. Празник на енорийския храм е 14 октомври, когато се почита паметта на Преподобна Петка Българска, живяла през X-XI век. || style="text-align:center;"|[[File:Petka.Plovdiv.jpg|150px]] |
Версия от 12:07, 11 октомври 2017
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Православни църкви
Църква | Описание | Снимка |
---|---|---|
„Света Петка Стара“ (1836 г.) |
Храм „Света Петка Стара“ или „Света Параскева“ е православна църква, посветена на света преподобна мъченица Параскева. Намира се в Старинния град (Трихълмието), в непосредствена близост до „Понеделник пазар“. | |
Катедрален храм „Свето Успение Богородично“ (1844 г.) |
На мястото, където днес се намира катедралната черква „Свето Успение Богородично“, според запазени до нас сведения още през ІХ – Х в. е имало красив и величествен храм, посветен на Божията Майка Света Богородица. За величието на този храм споменава също Никита Хониат, виден византийски интелектуалец, писател и управник на Пловдивската област. | |
Митрополитски храм „Света Марина“ (1851 г.) |
Църквата е православна на света великомъченица Марина. Намира се на ул. „Д-р Вълкович“ № 7, в подножието на античния театър. | |
„Свети Николай“ (1835 г.) |
Предполага се, че черквата е строена по времето на българския владетел Иван Александър, някъде около 1355 г. и още тогава била посветен на свети Николай. За този стар храм споменава и Стефан Герлах в 1578 г., когато посетил града при своите пътешествия из Балканите. | |
„Свети Константин и Елена“ (1832 г.) |
Разположена е в Стария град, на прехода между Хълма на играчите и Хълма на стражите, точно до източната порта на античния акропол. Построена е през 1832 година на мястото на старата църкви от майстор Петко Боз | |
„Свети Димитър Солунски“ (1838 г.) |
||
Храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“ (1884 г.) |
Храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“ (известен и с дублиращото до неотдавна име „Св. Александър Невски“) е първият храм-паметник в страната благодарност към освободителите от освободения от османско владичество български народ. Строителството на храм-паметниците „Св. Александър Невски“ в София и Пловдив започва през 1881 г. Софийският храм е завършен едва през 1926 г., а Пловдивският – още през 1884 г. Пловдивската църква е осветена от Пловдивския митрополит Панарет в присъствието на Алеко Богориди, спомоществуватели и видни пловдивчани. До началото на ХХІ век всички писма и документи са подпечатани с печат с двете имена „Св. св. Кирил и Методий“ и „Св. Александър Невски“.[1] | |
„Света Петка Нова“ (1888 г./1977 г.) |
„Света Петка Нова“ е православен храм, осветен през 1888 г. Разположен е в централната част на града на булевард „Княгиня Мария-Луиза“, в непосредствена близост до римокатолическата катедрала „Свети Лудвиг“. Празник на енорийския храм е 14 октомври, когато се почита паметта на Преподобна Петка Българска, живяла през X-XI век. | |
„Света Неделя“ (1832 г.) |
Храм „Света Неделя“ е православна църква, носеща името на света великомъченица Неделя (Кириакия). Намира се в Старинния град, под източната стена на градската крепост, в непосредствена близост до източната градска порта Хисар капия. Църквата е известна като паметник на борбите за национална църква в Пловдив | |
„Свети Иван Рилски“ (1931 г.) |
Църквата „Свети Иван Рилски“ е построена през 1931 г. и се намира в кв.“Каршияка”, ул. „Свети Иван Рилски“ и ул. „Васил Левски“ № 85. Храмови празници: 19 октомври, 18 август. | |
„Света Троица“ |
Църквата „Света Троица“ се намира на ул. „Архимандрит Евлоги“ № 1, близо до Събота пазара. | |
„Свето Преображение Господне“ (2012 г.) |
Храм „Свето Преображение Господне“ е най-новата православна църква в града, първата в квартал „Тракия“. Там преди години е планирано да се построи православен храм от дарения, но църквата остава на основи. Намира се до Хлебозавода, в непосредствена близост до колелото на бул. „Цар Симеон“ и ул. „Недялка Шилева“. | |
„Свети Георги“ (1909 г.) |
Храм „Свети Георги Победоносец“ се намира в квартал „Мараша“, на ул. „Янко Сакъзов“ № 5. Църквата съществува в днешния си вид от 1909 г. и е построена върху съществуваща по-стара църква по проект na архитект Йосиф Шнитер. | |
„Света Матрона Московска“ (2015 г.) |
Храм „Св. Матрона Московска“ е с неголями размери (50 кв.м). В храма ще се помещават чудотворната икона на Св. Матрона Московска, както и малката икона с мощевик в който е положена частица (св.мощи) от тялото на блаженната света угодница. Храмът се намира на бул. „Санкт Петербург“ 39А. |
Католически църкви
Църква | Описание | Снимка |
---|---|---|
Катедрален храм „Свети Лудвиг“ (1858 - 1861 г) |
Римокатолически църковен храм, който е сред основните католически храмове в България. В храма е монтиран първият в България орган. | |
Ректорален храм „Свети Йосиф“ (1899 г.) |
Римокатолически църковен храм на енорията „Свети Лудвиг“, построен за нуждите на сестрите-йосифинки в двора на бившия католическия пансион „Свети Йосиф“. | |
Национално светилище „Дева Мария Лурдска“ (1909 г.) |
Римокатолически църковен храм на Софийско-Пловдивската епархия, обявена за национално светилище на католиците в България. | |
Униатски храм „Възнесение Господне“ (1931 г.) |
Източнокатолически църковен храм; енорийски храм на Софийската апостолическа екзархия. | |
Ректорален храм „Дева Мария – Царица на ангелите“ (1934 - 1937 г.) |
Римокатолически църковен храм към манастира на Братята капуцини в Пловдив. | |
Ректорален храм „Свети Дух“ (1996 г.) |
Римокатолически църковен храм, разположен в кв. „Тракия“. Храмът е в модернистичен стил. Това е първият католически храм построен в България след 1989 г. |
Други църкви
- Евангелска съборна църква е най-голямата протестантска църква на Балканския полуостров. Построена е през 1876 г. на ул. „Лейди Странгфорд“ на хълма Сахат тепе и е една от малкото в България катедрали, построени в готически стил.
Джамии
- Джумая джамия (Хюдавендигяр джамия) е мюсюлмански храм, построен вероятно по време на управлението на султан Мурад I (1369-1389), върху останките на някогашния християнски храм „Св. Петка“. На югозападния ъгъл на фасадата през 1878 г. е поставен слънчев часовник, дарение от руски офицер.
- Имарет джамия (Шахбединова Имарет джамия) е мюсюлмански храм, построен вероятно през (1444-1445) до десния бряг на река Марица от румелийския бейлербей Шахбедин паша.
Синагоги
Източници
Външни препратки