Делта на Нил

Сателитна снимка на НАСА на Делтата на Нил

Делтата нощем, погледната от Международната космическа станция

Делтата по времето на Херодот според представата на Джеймс Ренел (1800)

Делтата на Нил (Шаблон:Lang-ar) е речната делта на територията на северен Египет (още: Долен Египет), образувана при вливането на река Нил в Средиземно море. С ширина от 240 км крайбрежна ивица от Александрия до Порт Саид и дължина от южния до северния край около 160 км, Делтата на Нил е една от най-големите речни делти в света. Районът е плодороден, поради което и населяван от дълбока древност.

География

От север на юг делтата е дълга приблизително 160 км, от запад на изток покрива брегова ивица от около 240 км. Понякога делтата се разглежда разделена на два дяла — западен и източен, така както и Нил се дели на два основни ръкава — Дамиета и Розета, които се вливат в Средиземно море край едноименните градове-пристанища. По сведения на Плиний Стари, в древността Делтата се е състояла от седем основни ръкава, но с течение на времето поради промени в релефа, заблатявания, както и контролирания приток на водите на Нил чрез построената през 1960-те години Асуанска висока язовирна стена останалите пет са пресъхнали.

В източния край на делтата е прокопан изкуственият плавателен Суецки канал, пресичащ Суецкия провлак и свързващ Средиземно и Червено море. В североизточния край на Делтата се намира крайбрежното езеро Мензалех (Манзала), а в северозападния — езерата Бурлус, Идку, Мариут и други езера и лагуни. Някои от лагуните с времето повишават нивата си на соленост, поради прекъснатия чрез язовирите целогодишен прилив на прясна вода и седименти. По същата причина се влошава и качеството на почвите в областите, където в миналото при високи приливи ръкавите на Нил са излизали извън коритата си. Като цяло почвеният слой в Делтата на Нил достига на места до 21 метра в дълбочина.

Население

Около половината от 80-милионното население на Египет живее в региона на Делтата, като плътността на населението извън основните градове достига и на места надвишава 1000 души на квадратен километър. Най-големият град в Делтата е Александрия с население, оценявано на над 4 милиона души. Други големи градове са Шубра ал-Хайма, Порт Саид, Танта, Мансура, Загазиг.

Природа

Няколко стотици хиляди водни птици обитават Делтата зимно време, в това число и най-големите популации в световен мащаб на малката чайка и белобузата рибарка. Други птици, обитаващи Делтата са сивата чапла, морският дъждосвирец, корморанът, срещат се популации от бяла чапла и ибис.

Други животни, които се срещат в Делтата са различни видове: жаби, костенурки, мангуста, нилски варан. Нилските крокодили и хипопотами, които в античността са били широко разпространени в Делтата, вече не могат да се срещнат в естествена среда. От рибите характерни са кефалът и морският език.

Климат

Климатът в Делтата на Нил е средиземноморски, характеризиран с малко количество дъждовни валежи. Само от 100 до 200 милиметра валежи падат годишно в района, основно през зимните месеци. Най-високите температури се достигат през юли и август, като средната температура е около 30 °C, а максималната — около 48 °C. Зимните температури обичайно варират между 10 и 19 °C, като при по-ниски температури и дъжд климатът става изключително влажен.

Административно деление

На територията на Делтата се намират следните административни области (мухафази):

Александрия Бухайра Гарбия Дакахлия

Дамиета Исмаилия Калюбия Кафър ел-Шейх

Минуфия Порт Саид Шаркия

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nile Delta в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​