Дебърско-Кичевска епархия: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Мико премести страница „Дебърско-кичевска епархия“ като „Дебърско-Кичевска епархия“ |
(Няма разлика)
| |
Версия от 17:51, 13 октомври 2017
| Дебърско-кичевска епархия | |
.svg) Епархиите на Македонската православна църква | |
 Светиклиментовото училище в Охрид, митрополитски дом на епархията | |
| Местно име | Дебарско-кичевска епархија |
|---|---|
| Църква | Македонска православна църква - Охридска архиепископия |
| Страна | Република Македония |
| Център | Охрид |
| Архиерейски наместничества | Охрид, Струга, Дебър, Кичево, Брод |
| Предстоятел | Тимотей |
| Сан | митрополит |
| Сайт | www.dke.org.mk |
Дебърско-кичевската епархия (Шаблон:Lang-mk) е една от епархиите на Македонската православна църква, разположена в западната централна част на Република Македония. Центърът ѝ е в град Охрид. Обхваща районите на Охрид, Струга, Дебър, Кичево и Брод, в които са петте ѝ архиерейски наместничества. Възглавява се от Негово високопреосвещенство митрополит Тимотей.
Дебърско-кичевска епархия е и епархия на каноничната православна църква на територията на Република Македония - Православната охридска архиепископия под временното управление на митрополит Йоаким Положко-Кумановски.
Известни църкви и манастири в епархията са:
- Бигорски манастир „Свети Йоан Кръстител“, край реката Радика;
- Манастирът „Свети Климент и Пантелеймон“, Охрид
- Манастир „Свети Наум“, на брега на Охридското езеро
- Манастирът „Свети Георги“, село Райчица, Дебърско
- Манастирът „Въведение на Пресвета Богородица Пречиста“, Кичевско
- Църквата „Света София“, Охрид
- Църквата „Света Богородица Перивлепта“ („Свети Кирил“), Охрид
- Църквата „Свети Йоан Богослов Канео“, Охрид
- Църквата „Света Богородица Заум“, на брега на Охридското езеро
- Църквата „Света Богородица Каменско“, Охрид[1]
Охридска катедра
Глави
- Лихнидски (Охридски) епископи (Λυχνιδών)
| Име | Години |
|---|---|
| Лаврентий Лихнидски | споменат в 515 година |
- Преспански и Охридски на Цариградската патриаршия (Πρεσπών – Αχριδών, Λυχνιδών)[2]
| Име | Години |
|---|---|
| Исая Преспански и Охридски | 1776 - ? |
| Григорий Преспански и Охридски | ? - ? |
| Киприян Преспански и Охридски | ? - 1802 |
| Калиник Преспански и Охридски | 1802 - 1843 |
| Йосиф Преспански и Охридски | 1843 - 1847 |
| Дионисий Преспански и Охридски | 1847 - 1858 |
| Йоаникий Преспански и Охридски | 1858 - 1859 |
| Мелетий Преспански и Охридски | 1860 - 1879 |
| Александър Триандафилидис | 1880 - 1892 |
| Антим Преспански и Охридски | 1892 - 1895 |
| Амвросий Ставринос | 1895 - 1896 |
| Панарет Петридис | 1896 - 1899 |
| Антим Анастасиадис | 1899 - 1906 |
| Герман Сакеларидис | 1906 - 1909 |
| Йоаким Лептидис | 1909 - 1911 |
| Антим Тумбалидис | 1911 - 1915 |
- Охридски митрополити на Българската екзархия
| Име | Години |
|---|---|
| Натанаил Охридски и Преспански | 1872 - 1880 |
| Синесий Охридски и Преспански | 1884 - 1894 |
| Григорий Охридски и Преспански | 1894 - 1897 |
| Методий Охридски и Преспански | 1897 - 1909 |
| Борис Охридски и Преспански | 1910 - 1913, 1915 - 1918 |
- Охридски епископи на Сръбската православна църква
| Име | Години |
|---|---|
| Николай Велимирович | 1920 - 1931 |
- Дебърско-кичевски митрополити на Македонската православна църква
| Име | Години |
|---|---|
| Методий Дебърско-кичевски | 1968 - 1976 |
| Ангеларий Дебърско-кичевски | 1977 - 1981 |
| Тимотей Австралийски, управляващ | 1981 - 1995 |
| Тимотей Дебърско-кичевски | 1995 - |
Дебърска катедра
История
След създаването на Българската екзархия в 1870 година, към името на Дебърска епархия е прикрепено и това на Велешка (Δεβρών και Βελισσού), защото тя е изрично упомената във фермана и получава екзархийски митрополит. Българското население в епархията се вдига срещу новия митрополит Антим и иска присъединяване към новооснованата екзархия. Още през декември 1872 година е отправено такова прошение. Въз основа на него ръководството на Екзархията ходатайства пред Портата за освобождаване на населението на епархията от преследванията на гръцкия владика. Антим изпъжда игумена на Бигорския манастир и насилва жителите на Галичник да признаят владичеството му, но те отказват. През лятото на 1874 година следват нови прошения епархията да бъде смятана за екзархийска. Цялата Дебърска каза е проекзархийска, както и 54 села от Кичевска каза, а 25 кичевски села са гъркомански.[4]
След първоначален неутралитет битолският валия Гюрчю Али Саиб паша започва да подкрепя гръцката партия. През май 1874 година игуменът на Кичевския манастир Козма Пречистански събира всички свещеници от казата и те подписват протокол за присъединяване към Екзархията, потвърден по-късно от кметовете на 60 села. Митрополит Антим обаче успява да издейства от властите арестуването му в Битоля и заточението му след един месец в Света гора. Жителите на Кичево отказват да признаят митрополит Антим и митрополитският дом в града е затворен.[4] Митрополит Антим разграбва манастира и унищожава документацията му.[5]
Новият битолски валия Мехмед Рефет паша Байтар заема по-неутрална позиция и дава разрешение на кичевчани да организират българска община и в началото на 1875 година и 25-те гъркомански села подписват махзар за присъединяване към екзархията. Така фактически цялата екзархия без окупирания манастир се подчинява на Екзархията.[6]
През лятото на 1875 година в Дебърска епархия с правителствена заповед са проведени истилями (допитвания), като в Дебърска каза само 2 села и 20 къщи в Дебър подкрепят гръцката църква. Въз основа на резултатите от истилямите Дебърската българска община моли за отстраняване на Антим и назначаване на екзархийски наместник. Поради назряващата революционна криза обаче епархията не успява да получи екзархийски митрополит, а църквите в Дебър и Кичево са предадени на патриаршисткото малцинство.[6]
В 1897 година за български дебърски митрополит е избран Козма Дебърски, който остава на поста в Дебър до 1913 година, когато е изгонен от новите сръбски власти.
Епархията е понижена в епископия, подобно на другите Охридската, Битолската, Злетовско-струмишката и Велешко-дебърската. Митрополия остава единствено Скопската.
През есента на 1915 година, когато по време на Първата световна война в областта е установено българско управление, Козма Дебърски се завръща в епархията си и я управлява до смъртта си през януари 1916 година. Населението на Дебърско се обръща с молба към Светия синод на Българската екзархия за управляващ на епархията да бъде назначен архимандрит Кирил Рилски, тъй като е родом от този край. Синодът препоръчва на управляващия епархията митрополит Борис Охридски да назначи Кирил за свой протосингел в Дебър. Архимандрит Кирил Рилски пристига в Дебър на 26 април 1916 г. Управлява епархията до 18 декември 1918 година, когато след края на войната и изтеглянето на българските войски предава управлението на сръбските духовни власти.[7][8]
В 1920 година епархията е разделена, като Велешко е предадено на Скопска епархия, а Дебърско - на Охридска.
След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Охридско-Битолската епархия е връчено на митрополит Филарет Ловчански с помощник епископ Панарет Брегалнишки.[9]
Глави
- Дебърски митрополити на Цариградската патриаршия (Δεβρών, Δευρών)
| Име | Години |
|---|---|
| Даниил Дебърски | 1 септември 1528 - споменат на 31 август 1529 като участник на събора в Охрид[10] |
| Мартирий | в 1578/79 |
| Йоаким Дебърски | споменат 1698 - споменат 1706 |
| Дионисий Дебърски | средата на 18 век |
| Доситей Дебърски | споменат в 1818 |
| Григорий Дебърски | споменат в 1828 |
| Йоаким II Дебърски | 1829 - 1840 |
| Мелетий Дебърски | ? - 1858 |
| Генадий I Дебърски | 1858 - 1864 |
| Генадий II Дебърски | 1864 - 1867 |
| Антим Аполониос | 1867 - ? |
| Калиник Дебърски[11] | ? - 1873 |
- Дебърски и Велешки митрополити на Цариградската патриаршия (Δεβρών και Βελισσού)
| Име | Години |
|---|---|
| Антим Гедзис | 1873 - 1876 |
| Калиник Дебърски и Велешки | 1876 - 1880 |
| Антим Гедзис | 1880 - 1887 |
| Методий Папаемануил | 1887 - 1891 |
| Антим Пелтекис | 1891 - 1900 |
| Поликарп Теологидис | 1900 - 1907 |
| Партений Галяс | 1907 - 1913 |
- Дебърски митрополити на Българската екзархия
| Име | Години |
|---|---|
| Козма Дебърски | 1897 - 1913, 1915 - 1916 |
- Дебърско-велешки eпископи на Цариградската патриаршия
| Име | Години |
|---|---|
| Варнава (Росич) | 1913 - 1920 |
Външни препратки
Бележки
- ↑ МПЦ. Дебарско-кичевска епархија.
- ↑ Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 21 март 2013 г.
- ↑ а б Маркова, Зина. „ Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр. 96.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 447-449.
- ↑ а б Маркова, Зина. „ Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр. 97.
- ↑ Петров, Петър, Христо Темелски. Църква и църковен живот в Македония, Македонски научен институт, София, 2003
- ↑ Атанасов, Петко. „Българската самостоятелна църква в Илирия" на архимандрит Кирил Рилски, фототипно издание на оригинала от 1930 г. // Историческа конференция Варна, 2012. Посетен на 2014-08-12.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 155. Посетен на 3 февруари 2014 г.
- ↑ Архимандрит аџи Теофил Аврамов Жунгулоски (1838-1884) // Лазарополе. Посетен на 16 декември 2013 г.
| |||||||||||
