Катрин Хауърд

Катрин Хауърд Catherine Howard
кралица на Англия
Родена	около 1524 г. Lambeth, London
Починала	13 февруари 1542 г. Лондон, Англия
Погребана	Великобритания
Семейство
Род	Хауърд (род)
Съпруг	Хенри VIII (28 юли 1540 – 23 февруари 1542)
Други роднини	Ан Болейн (първи братовчед по бащина линия) Мария I Тюдор Елизабет I Едуард VI
Подпис
Катрин Хауърд в Общомедия

Катрин Хауърд (Шаблон:Lang-en) е петата съпруга на краля на Англия Хенри VIII и понякога позната, по неговите думи, като „розата без бодли“ и "съвършената перла на женствеността".

Повечето изследователи считат, че Катрин Хауърд е родена около 1521 – 1523 г., но има и предположения, че това е станало в периода 1520 – 1525 г. Тя се омъжва за Хенри VIII на 28 юли 1540 г, почти веднага след като е уредено анулирането на неговия брак с предишната му съпруга Ана Клевска. След две години съжителство с Хенри VIII Катрин Хауърд е обезглавена поради обвинение в изневяра. Тя носи титлата кралица едва 16 месеца до ноември 1541 г-, след което е затворена и съдена.

Катрин е дъщеря на лорд Едмънд Хауърд (ок.1478 – 1539). Нейна леля (сестра на баща ѝ) е Елизабет Хауърд, майката на Ан Болейн, Следователно втората и петата съпруга на Хенри VIII са първи братовчедки, а Катрин Хауърд и дъщерята на Ан лейди Елизабет (бъдещата кралица ЕлизабетI) са леля и племенница. Като внучка на Томас Хауърд, 2-ри дук на Норфолк (1443 – 1524), Катрин има аристократично потекло, но нейният баща не е богат, защото е по-млад син сред 21 деца и отпада като наследник според обичая на първородството, според който най-възрастният син наследява всички имоти на баща си. когато родителите на Катрин се женят, майка ѝ има 5 деца от своя първи съпруг. След това има още шест с бащата на Катрин, която е около десето дете на майка си. За да издържа семейството, бащата често се принуждава да моли за подаяния своите по-заможни роднини. Майката умира през 1528 г., когато Катрин е съвсем малка, а бащата след това се жени още два пъти. През 1531 г. той е назначен в Кале (последното английско владение на европейския континент). Отстранен е от този пост в началото на 1539 и умира през март същата година.

Скоро след смъртта на майка си, когато Катрин е на около петгодишна възраст, тя е изпратена с някои от своите братя и сестри да живеят под грижите на мащехата на баща им, овдовялата дукеса на Норфолк. Вдовицата-дукеса е начело на големи домакинства в Съсекс и Норфолк, където десетки прислужници се грижат за много отделения, в които пребивават децата на аристократичните, но бедни роднини. Изпращането на малки деца да бъдат образовани и обучени в аристократични домакинства, различни от собственото им, било широко разпространено в продължение на векове сред европейските благородници, на надзорът в именията на овдовялата дукеса бил очевидно небрежен. Овдовялата херцогиня често е заета и изглежда, че е имала малко пряко участие във възпитанието на своите роднини и млади придружителки.
Катрин не е добре образована като някои от другите съпруги на Хенри, въпреки че сама по себе си, способността да чете и пише била достатъчно впечатляваща в момента. По характер често я описват като жива, но никога начатена или благочестива. Тя показва голям интерес към уроците по танци, но често се разсейва по време на тях и прави различни шеги. Тя също обича животни, особено кучета. В имението на херцогинята около 1536 г. Катрин и учителя ѝ по музика, Хенри Mannox, започват сексуална връзка. Тогава тя е на възраст около тринадесет години. По-късно той дава показания по разследването срещу нея, когато е кралица.

Mannox и Катрин, както призна по време на нейните инквизиции, са ангажирани в сексуален контакт, но не и действително сношение. В такъв случай твърденията срещу нея, могат да са просто клевета. Краят на аферата ѝ с Mannox идва към на 1538 г., когато Катрин, вече 15-годишна, се премества в друго имение на овдовялата херцогиня. Там тя е преследвана от Франсис Dereham, секретар на овдовялата дукеса. Те стават любовници, обръщайки се един друг като "съпруг" и "съпруга". Dereham също поверява на Катрин различни съпружески задължения, като например съхранение на пари му, когато той е далеч по работа. Много от съквартирантките на Катрин сред придворни дами и придружителите на овдовялата херцогинята знаели за връзката, която очевидно приключила през 1539, когато овдовялата херцогиня разбрала за това. Въпреки това, Катрин и Dereham може да са се раздели с намерения да се оженят при завръщането му от Ирландия. Ако наистина те са разменили клетви преди полово сношение, те биха били считани за женени в очите на Църквата. Чичото на Катрин, херцогът на Норфолк, си намерил място в антуража на четвъртата съпруга на краля, Анна фон Клев. Като млада и привлекателна дама, Катрин бързо хваща окото на крал Хенри. Кралят е показал слаб интерес към Анна от самото начало, но при неуспех на Кромуел да намери нова партия за Хенри, Норфолк вижда възможност. Семейство Хауърд може да са се опитвали да възстановят влиянието си, придобито по време на царуването на другата им племенница кралица Ана. Според Никълъс Сендър, религиозно консервативното семейството Хауърд може да е виждало Катрин като фигурант в борбата им с изразена решимост да възстановят католицизма в Англия. В рамките на месец след пристигането ѝ в двореца, Хенри връчва подаръци под формата на земя и скъп плат на Катрин. Крал Хенри и Катрин се венчават в Лондон на 28 юли 1540 г., в същия ден е екзекутиран доскорошният фаворит на краля Томас Кромуел, който се провалил в опитите да уреди подходящ брак на владетеля. Катрин била млада, весела и безгрижна. Тя е твърде млада, за да вземе участие в административните дела на държавата. Независимо от това всяка вечер при нея идва царедворец, който да докладва за благополучието на краля. Не са правени планове за коронация, но тя все още пътува по течението на Темза в кралската баржа за за бъде посрещана из Лондон с пистолетни салюти и други акламации. Всеки ден тя е облечена с нови дрехи във френската мода, украсена със скъпоценни бижута. Кралицата напуска Лондон през август 1540 г. Антуражът на Кралската двойка е пътувал на меден месец през Reading и Бъкингам. На 29 август херцогът на Графтън пристига за заседание на Съвета. Кралят се впуснал в пищно харчене, за да отпразнува брака си, с обширни преустройства и развития в Уайтхол. Това било последвано от по-скъпи подаръци за Коледа в Хемптън Корт Палас. Тази зима лошото настроение на краля се задълбочава и става по-яростни. Безспорно болката от възпалените му крака била силно страдание, но не направила отношенията в двореца по-лесни. Той обвинява съветници, че са "лъжливи", и започва да съжалява за загубата на Кромуел. След помрачения от депресия март, настроението му се вдигнало на Великден. В същото време се очаквали каквито и да било признаци на кралска бременност. Твърди се, че през пролетта на 1541, Катрин вече започнатата романтика с любимия на Хенри придворен Томас Кулпепър. Млад мъж на който му провървяло с чувсвата на кралицата, по свидетелсвата на Франсис Dereham. Катрин, която нарича Кулпепер "моето малко, сладко глупаче" в любовно писмо, е решила го ожени по време за кемериерка на Анна фон Клев. Срещи на двойката били организирани от една от по-старите придворни дами на Катрин, Джейн Болейн, виконтеса Рошфорд (Лейди Рошфорд), вдовицата на братовчеда на Катрин, Джордж Болейн, брат на Ан Болейн. Когато ревнивата Мери Lascelles, камериерка на Lambert, била изключена от кралското домакинство на господарката си, казала на своя брат протестантския реформатор Джон Lascelles, че тя има частна информация за предишни незаконни сексуални отношения на кралица Катрин. Мери виждала любовно писмо до Кулпепър с отличителния почерк на Катрин. Реформаторът архиепископ на Кентърбъри, Томас Кранмър, веднага поел случая, за да свали от власт своите съперници - католическото семейство Норфолк. Лейди Рошфорд била измъчвана при разпит и се съгласила да разкаже всичко. Тя наблюдавала задната стълба на Катрин, докато Кулпепър правел бягствата си от стаята на кралицата. В Деня на Вси светии, 1 ноември 1541, кралят бил в Chapel Royal, молейки се, както обикновено за това "бижу на женствеността" (Катрин). Той е получил там заповедта за ареста на кралицата, която описва престъпленията ѝ. На 7-ми ноември 1541 г. започват разпитите, водени от делегация начело с Архиепископ Кранмър. Но дори той казва: "Намерих я в такъв плач и скръб, както никога не съм виждал някое създание". Той наредил на охраната да се отстранят всички предмети, които тя може да използва, за да се самоубие. Установяване наличието на предварителна любовна клетва между Катрин и Dereham би трябвало да има за последица прекратяване на кралския статут на Катрин, това също така би позволило на Хенри да отмени брака им и да я прогони от двореца в бедност и позор, без да се налага да я екзекутира. И все пак тя твърдо отрече да е давала предварителна клетва, като твърди, че Dereham я е изнасилил. Катрин е лишена от титлата си като кралица на 23 ноември 1541, и хвърлена в затвора в новото абатство Syon, Мидълсекс, бивш манастир, където тя остана през цялата зима на 1541. Тя е била принудена да върне пръстена на краля. Въпреки тези действия, предприети срещу нея, бракът ѝ с Хенри никога не е бил официално отменен. Кулпепер и Dereham бяха изправени пред съда на 1 декември 1541 за държавна измяна. Те са били екзекутирани в Тайбърн на 10 декември 1541, Кулпепер е обезглавен, а Dereham е обесен и разчленен. Според обичая, главите им били поставени върху шипове на върха на London Bridge (и остават там до 1546 г.). Много от роднините на Катрин също са били задържани в Тауър с изключение на чичо ѝ, херцога на Норфолк, които бил достатъчно дистанциран от скандала. И все пак синът му Хенри Хауърд, поет, остава един от любимците на краля. Херцогът знаейки, че семейството му е изпаднало в немилост, пише извинение на 14 декември на краля, извинява се и за цялата вина върху неговата племенница и мащеха. Прави се опит всички затворници от рода Хауърд да бъдат признати за виновни в укриване на държавна измяна и осъдени на доживотен затвор и конфискация на имуществото. С течение на времето, обаче, те са били освободени, техните имоти - възстановени. Самата Катрин остава в състояние на неопределеност, докато на 29 януари 1542 г. в Парламента се внася законопроект за отнемане на земя и граждански права, претърпени в резултат на смъртна присъда за държавна измяна или углавно престъпление. Законът е приет на 07 февруари същата година. Според закон от 1541 г. се наказва със смърт кралицата, ако не успее да разкрие сексуалната си история на краля в рамките на двадесет дни от техния брак или ако подтикне някой да прелюбодейства с нея. Това решава въпросът за предварителната клетва на Катрин и Dereham и я прави недвусмислено виновна. Законопроектът за конфискация и отнемане на граждански права получава кралско одобрение и екзекуцията на Катрин е насрочена за 7.00 часа сутринта в понеделник, 13-ти февруари 1542. Мерките по изпълнението са били контролирани от сър Джон Гейдж като управител на Тауър. Тя починала с относително спокойствие, но изглеждала бледа и ужасена, имала нужда от помощ, за да се изкачи на ешафода. Тя огправила реч, описваща нейното наказание като "достойно и просто" и помолила за милост към семейството и молитви за душата й. Според популярен фолклор, последната ѝ думи били: "Аз умирам като кралица, но по-скоро бих умряла като съпругата на Кулпепър". Катрин е била обезглавена с един удар на брадвата на палача. Лейди Рошфорд е била екзекутирана веднага след това в Тауър Грийн. Двете им тела са били погребани в един гроб в близкия параклис "Св. Петър", където са също гробовете на братовчедите на Катрин Ан и Джордж Болейн. Други техни братовчеди били в публиката, включително граф Съри. Крал Хенри не присъствал. През 19 в. при реставрационни дейности на храма, в който е погребана Катрин Хауърд, тленните ѝ останки не са идентифицирани и запазени. Името ѝ е отбелязано върху плакет на западната стена, посветен на всички онези, които да загинали в Тауър. Катрин е третата от съпругите на Хенри VIII, която произхожда от английската аристокрация; а Катерина Арагонска и Ана фон Клев са европейски кралски особи. След изслушване на новината за екзекуцията на Катрин, Франсоа I на Франция е написал писмо до Хенри, съжалявайки за "позорното и палаво [зло] поведение на кралицата" и го съветвал, че "лекотата на жените не може да се огъва честта на мъжете". След като Катрин Хауърд е била екзекутирана, дори семейство Хауърд отстранява нейния портрет от тяхната семейна портретна галерия. Повечето историци смятат, че портретната миниатюра (показана тук) съществува в две версии на Ханс Холбайн Младши. Единственият оцелял образа на Катрин, рисуван приживе (в случая - версията от Уиндзор). На картината тя е изобразена с кралско бижу. Архивите показват, че тези бижута са принадлежали на короната, не на всячка кралица лично, и няма документ, че те са били извадени от хазната и давани на други лица. През 1998 г. Емилия Фокс играе Катрин в "Катрин Хауърд" на Театралния фестивал в Чичестър, Съсекс; тя по-късно ще играе третата съпруга на Хенри Джейн Сиймор в ITV драма "Хенри VIII" (2003). Катрин за първи път е представен на екран през 1926 г., във филма Hampton Court Palace, ролята ѝ изпълнява Габриел Мортън.

• Изключително измислена версия на Катрин като набожна католичка, начетена и сериозна, която иска да върне Хенри към старата вяра, е изобразена в трилогията Петата кралица от Форд Мадокс Форд, публикувана първоначално като отделни романи през 1906 г., 1907 г. и 1908 г.

• Романът от 1967 г. Катрин, Своеволната кралица от Морийн Питърс е написан от гледна точка на един измислен герой, Джералдин Lyle и разказва историята на Катрин от ранната ѝ младост до брака ѝ с Хенри VIII.

• Noonday Queen (1988), друг роман от Морийн Питърс. В Позлатяване 2012 г. роман за възрастни от Катрин Longshore, историята на Катрин е показана редом с тази на "Кити" Tylney, отново измислена героиня, този път като най-добрата приятелка на Катрин.

Bibliography https://en.wikipedia.org/wiki/Catherine_Howard Boutell, Charles (1863). A Manual of Heraldry, Historical and Popular. London: Winsor & Newton. Denny, Joanna (2005). Katherine Howard: A Tudor Conspiracy. London: Portrait. ISBN 0749950889. Farquhar, Michael (2001). A Treasure of Royal Scandals. New York: Penguin Books. ISBN 0-7394-2025-9. Herman, Eleanor (2006). Sex with the Queen (hardback). New York: William Morrow. ISBN 0-06-084673-9. Lawrence-Young, D. (2014). Catherine Howard - Henry's Fifth Failure. Fayetteville, North Carolina: GMTA Publishing/Celestial Press. ISBN 978-06159-69527. Lindsey, Karen (1995). Divorced, Beheaded, Survived: Feminist Reinterpretation of the Wives of Henry VIII. Cambridge: Da Capo Press. ISBN 0-201-40823-6. Manock, Henry. Bindoff, S. T., ed. "HOWARD, Sir George (by 1519–80), of London and Kidbrooke, Kent". The History of Parliament: the House of Commons 1509–1558. Histparl.ac.uk. Retrieved 31 December 2013. Richardson, Douglas (2011). Everingham, Kimball G., ed. Magna Carta Ancestry: A Study in Colonial and Medieval Families. vol.II (2nd ed.). CreateSpace. pp. 407–418. ISBN 1449966381. Richardson, Douglas (2011). Everingham, Kimball G., ed. Magna Carta Ancestry: A Study in Colonial and Medieval Families IV (2nd ed.). CreateSpace. pp. 107–109. ISBN 1460992709. Smith, Lacey Baldwin (1961). A Tudor tragedy: The life and times of Catherine Howard. New York: Pantheon. Starkey, David (2004). Six Wives: The Queens of Henry VIII. New York: Harper Collins. ISBN 0060005505. Weir, Alison (1991). The Six Wives of Henry VIII. New York: Grove Press. ISBN 0-8021-3683-4. Weir, Alison (2001). Henry VIII: King and Court (hardback). London. ISBN 0-224-06022-8. Weir, Alison (2009). The Lady in The Tower: The Fall of Anne Boleyn. London. ISBN 978-0-224-06319-7. Wheeler, Elisabeth (2008). Men of Power: Court intrigue in the life of Catherine Howard. Glastonbury: Martin Wheeler. ISBN 9781872882017.

Шаблон:Човек-мъниче