Койне: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м Робот Добавяне {{без източници}} |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
{{обработка|източници, проверка на твърденията, форматиране}} |
{{обработка|източници, проверка на твърденията, форматиране}} |
||
{{Гръцки език}} |
{{Гръцки език}} |
Версия от 22:20, 13 октомври 2017
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: източници, проверка на твърденията, форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
|
Койне (Шаблон:Lang-el) е популярната форма на гръцкия, която възниква в посткласическата античност (ок. 300 пр.н.е. – 300 сл.н.е.). Други имена са също александрийски, хеменически и т.н. за разлика от атическия диалект. Койнето е служило като лингва франка за източното Средиземноморие и Близкия изток в древността по време на римския период.
В литературно отношение, койне е изразното средство за много от текстовете на посткласическата гръцка литература и наука, като работите на Плутарх и Полибий. Койне е също езикът на християнския Нов завет, на Септуагинта (гръцки превод на Еврейската Библия от 3-ти век пр.н.е.) и на повечето от раннохристиянските теологични текстове на известните като отци на Църквата раннохристиянски теолози и писатели. В този контекст, обикновеният гръцки или койне е също известен като „библейски гръцки“ или „новозаветен гръцки“.
Развитие
Койне (Κοινὴ) е възникнал от смесването на различни диалекти (атически, дорийски и йонийски) благодарение на продължилите дълги години войни и сражения на Александър Македонски и неговите диадохи, войските на които били събирани от различни региони на Гърция, Епир, Македония, Тракия, Мала Азия, Сирия, Мидия, Персия и Египет. Поради голямото политическо и културно значение на Атина през Vl в. и V в. пр.н.е. атическият диалект е бил основа за койне, който възниква през последната четвърт на IV в. пр.н.е.
Голямото териториално разширение на т.нар. Македонска империя под управлението на Александър Велики е направило гръцкия общ език за общуване в Южна Европа, както в Сирия и Палестина, така и стигайки до Египет (династията Птолемеи). Значението на диалекта койне не се е изгубило дори при широкото разпространение на латинския език от римляните. Все пак, около началото на новата ера диалектът койне започва да търпи известни фонетични промени в различните региони на Империята. По времето на Диоклетиан и Константин Велики дори самата дума Κοινὴ вече отдавна се произнася кини, вместо койне.
Всичките тези фонетични особености налагат постепенното трансформиране на кини в Ρωμαϊκή γλώσσα (ромайки глосса = "римски език" или Ρωμαίικη = ромейки, т.е. [езикът] на римляните). Изключително популярният в Империята ромейки (т.е. средновековният гръцки език, познат на съвременните езиковеди и историци като "византийски"), в значителна степен е повлиян морфологично и лексикално от латинския език и е говорен в продължение на около тринадесет века. Така се е създала основата за развитието на гръцкия език в Средновековния период и Съвременна Гърция.
Койне (кини) се числи към древногръцкия, но се различава значително от класическия гръцки на Софокъл и Платон и съществено се различава от езика на Омир в Илиада и Одисея. Разликата е най-вече в опростената граматика и езиковия стил.
Вижте също
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Koine в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |