Коледуване: Разлика между версии
Премахната редакция 7616612 на 188.254.135.12 (б.) |
м Робот Добавяне {{без източници}} |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
'''Коледуването''' е един от традиционните български обичаи. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер. В народните представи тогава се появяват [[караконджул]]и, [[вампир]]и, [[таласъм]]и и други свръхестествени същества, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. С изгрева на [[слънце]]то те загубват тази сила и спират да коледуват. С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен [[фолклор]]: [[песен|песни]], наричания, [[пословица|пословици]] и [[гатанка|гатанки]]. Коледарските песни се изпълняват при коледуването – на [[Бъдни вечер]] дружини от момци „коледари“, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена [[махала]] и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче. Подготовката започва на 20 декември. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството. |
'''Коледуването''' е един от традиционните български обичаи. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер. В народните представи тогава се появяват [[караконджул]]и, [[вампир]]и, [[таласъм]]и и други свръхестествени същества, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. С изгрева на [[слънце]]то те загубват тази сила и спират да коледуват. С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен [[фолклор]]: [[песен|песни]], наричания, [[пословица|пословици]] и [[гатанка|гатанки]]. Коледарските песни се изпълняват при коледуването – на [[Бъдни вечер]] дружини от момци „коледари“, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена [[махала]] и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче. Подготовката започва на 20 декември. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството. |
Версия от 22:28, 13 октомври 2017
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Коледуването е един от традиционните български обичаи. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. С изгрева на слънцето те загубват тази сила и спират да коледуват. С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен фолклор: песни, наричания, пословици и гатанки. Коледарските песни се изпълняват при коледуването – на Бъдни вечер дружини от момци „коледари“, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена махала и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче. Подготовката започва на 20 декември. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството.
Могат да коледуват както големи така и малки момци. Те ходят от къща на къща и пожелават на стопаните здраве, щастие, много имане и т.н.
След песните, водачът на групата, който държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай,
„От Бога ти много здраве, от нас малко веселбица!“
Освен с кравай ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището и др.
Коледарски песни
„ |
|
“ |
„Славите ли?“, коледарска песен от Сливенско |
„ |
|
“ |
Вижте още
Бъдни вечер ce празнува на 24 декември, ден преди Рождество Христово. На трапезата се нареждат постни ястия (7 – 11). Това може да бъдат: боб, мед, ошав, орехи, плодове, червено вино, пита.