Германски съюз: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м {{lang-de}}
Ред 1: Ред 1:
{{История на Германия}}
{{История на Германия}}


'''Германският съюз''' или '''Германската конфедерация''' (на [[немски език|немски]]:''Deutscher Bund'') е краткотрайно политическо обединение на германските държави, съществувало в периода [[1815]] – [[1866]]<ref>Ernst Rudolf Huber: Deutsche Verfassungsgeschichte seit 1789. Band II: Der Kampf um Einheit und Freiheit 1830 bis 1850. 3. Auflage, W. Kohlhammer, Stuttgart [u. a.] 1988, S. 800/801.</ref>. Образуването на тази [[конфедерация]] е следствие на разпускането на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. По време на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] е взето решение да не се образува нова единна германска държава, а всички съществуващи тогава немски страни да се сдобият с пълен суверинитет. Броят на немските държави и държавици, вследствие на военни и политически конфликти, е сведен до 39 – от тях 35 княжества и 4 свободни града. В новосформираната [[конфедерация]] влиза и [[Австрийска империя|Австрийската империя]], а от нейните владения е образувана самостоятелната държава [[Белгия]]. [[Конфедерация]]та представлява съюз на всички немски територии.
'''Германският съюз''' или '''Германската конфедерация''' ({{lang-de|Deutscher Bund}}) е краткотрайно политическо обединение на германските държави, съществувало в периода [[1815]] – [[1866]]<ref>Ernst Rudolf Huber: Deutsche Verfassungsgeschichte seit 1789. Band II: Der Kampf um Einheit und Freiheit 1830 bis 1850. 3. Auflage, W. Kohlhammer, Stuttgart [u. a.] 1988, S. 800/801.</ref>. Образуването на тази [[конфедерация]] е следствие на разпускането на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. По време на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] е взето решение да не се образува нова единна германска държава, а всички съществуващи тогава немски страни да се сдобият с пълен суверинитет. Броят на немските държави и държавици, вследствие на военни и политически конфликти, е сведен до 39 – от тях 35 княжества и 4 свободни града. В новосформираната [[конфедерация]] влиза и [[Австрийска империя|Австрийската империя]], а от нейните владения е образувана самостоятелната държава [[Белгия]]. [[Конфедерация]]та представлява съюз на всички немски територии.


Правомощията на конфедерацията са малки. Политическите субекти се обвързват с обща отбрана и са поддържали известен брой общи крепости. Предвидено е в случай на война да се формират общи войскови части. Това се случва само веднъж по време на войната с [[Дания]] за Княжество [[Шлезвиг-Холщайн]].
Правомощията на конфедерацията са малки. Политическите субекти се обвързват с обща отбрана и са поддържали известен брой общи крепости. Предвидено е в случай на война да се формират общи войскови части. Това се случва само веднъж по време на войната с [[Дания]] за Княжество [[Шлезвиг-Холщайн]].

Версия от 08:42, 14 октомври 2017

Германският съюз или Германската конфедерация (Шаблон:Lang-de) е краткотрайно политическо обединение на германските държави, съществувало в периода 1815 – 1866[1]. Образуването на тази конфедерация е следствие на разпускането на Свещената Римска империя. По време на Виенския конгрес е взето решение да не се образува нова единна германска държава, а всички съществуващи тогава немски страни да се сдобият с пълен суверинитет. Броят на немските държави и държавици, вследствие на военни и политически конфликти, е сведен до 39 – от тях 35 княжества и 4 свободни града. В новосформираната конфедерация влиза и Австрийската империя, а от нейните владения е образувана самостоятелната държава Белгия. Конфедерацията представлява съюз на всички немски територии.

Правомощията на конфедерацията са малки. Политическите субекти се обвързват с обща отбрана и са поддържали известен брой общи крепости. Предвидено е в случай на война да се формират общи войскови части. Това се случва само веднъж по време на войната с Дания за Княжество Шлезвиг-Холщайн.

Германският съюз има общ законодателен орган, наречен Диета. Седалището ѝ е в град Франкфурт, под формалното председателство на австрийския император. Законите, който Диетата приема, се отнасят главно до въпросите на отбраната и сигурността. Всяка намеса във вътрешните работи на държавите-членки е неприемлива и отхвърлена. Германският съюз има и митническа уния (Шаблон:Lang-de), която е образувана през 1834 г., по инициатива на Прусия.

Най-бурният момент на този отбранително-икономически съюз е по време на революциите от 1848/49 година, когато делегатите във Франкфурт, увлечени от национални чувства, планират да преобразуват съюза в нова, либерално-гражданска германска империя. Това движение, което ражда съвременното национално знаме на Германия, e разпуснато от пруския крал, който има други планове за обединение на Германия.

След заглъхването на плановете за реорганизация на Германския съюз идва и неговият край. През 1866 година, борещите се за надмощие сред немските държави Прусия и Австрия, си обявяват война, което слага край на Германската конфедерация. След победата на Прусия през 1867 г. е образуван Северногермански съюз, под пруска доминация, който ще послужи като непосредствен повод за пълното германско обединение четири години по-късно в единна Германска империя.

Източници

  1. Ernst Rudolf Huber: Deutsche Verfassungsgeschichte seit 1789. Band II: Der Kampf um Einheit und Freiheit 1830 bis 1850. 3. Auflage, W. Kohlhammer, Stuttgart [u. a.] 1988, S. 800/801.

Вижте също