Нагласа: Разлика между версии
м препратка; форматиране: 7 интервала (ползвайки Advisor) |
м Робот Добавяне {{без източници}} |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
'''Нагласата''' е психологическо състояние на предразположеност на [[субект]]а към определена [[активност]] в определени ситуации. Явлението е открито от немския психолог Л. Ланге (L. Lange, 1888). В бившия [[СССР]] нагласата или по-известна като „установка“ е разглеждана широко от [[Дмитрий Узнадзе]] и неговата школа (1956). Нагласите са основно позитивни или негативни [[възглед]]и към [[човек]], място, нещо или събитие (често наричани обект на нагласата). Хората може още да са в конфликт или да имат [[амбивалентност|амбивалентни]] чувства към [[Обект (философия)|обекта]], като това означава че той (човека) едновременно има позитивни и негативни нагласи към него (обекта). |
'''Нагласата''' е психологическо състояние на предразположеност на [[субект]]а към определена [[активност]] в определени ситуации. Явлението е открито от немския психолог Л. Ланге (L. Lange, 1888). В бившия [[СССР]] нагласата или по-известна като „установка“ е разглеждана широко от [[Дмитрий Узнадзе]] и неговата школа (1956). Нагласите са основно позитивни или негативни [[възглед]]и към [[човек]], място, нещо или събитие (често наричани обект на нагласата). Хората може още да са в конфликт или да имат [[амбивалентност|амбивалентни]] чувства към [[Обект (философия)|обекта]], като това означава че той (човека) едновременно има позитивни и негативни нагласи към него (обекта). |
||
Версия от 22:04, 14 октомври 2017
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Нагласата е психологическо състояние на предразположеност на субекта към определена активност в определени ситуации. Явлението е открито от немския психолог Л. Ланге (L. Lange, 1888). В бившия СССР нагласата или по-известна като „установка“ е разглеждана широко от Дмитрий Узнадзе и неговата школа (1956). Нагласите са основно позитивни или негативни възгледи към човек, място, нещо или събитие (често наричани обект на нагласата). Хората може още да са в конфликт или да имат амбивалентни чувства към обекта, като това означава че той (човека) едновременно има позитивни и негативни нагласи към него (обекта).
Дефиниция на Юнг за нагласата
Нагласата е една от 57-те дефиниции на Карл Юнг в глава XI от „Психологически типове“. Дефиницията на Юнг за нагласата е „готовност на психето да действа или реагира по определен начин“ (Jung, [1921] 1971:par. 687). Нагласите често идват по двойки, едната част е съзнателна, а другата несъзнателна. Вътре в тази обща дефиниция Юнг идентифицира няколко нагласи.
Главните (но не единствени) двойствености на нагласите са определи от Юнг, както следва:
- Съзнавано и несъзнавано. „Наличието на две нагласи е изключително често, едната съзнателна, а другата несъзнателна. Това означава, че съзнанието има много съдържания различни от тези в несъзнаваното, двойнствеността особено свидетелства за неврози“ (Jung, [1921] 1971: par. 687).
- Екстраверсия и интроверсия.
- Рационални и ирационални нагласи. „Представям разума като нагласа“ (Jung, [1921] 1971: par. 785).
- Рационалната нагласа се подразделя на мислеща и чувстваща психологически функции, всяка със своя нагласа
- Ирационалната нагласа се подразделя на сетивна (усещане) и интуитивна психологически функции, всяка със своя нагласа. „Тогава по този начин има типично мислене, чувстване, усещане и интуитивна нагласа“ (Jung, [1921] 1971: par. 691).
- Индивидуални и социални нагласи.