Организация за африканско единство: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
[[Картинка:Organisation of African unity.svg|thumb|400px|Разрастване на ОАЕ по периоди]]
[[Картинка:Organisation of African unity.svg|thumb|400px|Разрастване на ОАЕ по периоди]]



Версия от 13:34, 15 октомври 2017

Разрастване на ОАЕ по периоди

Организацията за африканско единство (ОАЕ) (на англ.: Organization of African Unity, OAU) е една от най-големите регионални международни организации, обхващата почти всички държави в Африка (с изключение на Мароко).

Организацията е учредена на 25 май 1963 г. в столицата на ЕтиопияАдис Абеба, където се помещава и нейното седалище.

На 8 юли 2002 г. ОАЕ е преобразувана в Африкански съюз, търсейки подобие за развитие като Европейския съюз.

Цели на организацията

Организацията за африканско единство има две основни цели:

  • да насърчава единството и солидарността между държавите в Африка и да представлява колективния интерес на целия африкански континент. Това е било необходимо, за да се осигури икономическото и политическо бъдеще на Африка в дългосрочен план;
  • да изкорени всякакви форми на колониализъм, като се има предвид, че по време на създаването на съюза някои от държавите все още не са извоювали своята независимост или са управлявани от малцинства. Сред тези държави са Република Южна Африка и Ангола. ОАЕ предлага два начина за премахване на колониализма от континента. Първо, съюзът щял да защитава интересите на независимите държави, и да преследва интересите на все още колонизираните такива. Второ, той щял да остане неутрален по отношение на световните дела, за да защити членовете си от пореден евентуален контрол от външни страни.

Създаден е Освободителен комитет за подпомагане на движенията за независимост и за преследване на интересите на вече независимите държави. Идеята съюзът да остане неутрален при международни спорове се разбира най-добре на фона на опасността, която представлява Студената война.

ОАЕ има и други цели:

  • да се погрижи всички африканци да упражняват свободно човешките си права.
  • да повиши жизнения стандарт на всички африканци.
  • да урежда спорове и конфликти между членовете — чрез миролюбиви и дипломатически преговори.

История на организацията

Скоро след постигането на независимостта си, голям брой от африканските държави изразяват нарастващото си желание за по-голямо единство на континента. Не всички, обаче, са на едно мнение как да се постигне това единство, и така се стига до разделяне на две групи с различни виждания по въпроса:

Някои от първоначалните дискусии се провеждат в Саникуели, Либерия. Спорът се решава, когато етиопският император Хайле Селасие I кани двете групи в Адис Абеба, където впоследствие се установява и централното управление на ОАЕ. Хартата на организацията бива подписана от 32 независими африкански държави.

До момента на разпускането на ОАЕ 53 от общо 54 държави в Африка са членове; Мароко напуска организацията на 12 ноември 1984, след признаването на Сахарската арабска демократична република като официално правителство на Западна Сахара през 1982 година.

Организацията не се приема достатъчно сериозно от трети страни заради ограничените и правомощия. Тя привежда в действие решенията си трудно, а липсата на въоръжени сили прави всякакви интервенции от нейна страна изключително трудни. Гражданските войни в Нигерия и Ангола остават непотушени с години и ОАЕ не може да направи нищо, за да ги спре.

Политиката за ненамеса в делата на държавите-членки също ограничава ефективността на организацията. По този начин човешките права биват нарушавани, като пример за това е Уганда в периода на управление на Иди Амин между 1971–1979 г., когато ОАЕ се оказва безсилна да го спре.

Бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан хвали организацията за това, че е обединила всички африканци. Въпреки това, за 39-годишното си съществуване, ОАЕ получава критики, че е направила твърде малко за опазването на правата и свободите на африканските граждани от собствените им политически лидери и дори бива наричана „Клубът на диктатора“.

Въпреки всичко, в някои аспекти ОАЕ се оказва успешна. Много от членовете и са членове и на ООН и се подкрепят взаимно в рамките на последната, когато стане дума за защитата на африканските интереси — особено по отношение на проточилия се колониализъм. Дори и само заради това, не може да и се отрече, че е спомогнала за затвърждаването на единството на африканските народи.

Пълно единство е било невъзможно да се постигне поради постоянните деления вътре в ОАЕ. Бившите френски колонии, все още зависими от Франция, формират Групата Монровия, а има и още едно разделение между тези, които подкрепят САЩ, и останалите, подкрепящи СССР в идеологиите на Студената война. Про-социалистическата фракция бива предвождана от Кваме Нкрума, а про-капиталистическата такава — от Феликс Хуфуе-Боани от Кот д'Ивоар. Поради тези деления за ОАЕ е трудно да постигне единно решение относно това какви действия да се предприемат срещу вътрешните конфликти в отделните държави.

Все пак, ОАЕ играе основна роля в премахването на колониализма и управлението на малцинства в Африка. Организацията е предоставила оръжие, подготовка и военни бази на колонизираните нации, борещи се за независимост. Групи като Африкански национален конгрес и Панафриканския конгрес, борещи се с апартейда, както и Африканският национален съюз на Зимбабве и Африканският народен съюз на Зимбабве, борещи се за независимостта на Южна Родезия, са били подпомагани от Организацията за африканско единство. Африканските пристанища биват затворени за южноафриканското правителство, както и се забранява на южноафрикански самолети да летят във въздушното пространство на останалата част от континента. Също така, ОАЕ убеждава ООН да изключи Република Южна Африка от структури като Световната здравна организация.

ОАЕ си сътрудничи с ООН и за справяне с проблема с бежанците. С тази цел се създава и Африканската банка за развитие за икономически проекти, целящи да направят Африка по-стабилна финансово. Въпреки че всички африкански държави са успели да извоюват независимостта си, за тях е трудно да станат напълно независими от бившите си колонизатори. Те продължават да разчитат на тях за икономическа помощ, което най-често довежда до заеми с големи лихви и задължението да им продават продукти на ниски цени.

САЩ и СССР са се намесвали в делата на пост-колониална Африка в преследване на собствените си цели; понякога са осигурявали помощ под формата на технологии и хуманитарни работници. Въпреки че е била полезна, подобна външна помощ често е била приемана с недоверие и невинаги е прилагана изцяло в интерес на бившите колонии.

Автономни специализирани агенции, работещи под егидата на ОАЕ, са:

  • Панафрикански телекомуникационен съюз
  • Панафрикански пощенски съюз
  • Панафриканска новинарска агенция
  • Съюз на африканската национална телевизия и радио
  • Съюз на африканските железопътни линии
  • Организация за единство на африканския търговски съюз
  • Върховен съвет на спортовете в Африка

Разрастване на организацията по периоди

Органи на организацията

  • Събрание на държавните глави и премиерите — главен орган на ОАЕ. Всяка държава участва с един глас при вземането на решения. Решения се вземат при участие най-малко на 2/3 от членовете на ОАЕ и с положителен вот най-малко на 2/3 от гласувалите.
  • Панафрикански парламент — представлява висшия законодателен орган на Съюза.
  • Африканска комисия — състои се от 10 члена.
  • Африкански съд.
  • Централна африканска банка.
  • Африканска инвестиционна банка.
  • Африкански валутен борд.

Последните три работят най-вече в посока въвеждането на единна африканска валута.

Дейност на организацията

  • От учредяването си през 1963 г. ОАЕ се обявява против колониализма в Африка, но въпреки това Организацията допуска намесата на някои бивши колониални сили в дейността ѝ.
  • През 1966 г. ОАЕ създава в Дар ес Салаам комитет за оказване на помощ, включително финансова, на освободилите се от колониална господство държави.
  • От учредяването си ОАЕ се обявява против апартейда в ЮАР и не поддържа дипломатически отношения с режима в тази държава. През 1971 г. 15 членове на организацията се обявява за започване на диалог с ЮАР, което довежда до криза в ОАЕ. През 1975 г. организацията взема становището, че проблемите в ЮАР следва да се разрешат без въоръжен конфликт.
  • През 1963 г. ОАЕ се намесва успешно като арбитър в конфликта между Мароко и Алжир.
  • През 1965 г. ОАЕ се намесва с дипломатически средства и това води до преустановяване на въоръжения конфликт между Сомалия и Етиопия.
  • През 1980 г. ОАЕ създава Африкански съвет за сигурност и изпраща в Чад въоръжени отряди, които да заменят либийските въоръжени сили там.

Срещи на високо равнище на ОАЕ

Включени са и извънредни срещи.

Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Organisation of African Unity в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​