Бистрица (област София): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
форматиране
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Бистрица|Бистрица}}
{{към пояснение|Бистрица|Бистрица}}
{{Селище в България
{{Селище в България
| име = Бистрица

| картинка = Bistritsa E1.jpg
| картинка-описание = Центърът на Бистрица
| екатте=04234
| екатте=04234
| надм-височина=700 до 1000
| надм-височина=700 до 1000
Ред 10: Ред 12:
| площ=52,964
| площ=52,964
}}
}}

[[File:Bistritsa E1.jpg|мини|230п|Центърът на Бистрица]]

'''Бистрица''' е село в район [[Панчарево (район)|Панчарево]], [[Столичната община]], [[област София-град]]. С население от 4694 души то е петото по големина село в [[България]].
'''Бистрица''' е село в район [[Панчарево (район)|Панчарево]], [[Столичната община]], [[област София-град]]. С население от 4694 души то е петото по големина село в [[България]].


Ред 21: Ред 20:


На административната територия на Бистрица се намират монумент „[[Камбаните]]“ и новозастроеният Бизнес парк „Камбаните“, вилните зони [[Бункера]] (част), Малинова долина – Герена, Шумако, Косанин дол, Зли камък, Манастира, Калфин дол, Бистрица, Беликата, както и много жилищни комплекси от затворен тип. В Бистрица се намира и най-голямата и модерна пречиствателна станция за питейна вода в България – пречиствателна станция „Бистрица“. Над Бистрица минава Рилският водопровод, по трасето на който е изградена туристическа алея. Бистричани я наричат „Канала“, официално е именувана „инж. Иван Иванов“. Много приятен маршрут с прекрасни гледки. Оттук може да се тръгне към Железница или към Симеоново. Може също така да се поеме по някоя от пътеките към х. Алеко или към Черни връх. Над Бистрица е разположен и природен парк „Бистришко бранище“ – един от първите резервати в България, обявен за защитена зона през далечната 1934 г. На изток Бистрица граничи с Панчарево и Кокаляне, а на север и запад със Симеоново, Малинова долина, Бизнес Парк „София“ и Резиденшъл Парк „София“. В непосредствена близост на ул. Бистришко шосе и Околовръстния път се намира магазин ИКЕА.
На административната територия на Бистрица се намират монумент „[[Камбаните]]“ и новозастроеният Бизнес парк „Камбаните“, вилните зони [[Бункера]] (част), Малинова долина – Герена, Шумако, Косанин дол, Зли камък, Манастира, Калфин дол, Бистрица, Беликата, както и много жилищни комплекси от затворен тип. В Бистрица се намира и най-голямата и модерна пречиствателна станция за питейна вода в България – пречиствателна станция „Бистрица“. Над Бистрица минава Рилският водопровод, по трасето на който е изградена туристическа алея. Бистричани я наричат „Канала“, официално е именувана „инж. Иван Иванов“. Много приятен маршрут с прекрасни гледки. Оттук може да се тръгне към Железница или към Симеоново. Може също така да се поеме по някоя от пътеките към х. Алеко или към Черни връх. Над Бистрица е разположен и природен парк „Бистришко бранище“ – един от първите резервати в България, обявен за защитена зона през далечната 1934 г. На изток Бистрица граничи с Панчарево и Кокаляне, а на север и запад със Симеоново, Малинова долина, Бизнес Парк „София“ и Резиденшъл Парк „София“. В непосредствена близост на ул. Бистришко шосе и Околовръстния път се намира магазин ИКЕА.
[[File:Bistritsa_-_jeleznitsa.png|мини|230п|Изглед от Туристическата пътека „инж. Иван Иванов“, между Бистрица и Железница]]


== История ==
== История ==
Ред 27: Ред 25:


== Религия ==
== Религия ==
[[File:St-Archangel-Michael-church.jpg|thumb|260px|Църква „Св. Архангел Михаил“]]
В местността [[Мали дол]] се намира [[манастир]] на името на свети Йоаким и Ана. На това място още от [[4 век|IV]]-[[5 век|V век]] до покръстването през [[865]] г. е съществувал молитвен дом, убежище за гонените християни. След [[9 век|IX век]], по времето на цар Борис, или най-късно през Златния век на [[Симеон I|Симеон]], тук е построен голям [[храм]]. Разрушен е от турците през [[1393]]-[[1396|96]] година. До [[1925]]-а там е имало каменен кръст и се е знаело, че мястото е [[оброк|оброчище]].
В местността [[Мали дол]] се намира [[манастир]] на името на свети Йоаким и Ана. На това място още от [[4 век|IV]]-[[5 век|V век]] до покръстването през [[865]] г. е съществувал молитвен дом, убежище за гонените християни. След [[9 век|IX век]], по времето на цар Борис, или най-късно през Златния век на [[Симеон I|Симеон]], тук е построен голям [[храм]]. Разрушен е от турците през [[1393]]-[[1396|96]] година. До [[1925]]-а там е имало каменен кръст и се е знаело, че мястото е [[оброк|оброчище]].


Ред 36: Ред 35:


== Обществени институции ==
== Обществени институции ==
[[File:Bistritsa_-_jeleznitsa.png|мини|230п|Изглед от Туристическата пътека „инж. Иван Иванов“, между Бистрица и Железница]]
* '''Туристическо дружество „Погледец“''' е нестопанска организация, член на [[Български туристически съюз]], която сочи за своя целева група „подрастващо поколение, населяващо Бистрица“ и сред своите приоритети изброява [[туризъм|туризма]] и [[спорт]]а „като средство за [[екология|екологично]], социално и здравно възпитание на младежите“. Всеки понеделник в кметството се провежда събрание на дружеството.
* '''Туристическо дружество „Погледец“''' е нестопанска организация, член на [[Български туристически съюз]], която сочи за своя целева група „подрастващо поколение, населяващо Бистрица“ и сред своите приоритети изброява [[туризъм|туризма]] и [[спорт]]а „като средство за [[екология|екологично]], социално и здравно възпитание на младежите“. Всеки понеделник в кметството се провежда събрание на дружеството.


Ред 45: Ред 45:
== Личности ==
== Личности ==
[[File:Bistritsa E2.jpg|мини|230п|Паметникът на Никола Крушкин в Бистрица]]
[[File:Bistritsa E2.jpg|мини|230п|Паметникът на Никола Крушкин в Бистрица]]
* [[Никола Крушкин (Чолака)|Никола Стефанов Крушкин (Чолака)]]''', наричан още „Шопският апостол“ е роден през [[1836]] г. в Бистрица.
* [[Никола Крушкин (Чолака)|Никола Стефанов Крушкин (Чолака)]], наричан още „Шопският апостол“ е роден през [[1836]] г. в Бистрица.
* Богдан Крушкин – (неизв.) – народен певец живял в годините около Освобождението.
* Богдан Крушкин – (неизв.) – народен певец живял в годините около Освобождението.
* Младен Ангелов Амзин (дедо Денко)''' е учредител и оснвен дарител на бистришкото [[читалище]]. За целта той купува и ремонтира къща, дарява първите 40 тома [[книга|книги]], и на [[9 май]] [[1909]] г. читалище „Св. цар Борис“ е тържествено осветено. То е първото в цяла Софийска околия. От [[1939]] г. Младен Ангелов е негов почетен председател. През [[1943]] г. дарява 5000 лева за фонд „Нова читалищна сграда“. При гостуване в Бистрица към него се присъединява [[Джеймс Баучер]], кореспондент на лондонския вестник [[„Таймс“]]. Новата сграда на читалището е факт от [[1968]] г.
* Младен Ангелов Амзин (дедо Денко) – учредител и основен дарител на бистришкото [[читалище]]. За целта той купува и ремонтира къща, дарява първите 40 тома [[книга|книги]], и на [[9 май]] [[1909]] г. читалище „Св. цар Борис“ е тържествено осветено. То е първото в цяла Софийска околия. От [[1939]] г. Младен Ангелов е негов почетен председател. През [[1943]] г. дарява 5000 лева за фонд „Нова читалищна сграда“. При гостуване в Бистрица към него се присъединява [[Джеймс Баучер]], кореспондент на лондонския вестник [[„Таймс“]]. Новата сграда на читалището е факт от [[1968]] г.
* Отец Драгомир Янков Котев, автор на „Село Бистрица. Селищна монография“.
* Отец Драгомир Янков Котев, автор на „Село Бистрица. Селищна монография“.
* Васил Тодоров един от първите и най-добрите футболисти на Бистрица.
* Васил Тодоров един от първите и най-добрите футболисти на Бистрица.
Ред 53: Ред 53:


== Редовни събития ==
== Редовни събития ==
*Събор на [[9 септември]] ([[Свети и праведни богоотци Йоаким и Анна|Св. Йоаким и Анна]]) в местността [[Мали дол]]
* Събор на [[9 септември]] ([[Свети и праведни богоотци Йоаким и Анна|Св. Йоаким и Анна]]) в местността [[Мали дол]]
*Събор на [[14 октомври]] ([[Петка Българска|Петковден]]) в двора на [[Бистришки манастир „Света Петка“|манастира „Св. Петка“]]
* Събор на [[14 октомври]] ([[Петка Българска|Петковден]]) в двора на [[Бистришки манастир „Света Петка“|манастира „Св. Петка“]]

== Литература ==
В селото литературата е по-особена, защото по-възрастните хора все още говорят „шопски“.


== Други ==
== Други ==
По-възрастните хора все още говорят на „шопски“ диалект.
'''''Речник на диалектните думи в Бистрица'''
'''''Речник на диалектните думи в Бистрица'''
{{колони|3|
*'''А'''
*'''А'''
арно – добре, хубаво<br>
арно – добре, хубаво<br>
Ред 113: Ред 112:
*'''Я'''
*'''Я'''
японджак – ямурлук (овчарско наметало)<br>
японджак – ямурлук (овчарско наметало)<br>
}}


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 14:57, 17 октомври 2017

Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.

Бистрица
Центърът на Бистрица
Центърът на Бистрица
Общи данни
Население5316 души[1] (15 декември 2023 г.)
100 души/km²
Землище52,964 km²
Надм. височина900 m
Пощ. код1444
Тел. код02
МПС кодС, СА, СВ
ЕКАТТЕ04234
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофия
Община
   кмет
Столична община
Васил Терзиев
(ПП – ДБ, Спаси София; 13 ноември 2023)
Кметство
   кмет
Бистрица
Самуил Попов
(ПП-ДБ)
Бистрица в Общомедия

Бистрица е село в район Панчарево, Столичната община, област София-град. С население от 4694 души то е петото по големина село в България.

География

Бистрица е разположена в подножието на Витоша, на 10 километра югоизточно от центъра на столицата, между кв. Симеоново и Панчарево в близост до „Околовръстния път“. Възникнала преди векове, с годините се превръща в скъпа вилна зона на столицата, предпочитана от хората с по-висок социален статус. От 1998 г. с решение на Столичния Общински Съвет е обявена за курортна зона, а прилежащите ѝ девет вилни зони са със статут на квартал в рамките на Столичната община, област София-град, определен като жилищна зона лукс, предназначена за ниско строителство в природна среда. Бистрица заема 4% от землището на Столична община. Населението ѝ към 1 февруари 2011 г. наброява 4 993 души, а неофициално надхвърля 10 000 души.

През Бистрица минават три реки – Янчовска и Стара река, които се сливат и образуват река Бистрица, която пресича изцяло Бистрица и Панчарево и се влива в Искър при Панчаревското езеро на 600 м. н.в. Общата ѝ дължина е около 12 км. Допълнително очарование на района придават няколкото изкуствени водоскока в долното течение на реката. Протежението на Калната река от природен парк „Бистришко бранище“ до Бизнес парк Младост, служи за граница между Бистрица и Симеоново.

На административната територия на Бистрица се намират монумент „Камбаните“ и новозастроеният Бизнес парк „Камбаните“, вилните зони Бункера (част), Малинова долина – Герена, Шумако, Косанин дол, Зли камък, Манастира, Калфин дол, Бистрица, Беликата, както и много жилищни комплекси от затворен тип. В Бистрица се намира и най-голямата и модерна пречиствателна станция за питейна вода в България – пречиствателна станция „Бистрица“. Над Бистрица минава Рилският водопровод, по трасето на който е изградена туристическа алея. Бистричани я наричат „Канала“, официално е именувана „инж. Иван Иванов“. Много приятен маршрут с прекрасни гледки. Оттук може да се тръгне към Железница или към Симеоново. Може също така да се поеме по някоя от пътеките към х. Алеко или към Черни връх. Над Бистрица е разположен и природен парк „Бистришко бранище“ – един от първите резервати в България, обявен за защитена зона през далечната 1934 г. На изток Бистрица граничи с Панчарево и Кокаляне, а на север и запад със Симеоново, Малинова долина, Бизнес Парк „София“ и Резиденшъл Парк „София“. В непосредствена близост на ул. Бистришко шосе и Околовръстния път се намира магазин ИКЕА.

История

Бистрица е едно от най-старите селища в полите на Витоша и Софийското поле, както и най-голямото от всички. Преданието гласи, че когато Софийското поле било езеро, около него имало само три села – Яна, Бояна и старо село Бистрица. Основателки им били 3 сестри – Бистра, Яна и Бояна. Те били царски дъщери и баща им построил за всяка от тях дворец. Избрал най-личните места. Когато царските дъщери се омъжили, слугите им останали да живеят там и така се зародили селата.

Религия

Църква „Св. Архангел Михаил“

В местността Мали дол се намира манастир на името на свети Йоаким и Ана. На това място още от IV-V век до покръстването през 865 г. е съществувал молитвен дом, убежище за гонените християни. След IX век, по времето на цар Борис, или най-късно през Златния век на Симеон, тук е построен голям храм. Разрушен е от турците през 1393-96 година. До 1925-а там е имало каменен кръст и се е знаело, че мястото е оброчище.

През 1925 г. Бона Велинова от с. Григорево, Елин Пелинско, прекарала нощта на Неделя православна на открито в пост и молитва. На сутринта забила колчета в четирите ъгли на съборената от турците църква и наредила на присъстващите да копаят, докато не открият основите. Казала още, че волята Божия е да се възобнови църквата и да се посвети на светите Йоаким и Ана. Оттогава тук се отслужва маслосвет на открито на Неделя православна.

От 1939 г. до 1946 г. върху откритите стари основи е построена църква. Строи се обаче с лоши материали и през 1946 г. покривът пада, зидовете се напукват и се налага сградата да бъде вдигната отново. През пролетта на 1947 г. е дадено начало на строежа на съществуващата днес църква. При започване на изкопа е открита каменна плоча, прикриваща вход към гробница. Входът представлява правоъгълна шахта, висок е 104 см и е широк 70 см. Помещението е с каменен цокъл, нагоре е строено с тухли и постепенно засводено. Стените му са дебели 54 см и са измазани отвътре с хоросан. На едната има три ниши, облицовани с тухли. Върху мазилката на източната стена е нарисуван кръст с червена боя, а на западната, точно над входа, има нарисувана котва. В гробницата, положени в дървени ковчези, са намерени мъжки и женски скелет, но единият череп липсва. Гробницата е ограбвана и затова находките са оскъдни – малка глинена лампа, силно повредена медна монетка. Според иманярите, черепът на обезглавения скелет е скрит заедно с имането на манастира, а тук трябвало да има и кожен свитък с обяснение... Не се знае чии са скелетите, но се предполага че са на знатни особи (в легендите се прокрадва името на цар Иван Шишман). Изобщо, старината в Мали дол е наистина интересна и забулена в тайнственост.

Манастирите и черквата (в миналото манастир „Св. Никола“) са част от средновековния комплекс Софийска Света гора, съставен от 14 манастирски обители, плюс скитове, постници и параклиси.

Обществени институции

Изглед от Туристическата пътека „инж. Иван Иванов“, между Бистрица и Железница
  • Туристическо дружество „Погледец“ е нестопанска организация, член на Български туристически съюз, която сочи за своя целева група „подрастващо поколение, населяващо Бистрица“ и сред своите приоритети изброява туризма и спорта „като средство за екологично, социално и здравно възпитание на младежите“. Всеки понеделник в кметството се провежда събрание на дружеството.

Забележителности

Бистришките баби са най-известните бистричанки, прочули се с изпълненията си на архаичен фолклор от Шоплука из целия свят. Настоящият им ръководител е Дина Колева, а жените от състава са: Крема Гьорева, Цветанка Ценкова, Евдокия Батлачка, Гергинка Вайова, Севда Гергова, Анета Галева, Надежда Пашалийска, Галина Танева. През 2005 г. Бистришките баби бяха включени в списъка на шедьоврите на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.

Друга популярна забележителност на Бистрица е Бистришката четворка, музикален ансамбъл, основан още през 1934 г. към местното читалище. Бистришката четворка е първият оркестър за народна музика в България.

Личности

Паметникът на Никола Крушкин в Бистрица
  • Никола Стефанов Крушкин (Чолака), наричан още „Шопският апостол“ е роден през 1836 г. в Бистрица.
  • Богдан Крушкин – (неизв.) – народен певец живял в годините около Освобождението.
  • Младен Ангелов Амзин (дедо Денко) – учредител и основен дарител на бистришкото читалище. За целта той купува и ремонтира къща, дарява първите 40 тома книги, и на 9 май 1909 г. читалище „Св. цар Борис“ е тържествено осветено. То е първото в цяла Софийска околия. От 1939 г. Младен Ангелов е негов почетен председател. През 1943 г. дарява 5000 лева за фонд „Нова читалищна сграда“. При гостуване в Бистрица към него се присъединява Джеймс Баучер, кореспондент на лондонския вестник „Таймс“. Новата сграда на читалището е факт от 1968 г.
  • Отец Драгомир Янков Котев, автор на „Село Бистрица. Селищна монография“.
  • Васил Тодоров един от първите и най-добрите футболисти на Бистрица.
  • Стоил Деянов Гергов 5 години Кмет 1979 г. – 1984 г. и 25 години председател на Читалището на село Бистрица от 1952 г. до 1958 г. и от 1967 г. до 1987 г.

Редовни събития

Други

По-възрастните хора все още говорят на „шопски“ диалект. Речник на диалектните думи в Бистрица

  • А

арно – добре, хубаво
ако – нищо че

  • Б

бай – батко
бреам – кашлям

  • В

вардим – пазя

  • Д

дека – къде
дзверим се – чудя се
дзидзам – ситня (за хоро)

  • Е

ега – дано
ена – да

  • Ж

жуберкам – дъвча, предъвквам

  • К

кьоше – ъгъл
коджа – много

  • Л

лонджа – годеж

  • М

мегдан – площад
маана – недостатък

  • Н

нане – батко
немой – недей

  • О

оди – ходи
опинци – цървули
окам – викам
оти – защо
он, она, оно, они – той, тя, то, те
орати – говори

  • Р

ромощавец – хрущял
ручам – ям, храня се

  • С

стрина – жена на чичото
скокот – гъдел
слог – хълм, могила, височина

  • Т

тетка – сестра на майката
трантувам – слугувам

  • Ф

фърцам – сърбам
фифоль – петно

  • Ч

чиним – струвам

  • Я
японджак – ямурлук (овчарско наметало)

Външни препратки