Пинин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces
Редакция без резюме
Ред 5: Ред 5:
Тук ще направим опит за подобна транскрипция на [[български език|български]].
Тук ще направим опит за подобна транскрипция на [[български език|български]].


==Произношение==
== Произношение ==
Основното използване на пинин в китайските училища е да се усвои книжовният китайски език – [[мандарин]]. Поради голямото разнообразие от говорни езици в Китай, децата, общувайки у дома на майчиния си език, изучават говоримия Мандарин в началното училище посредством пинин.
Основното използване на пинин в китайските училища е да се усвои книжовният китайски език – [[мандарин]]. Поради голямото разнообразие от говорни езици в Китай, децата, общувайки у дома на майчиния си език, изучават говоримия Мандарин в началното училище посредством пинин.
Произнасянето на думата в китайския условно може да се раздели на ''начало'' и ''окончание'' на думата. Началото се състои от стартова [[съгласни звукове|съгласна]] или [[полугласни звукове|полугласна]], докато окончанието се състои от всички възможни комбинации на междинните звуци (полугласните предхождат [[Гласни звукове|гласните]]) и завършва на гласна или съгласна (акорд).


Произнасянето на думата в китайския условно може да се раздели на ''начало'' и ''окончание'' на думата. Началото се състои от стартова [[съгласни звукове|съгласна]] или [[полугласни звукове|полугласна]], докато окончанието се състои от всички възможни комбинации на междинните звуци (полугласните предхождат [[Гласни звукове|гласните]]) и завършва на гласна или съгласна (акорд).
===Начало===

Във всяка клетка по-долу горният ред индикира фонема от международната фонетична азбука, средния ред пинин, а долният съответния български звук.
=== Начало ===
Във всяка клетка по-долу горният ред индикира фонема от международната фонетична азбука, средния ред – пинин, а долният – съответния български звук.


{|class="wikitable"
{|class="wikitable"
Ред 82: Ред 83:
!style="text-align: left;"|[[приблизителна съгласна|Приблизителни]]
!style="text-align: left;"|[[приблизителна съгласна|Приблизителни]]
|colspan="2" |  
|colspan="2" |  
|  
|  
|style="text-align: center;"|{{IPA|[w]}}<sup>2</sup><br>w<br>у
|style="text-align: center;"|{{IPA|[w]}}<sup>2</sup><br>w<br>у
|colspan="2" | &nbsp;
|colspan="2" | &nbsp;
Ред 101: Ред 102:
|style="background: #fcf;"|дз ц с
|style="background: #fcf;"|дз ц с
|style="background: #cff;"|дж ч ш ж
|style="background: #cff;"|дж ч ш ж
|style="background: #ffc;"|дз ц с
|style="background: #ffc;"|дз ц с
|}
|}


===Окончания===
=== Окончания ===
Лявата колона на таблицата по-долу индикира стартовия звук на окончанието, а първият ред заключителните (акорд) звуци на пинин, докато вътрешните клетки указват съответния български звук.
Лявата колона на таблицата по-долу индикира стартовия звук на окончанието, а първият ред заключителните (акорд) звуци на пинин, докато вътрешните клетки указват съответния български звук.


{|class="wikitable"
{|class="wikitable"
|-
|-
!Среда!!Акорд!!A !!E !!I !!IR !!N !!NG !!NR !!O !!R !!U
!Среда!!Акорд!!A !!E !!I !!IR !!N !!NG !!NR !!O !!R !!U
|-
|-
!A ||а || || ||ай ||ар ||ан||ан||ар ||ао || ||
!A ||а || || ||ай ||ар ||ан||ан||ар ||ао || ||
|-
|-
!E ||ъ || || ||ей || ||ън ||ън ||ър || ||ар ||
!E ||ъ || || ||ей || ||ън ||ън ||ър || ||ар ||
|-
|-
!I ||и ||я ||йе || || || || || || || ||ю
!I ||и ||я ||йе || || || || || || || ||ю
|-
|-
!IA ||я || || || || ||ян ||ян || ||яо ||яр ||
!IA ||я || || || || ||ян ||ян || ||яо ||яр ||
|-
|-
!O ||о || || || || || ||ун || || ||оу ||оу
!O ||о || || || || || ||ун || || ||оу ||оу
|-
|-
!U ||у || || ||уей || ||ун || ||уър ||уо || ||
!U ||у || || ||уей || ||ун || ||уър ||уо || ||
|-
|-
!UA || || || ||уай || ||уан || || || ||уар ||
!UA || || || ||уай || ||уан || || || ||уар ||
|-
|-
!W || ||уа || || || || || || || || ||у
!W || ||уа || || || || || || || || ||у
|-
|-
!Y ||я ||йе || ||и || || || || || || ||ю
!Y ||я ||йе || ||и || || || || || || ||ю
|}
|}


В китайския език звукът '''ю''' е доста употребяван и звучи в широка гама от мекото '''ьо''', през смекченото '''йю''' до нормалното наше '''ю''' и приповдигнатото към края '''юй'''. За изписванети му в пинин могат да се използват съчетания като: '''ü''', '''üa''', '''üe''', '''io''', '''iu''', '''yu''', '''you'''.
В китайския език звукът '''ю''' е доста употребяван и звучи в широка гама от мекото '''ьо''', през смекченото '''йю''' до нормалното наше '''ю''' и приповдигнатото към края '''юй'''. За изписванети му в пинин могат да се използват съчетания като: '''ü''', '''üa''', '''üe''', '''io''', '''iu''', '''yu''', '''you'''.


===Тонове===
=== Тонове ===
[[Тоновете]] в китайския език играят изключително важна роля. Съчетание от еднакви знаци, произнесени с различна интонация, има различно значение.
[[Тоновете]] в китайския език играят изключително важна роля. Съчетание от еднакви знаци, произнесени с различна интонация, има различно значение.


Ред 144: Ред 145:


'''mà''' – ругая
'''mà''' – ругая



Приети са '''четири тона''' в стандартния китайски език (普通话 Pǔtōnghuà путунхуа):
Приети са '''четири тона''' в стандартния китайски език (普通话 Pǔtōnghuà путунхуа):


1. Равен - обозначава се с чертичка над главния гласен звук на сричката в пинин ( ¯ ).
1. Равен – обозначава се с чертичка над главния гласен звук на сричката в пинин ( ¯ ).


2. Възходящ - обозначава се с дясно ударение ( ´ ).
2. Възходящ – обозначава се с дясно ударение ( ´ ).


3. Нисък вълнообразен - обозначава се с отметка ( ˘ ).
3. Нисък вълнообразен – обозначава се с отметка ( ˘ ).


4. Низходящ - обозначава се с ляво ударение ( ` ).
4. Низходящ – обозначава се с ляво ударение ( ` ).


5. Неутралният тон не се придружава от никакъв графичен знак.
5. Неутралният тон не се придружава от никакъв графичен знак.



За илюстрация може да се използва приложената диаграма на тоновете.
За илюстрация може да се използва приложената диаграма на тоновете.
Ред 163: Ред 162:
== Вижте още ==
== Вижте още ==
* [[Българска система за транскрипция на китайски имена]]
* [[Българска система за транскрипция на китайски имена]]
* [[Паладий (транскрипция)|Паладий]] - руска система за транскрипция от китайски на кирилица
* [[Паладий (транскрипция)|Паладий]] – руска система за транскрипция от китайски на кирилица


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

* {{икона|bg}} {{икона|ru}} [http://china.edax.org/?p=326 Пинин-Български-Палладий] (сравнителна таблица на пинин, българска транскрипция и руска транскрипция на китайските срички)
* {{икона|bg}} {{икона|ru}} [http://china.edax.org/?p=326 Пинин-Български-Палладий] (сравнителна таблица на пинин, българска транскрипция и руска транскрипция на китайските срички)
* {{икона|ru}} [http://anime.dvdspecial.ru/Japan/chinese.shtml ''„Система Палладия и пиньин: как писать по-китайски кириллицей“'']
* {{икона|ru}} [http://anime.dvdspecial.ru/Japan/chinese.shtml ''„Система Палладия и пиньин: как писать по-китайски кириллицей“'']

Версия от 18:14, 19 октомври 2017

Пинин (кит. 拼音, pīnyīn, буквално „свързане на звуци“) е транскрипция на китайския език на основа на латинската азбука. В Китайската народна република (КНР) пинин има официален статут.

Пинин е приет през 1958 година и е адаптиран през 1979. Днес се използва в цял свят като официална латинска транскрипция на имената и названията в КНР.

Тук ще направим опит за подобна транскрипция на български.

Произношение

Основното използване на пинин в китайските училища е да се усвои книжовният китайски език – мандарин. Поради голямото разнообразие от говорни езици в Китай, децата, общувайки у дома на майчиния си език, изучават говоримия Мандарин в началното училище посредством пинин.

Произнасянето на думата в китайския условно може да се раздели на начало и окончание на думата. Началото се състои от стартова съгласна или полугласна, докато окончанието се състои от всички възможни комбинации на междинните звуци (полугласните предхождат гласните) и завършва на гласна или съгласна (акорд).

Начало

Във всяка клетка по-долу горният ред индикира фонема от международната фонетична азбука, средния ред – пинин, а долният – съответния български звук.

Двуустнени (двубърнени) Устнено-зъбни Артикулярни Венечно-небни Ретрофлексни Венечно-небни Небни Заднонебни
Преградни [p]
b
б
[pʰ]
p
п
[t]
d
д
[tʰ]
t
т
[k]
g
г
[kʰ]
k
к
Носови [m]
m
м
[n]
n
н
Странични [l]
l
л
Преградно-проходни [ts]
z
дз
[tsʰ]
c
ц
[ʈʂ]
zh
дж
[ʈʂʰ]
ch
ч
[tɕ]
j
дз
[tɕʰ]
q
ц
Проходни   [f]
f
ф
[s]
s
с
[ʂ]
sh
ш
[ʐ]1
r
ж
[ɕ]
x
с
[x]
h
х
Приблизителни     [w]2
w
у
  [ɻ]1
r
р
[j]3
y
й

1 /ɻ/ фонетически може да бъде /ʐ/ (звучна ретрофлексна проходна съгласна). Произношението варира сред различните диалекти и звуковете не са разглеждат като две отделни фонеми.
2 буквата „w“ може да бъде разглеждана като начална или крайна, като произношението ѝ варира между /w/ и /u/
3 буквата „y“ може да бъде разглеждана като начална или крайна, като произношението ѝ варира между /j/ и /i/

Установеното подреждане (с изключение на w и y), произлиза от систамена на Джуин:

б п м ф д т н л г к х дз ц с дж ч ш ж дз ц с

Окончания

Лявата колона на таблицата по-долу индикира стартовия звук на окончанието, а първият ред заключителните (акорд) звуци на пинин, докато вътрешните клетки указват съответния български звук.

Среда Акорд A E I IR N NG NR O R U
A а ай ар ан ан ар ао
E ъ ей ън ън ър ар
I и я йе ю
IA я ян ян яо яр
O о ун оу оу
U у уей ун уър уо
UA уай уан уар
W уа у
Y я йе и ю

В китайския език звукът ю е доста употребяван и звучи в широка гама от мекото ьо, през смекченото йю до нормалното наше ю и приповдигнатото към края юй. За изписванети му в пинин могат да се използват съчетания като: ü, üa, üe, io, iu, yu, you.

Тонове

Тоновете в китайския език играят изключително важна роля. Съчетание от еднакви знаци, произнесени с различна интонация, има различно значение.

Например:

Диаграма на четирите тона в путунхуа

– мама

– коноп

– кон

– ругая

Приети са четири тона в стандартния китайски език (普通话 Pǔtōnghuà путунхуа):

1. Равен – обозначава се с чертичка над главния гласен звук на сричката в пинин ( ¯ ).

2. Възходящ – обозначава се с дясно ударение ( ´ ).

3. Нисък вълнообразен – обозначава се с отметка ( ˘ ).

4. Низходящ – обозначава се с ляво ударение ( ` ).

5. Неутралният тон не се придружава от никакъв графичен знак.

За илюстрация може да се използва приложената диаграма на тоновете.

Вижте още

Външни препратки