Шишман II: Разлика между версии
м whitespaces |
м Робот Добавяне {{без източници}} |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
{{Български феодал или претендент за цар |
{{Български феодал или претендент за цар |
||
| име = Шишман II |
| име = Шишман II |
Версия от 22:31, 19 октомври 2017
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Шишман II | ||
---|---|---|
претендент за цар на България | ||
Лични данни | ||
Управление | претендент от 1341 | |
Приел титла | {{{Приел титла}}} | |
Роден | ? | |
Второ българско царство | ||
Починал | ? |
Шишман II е претендент за българския престол в изгнание, трети син на цар Михаил III Шишман Асен.
Родословие
Шишман I | ||||||||||||||||
Цар Михаил III Шишман | ||||||||||||||||
Петър (севастократор) | ||||||||||||||||
неизвестна по име дъщеря на Ана-Теодора Асенина | ||||||||||||||||
Цар Иван Асен II | ||||||||||||||||
Ана-Теодора | ||||||||||||||||
Ирина Комнина | ||||||||||||||||
Шишман II | ||||||||||||||||
Крал Стефан Първовенчани | ||||||||||||||||
Крал Стефан Урош I | ||||||||||||||||
Анна Дандоло | ||||||||||||||||
Крал Стефан Милутин | ||||||||||||||||
Йоан Ангел | ||||||||||||||||
Елена д'Анжу | ||||||||||||||||
Матилда дьо Вианден | ||||||||||||||||
Анна Неда | ||||||||||||||||
Витомир Тертер, син или племенник на хан Котян | ||||||||||||||||
Цар Георги I Тертер | ||||||||||||||||
Анна Тертер | ||||||||||||||||
Деспот Яков Светослав | ||||||||||||||||
Мария Тертер | ||||||||||||||||
внучка на Иван Асен II | ||||||||||||||||
Предистория
Шишман е кръстен на своя дядо Шишман I. Роден е вероятно в Търново.
Баща му Михаил III Шишман Асен води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝ от времето на цар Иван Асен II. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в Тракия. През 1330 г. баща му губи битката при Велбъжд, в която и загива. След нея по време на т.нар. Среща в Мраката е решено на българския престол да седне Иван Стефан - синът на Михаил III.
8 месеца по-късно, през 1331 г. след дворцов преврат начело на държавата застава Иван Александър – племенник на Михаил III (син на сестра му). Бившата царица Анна Неда и синовете ѝ бягат в Ниш, оттам в Дубровник и Неапол, под натиска на Стефан Душан.
Управление в изгнание
Шишман II не последва семейството си, а бяга в Константинопол. Той веднага е пратен при регентството начело с Анна Савойска и Йоан Кантакузин, които признава титлата му „Цар на България“.
В Търновград това вбесява новия цар Иван Александър, който настоява да му бъде предаден неговият „най-голям враг“. Първо е изпратено предупредително писмо, в което царят иска да му бъде предаден Шишман, а след това неговите посланици изискват да бъде незабавно изпратен в България. Йоан Кантакузин обаче отговаря, че ако Иван Александър обяви война на Византия, то ромеите ще пратят Шишман II с кораби до Видин, където можел да разчита на голямата „близост на рода“ с местните хора, което щяло да предизвика гражданска война, или сам Кантакузин би поел на поход, в който мнозина биха се присъединили към Шишман.
Иван Александър вдига войската си при Сливен и тръгва на успешен в началото поход във Византия. Армията му е пресрещната край Одрин и вероятният резултат е победа за войските на Андроник III и Шишман II, или неясна победа. В крайна сметка е сключен мирен договор.
Повече сведения за Шишман II няма.
Иван Александър | → | цар на България (1341 – ?) | → | Иван Александър |