Топлопроводимост: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
== Примери и опити == |
== Примери и опити == |
||
Върху метална пръчка с помощта на парафин закрепяме [[ |
Върху метална пръчка с помощта на парафин закрепяме [[кабърче]]та. След това загряваме пръчката от единия ѝ край. Виждаме как постепенно парафинът се разтопява и кабарчетата започват да падат. Най-напред падат тези, които са най-близо до нагретия край на пръчката, а след това последователно и всички останали. Това показва, че топлината, получена от пламъка на спиртната лампа, постепенно се пренася от горещия към студения край на пръчката. |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
Версия от 15:06, 23 октомври 2017
Топлопроводимост[1] (или топлопроводност[2]) е свойство на материята да пренася топлина. Пренасянето на топлина от по-топлите към по-студените части на едно тяло се нарича топлопроводност. Обратното свойство – да възпрепятства преноса на топлина, се нарича термично съпротивление. Преносът на топлина се извършва от областта с по-висока към областта с по-ниска температура чрез кинетичната енергия на атомите. Затова плътните материали са по-добри проводници на топлина. Металите са с много висока топлопроводимост, като среброто е с най-висока. Поради цената му то не се използва като топлопроводник, а най-често се използва алуминий. Обратно, лошите топлопроводници се наричат топлоизолатори, като например стъкло, дърво, пластмаса, стиропор, въздух и др.
Различните вещества имат различна топлопроводност. Топлопроводимостта се определя само за еднородни материали. Тя се характеризира с коефициент на топлопроводност.
Коефициент на топлопроводност
Способността на веществата да провеждат топлина се характеризира с т. нар. коефициент на топлопроводност. Означава се с гръцката буква ламбда λ. Това е количеството топлина, което преминава през материал с дебелина 1 m, през площ 1 m², за време 1 s, при разлика в температурите (температурен градиент) 1 К. В системата SI коефициентът λ има дименсия [W.m-1.K-1]. Колкото по-ниска е стойността на коефициента, толкова по-добър топлоизолатор е материалът, и обратно. Прието е материалите с коефициент, по-нисък от 0,25 W/m.K, да се смятат за топлоизолатори.
Примери и опити
Върху метална пръчка с помощта на парафин закрепяме кабърчета. След това загряваме пръчката от единия ѝ край. Виждаме как постепенно парафинът се разтопява и кабарчетата започват да падат. Най-напред падат тези, които са най-близо до нагретия край на пръчката, а след това последователно и всички останали. Това показва, че топлината, получена от пламъка на спиртната лампа, постепенно се пренася от горещия към студения край на пръчката.