Топлопроводимост: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 7: Ред 7:


== Примери и опити ==
== Примери и опити ==
Върху метална пръчка с помощта на парафин закрепяме [[габърче]]та. След това загряваме пръчката от единия ѝ край. Виждаме как постепенно парафинът се разтопява и кабарчетата започват да падат. Най-напред падат тези, които са най-близо до нагретия край на пръчката, а след това последователно и всички останали. Това показва, че топлината, получена от пламъка на спиртната лампа, постепенно се пренася от горещия към студения край на пръчката.
Върху метална пръчка с помощта на парафин закрепяме [[кабърче]]та. След това загряваме пръчката от единия ѝ край. Виждаме как постепенно парафинът се разтопява и кабарчетата започват да падат. Най-напред падат тези, които са най-близо до нагретия край на пръчката, а след това последователно и всички останали. Това показва, че топлината, получена от пламъка на спиртната лампа, постепенно се пренася от горещия към студения край на пръчката.


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 15:06, 23 октомври 2017

Топлопроводимост[1] (или топлопроводност[2]) е свойство на материята да пренася топлина. Пренасянето на топлина от по-топлите към по-студените части на едно тяло се нарича топлопроводност. Обратното свойство – да възпрепятства преноса на топлина, се нарича термично съпротивление. Преносът на топлина се извършва от областта с по-висока към областта с по-ниска температура чрез кинетичната енергия на атомите. Затова плътните материали са по-добри проводници на топлина. Металите са с много висока топлопроводимост, като среброто е с най-висока. Поради цената му то не се използва като топлопроводник, а най-често се използва алуминий. Обратно, лошите топлопроводници се наричат топлоизолатори, като например стъкло, дърво, пластмаса, стиропор, въздух и др.

Различните вещества имат различна топлопроводност. Топлопроводимостта се определя само за еднородни материали. Тя се характеризира с коефициент на топлопроводност.

Коефициент на топлопроводност

Способността на веществата да провеждат топлина се характеризира с т. нар. коефициент на топлопроводност. Означава се с гръцката буква ламбда λ. Това е количеството топлина, което преминава през материал с дебелина 1 m, през площ 1 m², за време 1 s, при разлика в температурите (температурен градиент) 1 К. В системата SI коефициентът λ има дименсия [W.m-1.K-1]. Колкото по-ниска е стойността на коефициента, толкова по-добър топлоизолатор е материалът, и обратно. Прието е материалите с коефициент, по-нисък от 0,25 W/m.K, да се смятат за топлоизолатори.

Примери и опити

Върху метална пръчка с помощта на парафин закрепяме кабърчета. След това загряваме пръчката от единия ѝ край. Виждаме как постепенно парафинът се разтопява и кабарчетата започват да падат. Най-напред падат тези, които са най-близо до нагретия край на пръчката, а след това последователно и всички останали. Това показва, че топлината, получена от пламъка на спиртната лампа, постепенно се пренася от горещия към студения край на пръчката.

Вижте също

Източници

  1. „Речник на научните термини“, Е. Б. Уваров, А. Айзакс, Издателство „П. Берон“, София, 1992
  2. „Енциклопедия А-Я“, 1974 г., БАН

Външни препратки

Шаблон:Физика-мъниче