Слепче (община Демир Хисар): Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м села в македония |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: попълване на име-местно от {{lang-mk}} |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
{{Селище инфо|Република Македония |
{{Селище инфо|Република Македония |
||
| име = Слепче |
| име = Слепче |
||
| име-местно = |
| име-местно = Слепче |
||
| вид = село |
| вид = село |
||
| знаме = |
| знаме = |
Версия от 16:21, 24 октомври 2017
- Тази статия е за демихисарското село. За кичевското вижте Слепче (община Долнени).
Слепче Слепче | |
— село — | |
Дом на културата в центъра на селото | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Демир Хисар |
Географска област | Демир Хисар |
Надм. височина | 679 m |
Население | 719 души (2002) |
Пощенски код | 7240 |
МПС код | BT |
Слепче в Общомедия |
Слепче (изписване преди 1945 година Слѣпче, Шаблон:Lang-mk) е село в община Демир Хисар, Република Македония.
География
Селото е разположено в източните склонове на Илиница, на 3,3 km северно от общинския център Демир Хисар. Землището на Слепче е 24,5 km2, от които горите заемат площ от 1737 ha или по-голямата част от землището, обработваемите площи заемат 365 ha, а пасищата 367 ha.
История
В 19 век Слепче е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Слепче е посочено като село в каза Прилеп с 38 домакинства и 200 жители българи.[1]
Според данни на Васил Кънчов от 90-те години на 19 век поминък на жителите на Слепча е градинарската работа в Цариград.[2] В „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 г. Кънчов отбелязва Слѣпче като село с 570 жители, всички българи християни.[3]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слепче има 800 българи екзархисти и работи българско училище.[4]
Село Слепче, както много други села в Демирхисарско, пострадва силно от имиграцията в посока Америка и България. Особено големи изселнически вълни от Демирхисарско има след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание, тъй като в района се разиграват най-драматичните сражения между четите на ВМОРО и османските войски.
През 1961 година Слепче има 1099 жители, които през 1994 намаляват на 791,[5] а според преброяването от 2002 година селото има 719 жители, от които 718 се самоопределят като македонци и един като сърбин.[6]
Обществени институции
Селото разполага с основно училище, дом на културата, обслужващи обекти и паметник на загиналите за свободата на Македония. Над селото, в източна посока, се намира един от някогашните големи български просветни и духовни центрове - Слепчанският манастир, посветен на Свети Йоан Предтеча.
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.72-73.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 24.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.239.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
- ↑ Слепче на сайта на община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
|