Видеокарта: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 178.169.165.70 (б.), към версия на Vodnokon4e
Редакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
Исторически видеокартата е била изработвана като допълнителна [[печатна платка|платка]] и се е свързвала с [[централен процесор|процесора]] чрез някои от [[слот (компютри)|слотовете]] на [[дънна платка|дънната платка]]. В по-съвременните компютри тя е във вид на отделен [[чип]] от дънната платка или пък е компонент на [[чипсет]]а или на процесора.
Исторически видеокартата е била изработвана като допълнителна [[печатна платка|платка]] и се е свързвала с [[централен процесор|процесора]] чрез някои от [[слот (компютри)|слотовете]] на [[дънна платка|дънната платка]]. В по-съвременните компютри тя е във вид на отделен [[чип]] от дънната платка или пък е компонент на [[чипсет]]а или на процесора.


Съвременните видеокарти изпълняват много по-сложни функции от простото формиране на изображението те имат вграден [[графичен процесор]], който може да извършва допълнителна обработка, снемайки по този начин натоварването от централния процесор. Например всички съвременни видеокарти на [[Nvidia]] и [[AMD]] извършват [[рендъринг]] на апаратно ниво.
Съвременните видеокарти изпълняват много по-сложни функции от простото формиране на изображението – те имат вграден [[графичен процесор]], който може да извършва допълнителна обработка, снемайки по този начин натоварването от централния процесор. Например всички съвременни видеокарти на [[Nvidia]] и [[AMD]] извършват [[рендъринг]] на апаратно ниво.


Най-често видеокартата е изпълнена във вид на [[печатна платка]], която се поставя в [[Разширителна карта|слот за разширение]]- универсален или специализиран ([[AGP]], [[PCI Express]]). Напоследък има тенденция видеокартата да е интегрирана с дънната платка, за да се подобри качеството и на работа и да се избегнат възможни проблеми, ако се окаже несъвместима с оригиналната дънна платка на компютъра.
Най-често видеокартата е изпълнена във вид на [[печатна платка]], която се поставя в [[Разширителна карта|слот за разширение]] – универсален или специализиран ([[AGP]], [[PCI Express]]). Напоследък има тенденция видеокартата да е интегрирана с дънната платка, за да се подобри качеството и на работа и да се избегнат възможни проблеми, ако се окаже несъвместима с оригиналната дънна платка на компютъра.


== История ==
== История ==
Един от първите графични адаптери за [[IBM PC]] е [[MDA (видеоадаптер)|MDA]] (Monochrome Display Adapter) от 1981 година. Той работи само в текстов режим ([[интерфейс с команден ред]]) като поддържа пет вида текст: нормален, ярък, инверсен, подчертан и мигащ. Възможност за предаване на цветова или графична информация няма, а цветът на буквите се определя от модела на мониторите (тогава монохромни).
Един от първите графични адаптери за [[IBM PC]] е [[MDA (видеоадаптер)|MDA]] (Monochrome Display Adapter) от 1981 година. Той работи само в текстов режим ([[интерфейс с команден ред]]) като поддържа пет вида текст: нормален, ярък, инверсен, подчертан и мигащ. Възможност за предаване на цветова или графична информация няма, а цветът на буквите се определя от модела на мониторите (тогава монохромни).


[[Графичен потребителски интерфейс|Графичният потребителски интерфейс]], възприет в много [[Операционна система|операционни системи]] през 90-те, бележи нов етап в развитието на видеокартите. Появява се понятието „графичен ускорител“ (graphics accelerator). Това са видеокарти, които изпълняват някои графични функции на апаратно ниво. Към тези функции се отнасят: преместване на големи блокове изображения от един участък на екрана в друг (например, при преместване на прозорци), рисуване на линии, шрифтове, поддръжка на курсора и др. Графичният потребителски интерфейс е удобен, но неговото използване изисква от централния процесор немалки изчислителни ресурси, и на съвременните видеокарти се налага да облекчат неговата работа.
[[Графичен потребителски интерфейс|Графичният потребителски интерфейс]], възприет в много [[Операционна система|операционни системи]] през 90-те, бележи нов етап в развитието на видеокартите. Появява се понятието „графичен ускорител“ (graphics accelerator). Това са видеокарти, които изпълняват някои графични функции на апаратно ниво. Към тези функции се отнасят: преместване на големи блокове изображения от един участък на екрана в друг (например, при преместване на прозорци), рисуване на линии, шрифтове, поддръжка на курсора и др. Графичният потребителски интерфейс е удобен, но неговото използване изисква от централния процесор немалки изчислителни ресурси, и на съвременните видеокарти се налага да облекчат неговата работа.
Ред 21: Ред 21:
; [[Памет с произволен достъп#Видео RAM|Видео-памет]]
; [[Памет с произволен достъп#Видео RAM|Видео-памет]]
; RAMDAC и TMDS
; RAMDAC и TMDS
* RAMDAC (ЦАП; RAMDAC Random Access Memory Digital-to-Analog Converter)
* RAMDAC (ЦАП; RAMDAC – Random Access Memory Digital-to-Analog Converter)
{{основна|Цифрово-аналогов преобразувател}}
{{основна|Цифрово-аналогов преобразувател}}
* TMDS (Transition-minimized differential signaling)
* TMDS (Transition-minimized differential signaling)
; Конектор
; Конектор
; Система за охлаждане
; Система за охлаждане
{{основна|Система за охлаждане на компютър}}
{{основна|Система за охлаждане на компютър}}
Ред 33: Ред 33:
* [[AMD]]
* [[AMD]]
* [[nVidia]]
* [[nVidia]]
* [[Intel]] (интегрирани карти)
* [[Intel]] (интегрирани карти)
Специализирани:
Специализирани:
* [[Matrox]]
* [[Matrox]]

=== Други ===
=== Други ===
* [[Acer Laboratories Inc.]]
* [[Acer Laboratories Inc.]]
Ред 43: Ред 44:
* [[ASPEED Technology Inc.]]
* [[ASPEED Technology Inc.]]
* [[Avance Logic]]
* [[Avance Logic]]

== Източници ==
== Източници ==
<references/>
<references/>

== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://itschool.bg/news/tag/%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE+%D0%B7%D0%B0+%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80+%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0/ Ръководство за избор на видеокарта]
* [http://itschool.bg/news/tag/ръководство+за+избор+на+видеокарта/ Ръководство за избор на видеокарта]
{{превод от|ru|Видеокарта|32147579}}
{{превод от|ru|Видеокарта|32147579}}
{{Компютърен хардуер}}
{{Компютърен хардуер}}

Версия от 03:22, 26 октомври 2017

Видеокарта от семейството GeForce 4, с радиатор и вентилатор

Видео карта (известна също като графична платка, графична карта, видеоадаптер, графичен адаптер) (Шаблон:Lang-en) в компютрите е разширителна карта, преобразуваща графичния образ, съхранен в паметта на компютъра, във форма, подходяща за показване на монитора.

Исторически видеокартата е била изработвана като допълнителна платка и се е свързвала с процесора чрез някои от слотовете на дънната платка. В по-съвременните компютри тя е във вид на отделен чип от дънната платка или пък е компонент на чипсета или на процесора.

Съвременните видеокарти изпълняват много по-сложни функции от простото формиране на изображението – те имат вграден графичен процесор, който може да извършва допълнителна обработка, снемайки по този начин натоварването от централния процесор. Например всички съвременни видеокарти на Nvidia и AMD извършват рендъринг на апаратно ниво.

Най-често видеокартата е изпълнена във вид на печатна платка, която се поставя в слот за разширение – универсален или специализиран (AGP, PCI Express). Напоследък има тенденция видеокартата да е интегрирана с дънната платка, за да се подобри качеството и на работа и да се избегнат възможни проблеми, ако се окаже несъвместима с оригиналната дънна платка на компютъра.

История

Един от първите графични адаптери за IBM PC е MDA (Monochrome Display Adapter) от 1981 година. Той работи само в текстов режим (интерфейс с команден ред) като поддържа пет вида текст: нормален, ярък, инверсен, подчертан и мигащ. Възможност за предаване на цветова или графична информация няма, а цветът на буквите се определя от модела на мониторите (тогава монохромни).

Графичният потребителски интерфейс, възприет в много операционни системи през 90-те, бележи нов етап в развитието на видеокартите. Появява се понятието „графичен ускорител“ (graphics accelerator). Това са видеокарти, които изпълняват някои графични функции на апаратно ниво. Към тези функции се отнасят: преместване на големи блокове изображения от един участък на екрана в друг (например, при преместване на прозорци), рисуване на линии, шрифтове, поддръжка на курсора и др. Графичният потребителски интерфейс е удобен, но неговото използване изисква от централния процесор немалки изчислителни ресурси, и на съвременните видеокарти се налага да облекчат неговата работа.

Устройство

Съвременната видеокарта се състои от:

Графичен процесор
Видеоконтролер
Видео-ROM
Видео-памет
RAMDAC и TMDS
  • RAMDAC (ЦАП; RAMDAC – Random Access Memory Digital-to-Analog Converter)
  • TMDS (Transition-minimized differential signaling)
Конектор
Система за охлаждане
Допълнителни изходи (при някои карти)

Производители

Основни

Специализирани:

Други

Източници


Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Видеокарта“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​