Сава Муткуров: Разлика между версии
Ред 29: | Ред 29: | ||
След абдикацията на княз Александър Батенберг на [[7 септември]]{{дата нов стил}} [[1886]] г. Сава Муткуров е избран за [[регент]] в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и [[Петко Каравелов]]. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз [[Фердинанд I]]. |
След абдикацията на княз Александър Батенберг на [[7 септември]]{{дата нов стил}} [[1886]] г. Сава Муткуров е избран за [[регент]] в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и [[Петко Каравелов]]. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз [[Фердинанд I]]. |
||
На [[1 септември]] Муткуров е назначен за [[военен министър]] в новообразувания [[Правителство на България (15)|кабинет]] на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в [[генерал-майор]].<ref name="tt"/> Най-значимите му приноси за развитието на българската войска са превъоръжаването й с модерно магазинно стрелково оръжие система “[[Манлихер]]”, останало на въоръжение в армията ни до края на 40-те години на 20 век, и създаването на важни за устройството и реда на войската закони и наредби. В началото на февруари 1891 г. поради влошено здравословно състояние Сава Муткуров подава оставка и заминава на лечение в Италия. Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март{{дата нов стил}} 1891 г.<ref name="tt" /> Препогребан е в църквата [[Свети Спас (София)|„Свети Спас“]] в София, частично разрушена от бомбардировките през 1944 г. и напълно съборена през 1971г. Тогава гробът на Сава Муткуров е отворен и след проучване от проф. Йордан Йорданов тленните останки са пренесени и положени настоящия му гроб в парцел 45 на централните софийски гробища.<ref name=":0" /> |
На [[1 септември]] Муткуров е назначен за [[военен министър]] в новообразувания [[Правителство на България (15)|кабинет]] на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в [[генерал-майор]].<ref name="tt"/> Най-значимите му приноси за развитието на българската войска са превъоръжаването й с модерно магазинно стрелково оръжие система “[[Манлихер]]”, останало на въоръжение в армията ни до края на 40-те години на 20 век, и създаването на важни за устройството и реда на войската закони и наредби. В началото на февруари 1891 г. поради влошено здравословно състояние Сава Муткуров подава оставка и заминава на лечение в Италия. Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март{{дата нов стил}} 1891 г.<ref name="tt" /> Препогребан е в църквата [[Свети Спас (София)|„Свети Спас“]] в София, частично разрушена от бомбардировките през 1944 г. и напълно съборена през 1971г. Тогава гробът на Сава Муткуров е отворен и след проучване от проф. Йордан Йорданов тленните останки са пренесени и положени настоящия му гроб в парцел 45 на централните софийски гробища.<ref name=":0" /><ref>[http://sofiapomni.com/parcel.php?id=45#693 София помни]</ref> |
||
== Награди == |
== Награди == |
Версия от 18:23, 26 октомври 2017
Сава Муткуров | |
български военен деец и политик | |
Роден |
16 декември 1852 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Награди | Орден „Свети Станислав“ |
Сава Муткуров в Общомедия |
Сава Атанасов Муткуров е български и руски офицер – генерал-майор от пехотата, политик – регент на Княжество България (1886-1887) и военен министър (1887-1891) в правителството на Стефан Стамболов.
Той е първият български офицер, получил орден „За храброст“ I ст., и първият произведен български в генерал.
Биография
Роден е на 4/16 декември 1852 г. в Търново, баща му е известният бъкърджия Атанас Муткуров. По-големият брат на Сава - Петър участва в Хаджиставревата буна (1862 г.) и точно на Еньовден той е заловен заедно с други патриоти е хвърлен в Цариградския затвор. Сава заедно с майка си заминава за Константинопол, с надежда да са в помощ на затворника. Завършилият в Търново взаимното и класно училище Сава в Истанбул записва и учи в реномираното султанско учебно заведение Мектеба султание, чиито възпитаници получават средно военномедицинско образование. Смъртта на големия брат през 1867 г. слага край на престоя на Босфора и той заминава за Одеса. .[1]
Армия на Русия
През 1872 г. завършва Юнкерското Пехотно училище в Одеса и произведен в прапоршчик. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война (1877 – 1878) като помощник ротен командир в състава на 53 Волински пехотен полк се проявява при форсирането на река Дунав при Зимнич-Свищов, както и в боевете на Шипка и при Шейново.[1] Повишен е в чин поручик и назначен командир на рота в 54-ти мински пехотен полк.[2]
Милиция на Източна Румелия
След Освобождението на България Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия – първоначално в I-ва пловдивска дружина, а след това – в Главния щаб. В август 1881 г. е произведен в чин капитан, а през пролетта на следващата година - в чин майор. Назначен е за началник на администрацията и жандармерията в Главния щаб на източнорумелийската милиция.[1] Участва активно в осъществяването на Съединението на северна и южна България в 1885 г. и присъства при ареста на главния управител на Източна Румелия. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър I Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и го убеждават да получат съгласието му. На 8 септември е произведен в чин подполковник.и назначен за командир на Айтоската дружина натоварена с тежката задача да спре евентуално нападение от страна на Турция.[1]
Армия на България
По време на Сръбско-българската война командир на дясната колона на Западния корпус той дава своя принос за овладяването на Цариброд и Пирот. Командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5-а пеша бригада.[2]
Политическа и държавна дейност
След проруския преврат през 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, убеден от бритенския консул в Пловдив.[1] Сава Муткуров, заедно със Стефан Стамболов, е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.[2] След завръщането си на престола князът го назначава за главнокомандващ на българската войска.
След абдикацията на княз Александър Батенберг на 7 септември* 1886 г. Сава Муткуров е избран за регент в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз Фердинанд I.
На 1 септември Муткуров е назначен за военен министър в новообразувания кабинет на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в генерал-майор.[2] Най-значимите му приноси за развитието на българската войска са превъоръжаването й с модерно магазинно стрелково оръжие система “Манлихер”, останало на въоръжение в армията ни до края на 40-те години на 20 век, и създаването на важни за устройството и реда на войската закони и наредби. В началото на февруари 1891 г. поради влошено здравословно състояние Сава Муткуров подава оставка и заминава на лечение в Италия. Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март* 1891 г.[2] Препогребан е в църквата „Свети Спас“ в София, частично разрушена от бомбардировките през 1944 г. и напълно съборена през 1971г. Тогава гробът на Сава Муткуров е отворен и след проучване от проф. Йордан Йорданов тленните останки са пренесени и положени настоящия му гроб в парцел 45 на централните софийски гробища.[1][3]
Награди
- Орден „За храброст“ I ст., IV ст. 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ I ст. без мечове и II ст. с мечове
- Орден „За заслуга“ – сребърен
- Руски орден „Св. Станислав“ IV ст.
- Руски орден „Св. Ана“ IV ст. [4]
Бележки
- ↑ а б в г д е Първият български генерал се казва Сава Атанасов Муткуров
- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ София помни
- ↑ Форум „Бойна Слава“
Източници
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
|
- Регенти на България
- Министри на отбраната на България
- Български политици (1878 – 1918)
- Генерал-майори от Царство България
- Военни дейци от Източна Румелия
- Руски офицери
- Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)
- Български военни дейци от Сръбско-българската война
- Доброволци в Сръбско-турската война (1876)
- Дейци на БТЦРК
- Носители на орден „За храброст“ I степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За заслуга“
- Родени във Велико Търново
- Неаполитанци