Марин Дринов: Разлика между версии
м {{lang-ru}} |
Редакция без резюме |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
|втори_мандат_предшестван от2 = |
|втори_мандат_предшестван от2 = |
||
|втори_мандат_наследен от2 = [[Васил Друмев]] |
|втори_мандат_наследен от2 = [[Васил Друмев]] |
||
|роден_дата = [[20 октомври]] [[1838]] |
|||
|роден_място = [[Панагюрище]],{{Br}}[[File:Ottoman flag.svg|23px]] [[Османска империя]] |
|роден_място = [[Панагюрище]],{{Br}}[[File:Ottoman flag.svg|23px]] [[Османска империя]] |
||
|починал_дата = {{дата на смърт и години|1906|3|13|1838|10|20}} |
|||
|починал_място = [[File:Flag of Russia.svg|23px]] [[Харков]], [[Руска империя]] |
|починал_място = [[File:Flag of Russia.svg|23px]] [[Харков]], [[Руска империя]] |
||
|погребан = |
|погребан = |
||
| Ред 104: | Ред 102: | ||
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=119380692|VIAF=40187028}} |
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=119380692|VIAF=40187028}} |
||
{{СОРТКАТ:Дринов, Марин}} |
{{СОРТКАТ:Дринов, Марин}} |
||
[[Категория:Родени през 1938 година]] |
|||
[[Категория:Починали през 1906 година]] |
|||
[[Категория:Български историци]] |
[[Категория:Български историци]] |
||
[[Категория:Академици на БАН]] |
[[Категория:Академици на БАН]] |
||
Версия от 08:28, 29 октомври 2017
| Марин Дринов | |
 | |
| упр. Отдел за народно просвещение и духовни дела | |
| Мандат | 8 май 1878 – 5 юли 1879 |
|---|---|
| Наследник | Георги Атанасович |
| Председател на БАН | |
| Мандат | 1869 – 1882 |
| Наследник | Васил Стоянов |
| Втори мандат | 1884 – 1894 |
| Наследник | Васил Друмев |
| Лична информация | |
| Роден | 20 октомври 1838 г. (стар стил) |
| Починал | 28 февруари 1906 г. (стар стил) |
| Погребан | Централни софийски гробища |
| Родства | Найден Дринов Пейо Дринов |
| Образование | ХНУ „Василий Каразин“ |
| Професия | историк • филолог |
Портал  Политика | |
| Марин Дринов в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Проф. Марин Стоянов Дринов (Шаблон:Lang-ru) е български възрожденски историк и филолог, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на Найден Дринов.
Биография
Детство и образование
Марин Дринов е роден през 1838 г. в град Панагюрище. Заминава в Русия, за да продължи образованието си. Там учи в духовната семинария в Киев, а впоследствие – в Московския университет, където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 г. пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869 г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 г. получава докторска степен и от 1873 г. е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.
Държавническа кариера (1878 – 1879)
Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.
В края на 19-ти век жителите на село Бахшишлар (от турската дума „бакшиш”) днес Дриново, решили да го преименуват в чест на прочутия български професор, работещ в Харковския университет – Марин Дринов, като изпратили нарочна делегация при него. Заедно с неговото съгласие, делегацията се завърнала в Дриново и с подаръци от професора – черковни книги, принадлежности и църковни одежди за свещеника.
Последни години и смърт
След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г.[1] след продължително боледуване от туберкулоза.
На негово име е наречено издателството на БАН.
Библиография
- Избрани съчинения. Т. I-II. Под ред. на Иван Дуйчев, София, 1971
- Съчинения. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909 pdf
- Съчинения. Т. II. Трудове по българска църковна история. Трудове по езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. София, 1911 pdf
- Съчинения. Т. III. Публицистични статии. София, 1915 pdf
- Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история., Пловдив-Русчук-Велес, 1869 pdf
- Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес., Виена, 1869 pdf
- Заселение Балканскаго полуострова славянами (1872)
- Южные славяни и Византия в Х веке. – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1 – 152, pdf
- Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях. – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885 http://www.runivers.ru/bookreader/book457629/#page/426/mode/1up
Бележки
Литература
- Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов. София, 1960.
- Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, 614 – 616.
- Gjuzelev, V. Marin Drinov (1838 – 1906) – Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik, Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107 – 126.
Външни препратки
В Общомедия има медийни файлове относно Марин Дринов- Дигитален архив „Марин Дринов“ на ИМИ-БАН
Вижте също
| |||||
|
