Бер: Разлика между версии
м whitespaces |
Редакция без резюме |
||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
В [[1910]] година в Бер (Βέροια) има 6 200 жители патриаршисти, 5 280 мюсюлмани и 600 [[евреи]].<ref>Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: [http://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927]</ref> |
В [[1910]] година в Бер (Βέροια) има 6 200 жители патриаршисти, 5 280 мюсюлмани и 600 [[евреи]].<ref>Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: [http://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927]</ref> |
||
При преброяването в [[1912]] година градът е отбелязан с няколко езика и религии: език |
При преброяването в [[1912]] година градът е отбелязан с няколко езика и религии: език български и религия християнска, език турски и религия мюсюлманска, влашки език и християнска религия, [[ладино|испански език]] и религия [[юдаизъм]], гръцки език и християнска религия и цигански език и християнска религия.<ref name="freewebs/veria/count">[http://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927]</ref> |
||
=== В Гърция === |
=== В Гърция === |
||
Версия от 20:30, 30 октомври 2017
Тази статия е за града в Гърция. За други значения на Бер вижте Бер (пояснение). За други значения на Верия вижте Верия (пояснение).
| Бер Βέροια | |
 Бер от хълма Вила Викела | |
  Бер  Бер  Бер | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Площ | 791 km² |
| Надм. височина | 78 m |
| Население | 42 794 души (2001) |
| Пощенски код | 691 00 |
| Телефонен код | 25310 |
| Официален сайт | www.veria.gr |
| Бер в Общомедия | |
Бер или Верия (изписване до 1945 година Беръ, Шаблон:Lang-el, Верия, Шаблон:Lang-tr, Караферие, Шаблон:Lang-rup) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на едноименния дем Бер в административна област Централна Македония. Бер е център и на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.
География
Бер е разположен в югоизточното подножие на планината Каракамен (Вермио) и има население от 42 794 души (2001). През него протичат малките каракаменски реки Трипотамос и Ляноврохи.
История
Античност и Средновековие
Бер се споменава за първи път Тукидид в 432 пр.н.е. Според „Деянията на апостолите“ в I век апостолите Павел и Сила проповядват в синагогата в Бер, като жителите на града се отнасят по-благородно към тях от солунчани, внимателно изследват писанията и много от тях повярват.[1]
Бер става част от Първата българска държава през IX век. Теофилакт Охридски пише, че българският княз Борис I построил една от своите девет катедрални църкви именно в този град и я определил като една от най-хубавите български църкви.[2] Бер е в рамките на българската държава по време на управлението на цар Самуил. Император Василий II Българоубиец успява да завладее града през 1002 година след като управителят Добромир му предава властта доброволно, почетен е с титлата "антипат" и преминава на византийска служба.[3]
В началото на 11 век Бер става център на една от епархиите на Охридската архиепископия. През следващите векове, заедно със Сервийската епархия, тя е предмет на спорове между Охридската и Цариградската църква и многократно преминава от едната към другата.[4] Църквите „Св. св. Кирик и Юлита“,[5] „Свети Власий“[6] и „Възкресение Христово“ са от XIV век.[7]
В Османската империя
Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на 19 век Кара Ферия има 1200 семейства, от които 50 еврейски, 30 цигански, а останалите са наполовина патриаршески и наполовина мюсюлмански.[8] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Верия (Verria), Берска епархия, живеят 800 гърци.[9]
В 1900 година според Васил Кънчов в Беръ (Верея, Кара Фери) живеят 350 българи християни, 6 500 турци, 2 000 гърци и 300 власи, 500 евреи и 850 цигани.[10]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бер живеят 350 българи патриаршисти, 2000 гърци, 300 власи и 850 цигани.[11] В 1906 година според Патриаршеската статистика в града има освен другите и 320 патриаршески (семейства власи) и 180 румънеещи се семейства власи.[12]
В 1910 година в Бер (Βέροια) има 6 200 жители патриаршисти, 5 280 мюсюлмани и 600 евреи.[13]
При преброяването в 1912 година градът е отбелязан с няколко езика и религии: език български и религия християнска, език турски и религия мюсюлманска, влашки език и християнска религия, испански език и религия юдаизъм, гръцки език и християнска религия и цигански език и християнска религия.[14]
В Гърция
В 1912 година по време на Балканската война в Бер влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година градът остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 7 039 мъже и 6 773 жени.[14] Гръцкият андартски капитан Панайотис събира в къщата на Г. Попандонов местни първенци и ги изтезава, за да се признаят за гърци.[15]
Първоначално градът е част от ном Солун, а в 1946 година, след създаването на ном Иматия, става негова столица.
В 1924 година по спогодбата за задължителен обмен на население между Гърция и Турция мюсюлманските жители на Бер са изселени в Турция.[14] В 1928 година Бер е смесено селище с 405 бежански семейства и 1 665 жители бежанци.[16]
Поради фактът, че градът е предимно турски до 1922 г., и че е център на румънската пропаганда сред власите, една 1924 година е началната година на местния печат – през октомври излиза първият берски вестник „Астир Верияс“, последван от „Кроталос“ и „Верия“ през 1925 г., „Елевтерос Логос“ през 1928 г., „Псилос“ и „Фони тис Верияс“ през 1929 г. През 30-те години излизат „Неа Зои“ (1932), „Македоники Ихо“ (1935).[17] От 1965 година започва да излиза вестник „Лаос“.
В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки, турски, влашки и еврейски“ (γλώσσα κατοίκων ελληνική, τουρκική, βλάχικη και εβραϊκή).[18]
През Втората световна война градът е в германската окупационна зона и в него е образувано подразделение на Централния българомакедонски комитет.[19]
Побратимени градове
Спорт
Бер има футболен отбор с името ФК Верия, който в сезон 2006-2007 се състезава в гръцката втора дивизия, завършва трети и печели място в първа дивизия.
Личности
Бер е родно място на редица арумънски и гръцки личности. Сред тях са Апостол Хаджигогу, борец срещу гърцизма, Георге Мурну, румънски историк и археолог, Павел Апостолидис, гръцки духовник и драмски митрополит, андартските капитани Антониос Николаидис и Стефанос Папагалос, както и турският археолог Седат Алп. В Бер са починали българският революционер Димитър Робков и андартът Стерьос Кукутегос.
Галерия
-
Баир джамия, пощенска картичка от 1916 – 1918 г. -
Медресе джамия в Бер в началото на 20 век
-
Църквата „Свети Антоний Нови“ в Бер, пощенска картичка от 1916 – 1918 г. -
Часовниковата кула в Бер, пощенска картичка от 1916 – 1918 г. -
Влашки четници на ВМОРО от Берско -
Главната улица с площад „Агиос Антониос“, около 1917 г.
Литература
- Σβαρνόπουλος Στ. Χρ., Γλωσσάριο της Βεροίας (Βαρταλαμίδα), Έκδοσις Δήμου Βεροίας, Βέροια 1973.
Външни препратки
Бележки
- ↑ Деяния, глава 17, стихове 10-12. Това усърдие на берчани води до използването на името им от някои протестантски секти акцентиращи силно върху sola scriptura.
- ↑ Migne, Jacques Paul. Patrologia Graeca, t. 126, col. 529.
- ↑ John Skylitzes: A Synopsis of Byzantine History, 811-1057: Translation and Notes John Wortley, Cambridge 2010, p. 326
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 163-187, 189-194, 339-340.
- ↑ Πέτκος, Αντώνης. Ναός Αγίων Κηρύκου και Ιουλίττας Βέροιας // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
- ↑ Πέτκος, Αντώνης. Ναός Αγίου Βλασίου // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
- ↑ Πέτκος, Αντώνης. Ναός Ανάστασης του Σωτήρος Χριστού Βέροιας // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
- ↑ Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 144.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
- ↑ Επίσημα έγγραφα περί της εν Μακεδονία οδυνηρής καταστάσεως, Πατριαρχείο Τυπογραφείο, Κωνσταντινούπολις 1906. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927
- ↑ а б в Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.176
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Ο Τοπικός Τύπος της Βέροιας (1924-1941) // VeriaHistory. Посетен на 2015-09-07.
- ↑ Λουκάτος, Σπύρος. Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
