Манес Шпербер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{редактирам}}
{{Писател
{{Писател
| име = Манес Шпербер
| име = Манес Шпербер
Ред 21: Ред 20:
}}
}}


'''Манес Шпербер''' ({{lang-de|Manès Sperber}}) е австрийско-френски [[писател]], [[психолог|социалпсихолог]] и [[философ]]. Пише на немски език.
'''Манес Шпербер''' ({{lang-de|Manès Sperber}}) е австрийско-френски [[писател]], [[есеист]], [[психолог|социалпсихолог]] и [[философ]]. Пише на немски език.


== Биография ==
== Биография ==
Манес Шпербер е роден на 12 декември 1905 г. в
⚫
[[File:Tombe Manès Sperber, Cimetière du Montparnasse.jpg|thumb|180px|Гробът на Манес Шпербер в [[Монпарнас]], [[Париж]]]]
Заболотов, [[Галиция]], [[Австро-Унгария]], днес [[Ивано-Франкивска област]], [[Украйна]]. Шпербер израства в дома на [[Хасидизъм|хасидски]] [[евреи]]. През лятото на 1916 г. семейството бяга от войната във [[Виена]]. Шпербер се отказва от хасидската си [[вяра]] и на 13 години се включва в [[Ционизъм|ционисткото]] младежко движение ''Хашомер-Хацаир''.

Във Виена Манес Шпербер среща [[Алфред Адлер]], основателя на [[Индивидуална психология|индивидуалната психология]], става негов студент и сътрудник. Адлер се разделя с Шпербер през 1932 г. поради различия в мненията за връзката между индивидуалната психология и [[марксизма]].

През 1927 г. Шпербер се преселва в [[Берлин]] и встъпва в [[Комунистическа партия|Комунистическата партия]]. В Берлин преподава [[психология]] и [[социология]] (1928–1933).

След като [[Хитлер]] идва на власт в [[Германия]], Шпербер е пратен в затвора, но след няколко седмици е освободен на основание, че е австрийски гражданин. Предупреден е незабавно да напусне [[Трети райх|Райха]]. Шпербер емигрира първо в [[Югославия]], а през 1934 г. – в [[Париж]]. През 1937 г. се отказва от Комунистическата партия поради [[сталин]]ските [[Чистки на Сталин|чистки]] в [[СССР]]. В Париж Шпербер се занимава с природата на тоталитаризма и ролята на индивида в обществото. Там написва есето ''„Анализ на тиранизма“'' (Zur Analyze der Tyrannis) (1939).

През 1939 г. Шпербер постъпва като доброволец във френската армия. След поражението на Франция той се укрива в [[Кан]] – в така наречената „zone libre“ ([[Режим на Виши|свободна зона]]). През 1942 г. бяга със семейството си в неутрална [[Швейцария]], понеже в зоната започва депортирането на евреи.

⚫
[[File:Tombe Manès Sperber, Cimetière du Montparnasse.jpg|thumb|120px|Гробът на Манес Шпербер в Париж]]
След края на войната през 1945 г. Манес Шпербер се завръща в Париж и работи като писател и главен редактор в издателство „Калман-Леви“.

Най-известната творба на Манес Шпербер е романовата му [[трилогия]] ''„Като сълза в океана“'' (Wie eine Träne im Ozean) (1949-1960), която издава силни [[автобиография|автобиографични]] черти. Екранизирана е през 1970 г.

Манес Шпербер умира на 5 февруари 1984 г. в Париж. Погребан е в гробището на [[Монпарнас]].


== Библиография ==
== Библиография ==

Версия от 10:56, 3 ноември 2017

Манес Шпербер
Manès Sperber
Роден12 декември 1905 г.
Починал5 февруари 1984 г. (78 г.)
Националност Австрия
Жанрстатия, есе
Дебютни творбиИзмамникът и неговото време (1924)
Повлиян от
Уебсайт
Манес Шпербер в Общомедия

Манес Шпербер (Шаблон:Lang-de) е австрийско-френски писател, есеист, социалпсихолог и философ. Пише на немски език.

Биография

Манес Шпербер е роден на 12 декември 1905 г. в Заболотов, Галиция, Австро-Унгария, днес Ивано-Франкивска област, Украйна. Шпербер израства в дома на хасидски евреи. През лятото на 1916 г. семейството бяга от войната във Виена. Шпербер се отказва от хасидската си вяра и на 13 години се включва в ционисткото младежко движение Хашомер-Хацаир.

Във Виена Манес Шпербер среща Алфред Адлер, основателя на индивидуалната психология, става негов студент и сътрудник. Адлер се разделя с Шпербер през 1932 г. поради различия в мненията за връзката между индивидуалната психология и марксизма.

През 1927 г. Шпербер се преселва в Берлин и встъпва в Комунистическата партия. В Берлин преподава психология и социология (1928–1933).

След като Хитлер идва на власт в Германия, Шпербер е пратен в затвора, но след няколко седмици е освободен на основание, че е австрийски гражданин. Предупреден е незабавно да напусне Райха. Шпербер емигрира първо в Югославия, а през 1934 г. – в Париж. През 1937 г. се отказва от Комунистическата партия поради сталинските чистки в СССР. В Париж Шпербер се занимава с природата на тоталитаризма и ролята на индивида в обществото. Там написва есето „Анализ на тиранизма“ (Zur Analyze der Tyrannis) (1939).

През 1939 г. Шпербер постъпва като доброволец във френската армия. След поражението на Франция той се укрива в Кан – в така наречената „zone libre“ (свободна зона). През 1942 г. бяга със семейството си в неутрална Швейцария, понеже в зоната започва депортирането на евреи.

Гробът на Манес Шпербер в Париж

След края на войната през 1945 г. Манес Шпербер се завръща в Париж и работи като писател и главен редактор в издателство „Калман-Леви“.

Най-известната творба на Манес Шпербер е романовата му трилогия „Като сълза в океана“ (Wie eine Träne im Ozean) (1949-1960), която издава силни автобиографични черти. Екранизирана е през 1970 г.

Манес Шпербер умира на 5 февруари 1984 г. в Париж. Погребан е в гробището на Монпарнас.

Библиография

  • Charlatan und seine Zeit (1924)
  • Alfred Adler – Der Mensch und seine Lehre – Ein Essay, 1926
  • Zur Analyse der Tyrannis (1939)
  • Wie eine Träne im Ozean (1961)
    • Der verbrannte Dornbusch (1949)
    • Tiefer als der Abgrund (1950)
    • Die verlorne Bucht (1955)
  • Die Achillesferse (1960)
  • Zur täglichen Weltgeschichte (1967)
  • Alfred Adler oder Das Elend der Psychologie (1970)
  • Leben in dieser Zeit, sieben Fragen zur Gewalt (1972)
  • Wir und Dostojewski: eine Debatte mit Heinrich Böll u. a. geführt von Manès Sperber (1972)
  • Zur Analyse der Tyrannis. Das Unglück, begabt zu sein. Zwei sozialpsychologische Essays (1975)
  • All das Vergangene
    • Die Wasserträger Gottes (1974)
    • Die vergebliche Warnung (1975)
    • Bis man mir Scherben auf die Augen legt (1977)
  • Individuum und Gemeinschaft (1978)
  • Sieben Fragen zur Gewalt (1978)
  • Churban oder Die unfaßbare Gewißheit (1979)
  • Der freie Mensch (1980)
  • Nur eine Brücke zwischen Gestern und Morgen (1980)
  • Essays zur täglichen Weltgeschichte (1981)
Скритият свят на автобиографа, изд.: ЛИК, София (2000), прев. Недялка Попова
  • Die Wirklichkeit in der Literatur des 20. Jahrhunderts (1983)
  • Ein politisches Leben – Gespräche mit Leonhard Reinisch (1984)
  • Geteilte Einsamkeit – Der Autor und seine Leser (1985) (Essay)
  • Der schwarze Zaun Romanfragment (1986
  • Kultur ist Mittel, kein Zweck (2010)

Награди и отличия

От 1985 г. Република Австрия присъжда наградата Манес Шпербер за значителни литературни постижения.

Бележки

  1. ↑ http://www.friedenspreis-des-deutschen-buchhandels.de/sixcms/media.php/1290/1983_%20sperber.pdf

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Манес_Шпербер&oldid=8234844“.