Сава Дълбоков: Разлика между версии

Сава Дълбоков
	Сава Дълбоков
Секретар на ЦК на БКП
Мандат	1973 – 1976
Предшественик	Константин Теллалов
Наследник	Димитър Станишев
Лична информация
Роден	17 декември 1919 Овча могила, България
Починал	14 април 2017 г. (на 97 г.)
Полит. партия	БКП (1944 – 1990)
Професия	адвокат • политик
	Народен представител в:; XXVI ОНС VI ВНС I НС II НС III НС IV НС V НС VII НС VIII НС IX НС
	Портал Политика

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 21:16, 9 ноември 2017

Сава Атанасов Дълбоков е деец на БКП, участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, партизанин от Свищовската чета на Горнооряховски партизански отряд. Заместник-министър и министър в няколко правителства на България.

Биография

Сава Дълбоков е роден на 17 декември 1919 година в с. Овча могила. Завършва право в Софийския университет.

Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Член е на РМС от 1934 г. и на БКП от 1936 г. През 1942 година излиза в нелегалност и постъпва в партизанска чета „Христо Ботев“ (на която е политкомисар), действаща в Свищовския край. Година по-късно става политкомисар на Горнооряховския партизански отряд. Има издадени 3 смъртни присъди по ЗЗД.^[1]

След 9 септември 1944 година е първи секретар на Околийския комитет на БКП в Свищов (1949-1950). Бил е първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Плевен от 1950 г. След това е първи заместник-министър на финансите (1960 – 1962). В периода 1971 – 1973 година е заместник-председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет за планиране и завеждащ отдел „Планово-икономически“ при ЦК на БКП. ^[2]

Секретар на ЦК на БКП (1972 – 1976).^[3] От 1976 до 1978 г. е заместник-председател на Министерския съвет и министър на снабдяването и държавните резерви. Първи заместник-председател на Националния съвет на Отечествения фронт. Народен представител (1945 – 1990).

На 25 май 1982 година с решение № 50 на ИК на ОбНС Сава Дълбоков става почетен гражданин на град Свищов. Удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд“ и Орден „Георги Димитров“^[4].

Източници

↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 368
↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 368
↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 329
↑ Вестник „Труд“, брой. 343, 2009 г., стр. 32

[1] Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 368

[2] Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 368

[3] Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 329

[4] Вестник „Труд“, брой. 343, 2009 г., стр. 32

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 64: / Ред 64: @@
 Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Член е на РМС от 1934 г. и на БКП от 1936 г. През 1942 година излиза в нелегалност и постъпва в партизанска чета „Христо Ботев“ (на която е политкомисар), действаща в Свищовския край. Година по-късно става политкомисар на Горнооряховския партизански отряд. Има издадени 3 смъртни присъди по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]].<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 368</ref>
-След 9 септември 1944 година е първи секретар на Околийския комитет на [[БКП]] в [[Свищов]]. Бил е първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Плевен. След това е първи [[заместник-министър на финансите на България|заместник-министър на финансите]] (1960 – 1962). В периода 1971 – 1973 година е [[заместник министър-председател на България|заместник-председател на Министерския съвет]] и председател на [[държавен комитет за планиране|Държавния комитет за планиране]] и завеждащ [[отдел „Планово-икономически“ при ЦК на БКП]]. <ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 368</ref>
+След 9 септември 1944 година е първи секретар на Околийския комитет на [[БКП]] в [[Свищов]] (1949-1950). Бил е първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Плевен от 1950 г. След това е първи [[заместник-министър на финансите на България|заместник-министър на финансите]] (1960 – 1962). В периода 1971 – 1973 година е [[заместник министър-председател на България|заместник-председател на Министерския съвет]] и председател на [[държавен комитет за планиране|Държавния комитет за планиране]] и завеждащ [[отдел „Планово-икономически“ при ЦК на БКП]]. <ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 368</ref>
 [[Секретар на ЦК на БКП]] (1972 – 1976).<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 329</ref> От 1976 до 1978 г. е заместник-председател на Министерския съвет и [[министър на снабдяването и държавните резерви на България|министър на снабдяването и държавните резерви]]. Първи заместник-председател на Националния съвет на [[Отечествения фронт]]. Народен представител (1945 – 1990).