Есхил

Есхил Αἰσχύλος
древногръцки драматург
Роден	525 г. пр.н.е. Елевсина, Гърция
Починал	456 г. пр.н.е. Джела, Сицилия
Националност	Древна Гърция
Работил	драматург
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb
Есхил в Общомедия

Есхил (гръцки Αισχύλος) е древногръцки драматург.

Биография

Роден е през 525 г. пр.н.е. Участва в гръко-персийските войни (битките при Маратон, Саламин и Платея). Първото му участие в драматическо състезание се пада между 500 и 497 г. пр.н.е. за утвърждаване на есхиловата драматургическа линия.

Античните учени приписват в литературното му наследство около 90 пиеси (трагедии и сатирни драми), от които до нас са достигнали само 7: „Персите“ (единствената запазена историческа трагедия), „Седемте срещу Тива“, една пълна трилогия – „Орестия“ („Агамемнон“, „Хоефори“ и „Евмениди“), „Молителките“, „Прикованият Прометей“. От останалите му творби са запазени заглавия и фрагменти от повече от 75 пиеси, от които може да се види какъв митологически материал се е разработвал в тях.

Според Аристотел Есхил пръв въвежда втори актьор, намалява партиите на хо̀ра и дава преднина на диалога. Заради тези радикални промени е наречен „баща на трагедията“. Есхил завършва жизнения и творческия си път в Джела, на о. Сицилия, където е и погребан.

Творчество

У Есхил елементите на традиционния мироглед се преплитат с гледищата, породени от демократическата държава. Той вярва в реалното съществуване на божествените сили, които въздействат върху човека и често пъти коварно му поставят примки. Есхил се придържа плътно към старинната представа за наследствената родова отговорност – вината на прадядото се предава на потомците и ги влече към гибел. От друга страна, боговете у Есхил стават пазители на правните основи на новото държавно устройство и той усилено изтъква момента на личната отговорност на човека за свободно избраното от него поведение.

Като материал на Есхил служат героичните митове. Най-често той изобразява съдбата на героя или на героичния род в три последователни трагедии, които сюжетно и идейно образуват една цялостна трилогия; след нея идва сатирната драма със сюжет от същия митологически цикъл, към който спада и трилогията. Но като взема сюжети от епоса, Есхил не само драматизира легендите, но и ги преосмисля, пронизва ги със своя проблематика.

Отличен е приживе 13 пъти с наградата „Най-добър трагически поет“ в полиса Атина.

Произведения

• “Прикованият Прометей" в превод на Ал. Ничев
• „Агамемнон“ в превод на Ал. Ничев
• „Перси“ в превод на Н. Вранчев
• трилогията „Орестия“

Издания

• Есхил. Трагедии. Прев. Ал. Ничев. С., НК, 1967.
• Есхил. Прикованият Прометей. С., Скорпио, 2010.

Изследвания

Aeschyli Tragoediae septem, 1552

• Bierl, A. Die Orestie des Aischylos auf der modernen Bühne: Theoretische Konzeptionen und ihre szenische Realizierung (Stuttgart, Metzler, 1997).
• Podlecki, A. J. The Political Background of Aeschylean Tragedy. 2nd ed. (London, Bristol Classical Press, 1999).
• Cairns, D., V. Liapis, Dionysalexandros: Essays on Aeschylus and His Fellow Tragedians in Honour of Alexander F. Garvie (Swansea, The Classical Press of Wales, 2006).
• Zeitlin, F. I. Under the sign of the shield: semiotics and Aeschylus' Seven against Thebes (Lanham, Md.: Lexington Books, 1982); 2nd ed. 2009, (Greek studies: interdisciplinary approaches).
• Deforge, B. Une vie avec Eschyle. Vérité des mythes (Paris, Les Belles Lettres, 2010).
• Кагаров, Е. Г. Эсхил как религиозный мыслитель. Элементы фетишизма в древнегреческой религии (М., УРСС, 2011) (Академия фундаментальных исследований: этнология).

Външни препратки

• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Есхил
• Есхил в списание „Българска наука“
• ((ru)) Библиотека с произведенията на Есхил в превод на руски
• Произведения на Есхил в Моята библиотека