Черна (река): Разлика между версии

Черна
	Черна
	Изворите на Църна
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Република Македония
Дължина	207 km
Водосб. басейн	4526 km²
Начало
Място	Бушева планина
Координати	41°24′21.21″ с. ш. 21°07′05.13″ и. д. / 41.405892° с. ш. 21.118092° и. д.
Надм. височина	780 m
Устие
Място	Вардар
Координати	41°33′18″ с. ш. 21°58′49″ и. д. / 41.555° с. ш. 21.980278° и. д. Координати: 41°33′18″ с. ш. 21°58′49″ и. д. / 41.555° с. ш. 21.980278° и. д.
Надм. височина	129 m
	Черна в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:05, 19 ноември 2017

Тази статия е за реката в Република Македония. За реката в Сърбия, която понякога се нарича Църна река, вижте Църни Тимок.

Църна, по-известна с книжовната форма Черна (Шаблон:Lang-mk, произнасяно Църна), е река в Република Македония, най-големият десен приток на Вардар. Дължината ѝ е 207 километра.

Път

Черна извира от извора Църна дупка в близост до село Железнец на надморска височина от 760 метра. От извора си до село Бучин Църна тече през областта Демир Хисар, а от Бучин до село Скочивир през най-голямата котловина в Македония Пелагония. През Пелагония реката тече в посока север-юг, а при село Брод прави голям завой и потича на североизток. При село Скочивир реката влиза в Скочивирската клисура, най-дългият пролом в Република Македония. Реката тече през областта Мариово, където има характер на планинска река – бърза, с тясно корито и високи брегове. В землището на село Галище Черна навлиза в Тиквешкото езеро, язовир оформен преди края на Скочивирската клисура.

По-големи притоци на Черна са Драгор, Йелашка река, Белашица, Блато и други.

Икономическо значение

Водите на Черна се използват за напояване и производство на електричество. След язовирната стена при село Возарци до устието си във Вардар при античния град Стоби, Църна има характер на равнинна река.

Други

Край големия завой на Черна през Първата световна война се разиграва мащабно сражение между българските и съглашенските части, известно като Битка при завоя на Черна.

Етимология

Българското име на реката е превод на тракийското име Erigon, запазено в античните гръцки източници като Εριγών (на новогръцки Εριγώνας), означаващо „черен“, сродно с гръцкото έρεβος „мрак“, албанското errët „тъмен“, арменското erek „вечер“, нордическото røkkr „мрак“, готското riqis „мрак“, санскритското rájas „нощ“, тохарското orkamo „тъмен“^[1].

Бележки

↑ Katičic', Radoslav. Ancient Languages of the Balkans. Paris: Mouton, 1976: 147

[1] Katičic', Radoslav. Ancient Languages of the Balkans. Paris: Mouton, 1976: 147

[1]

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 | отток              =
 | начало-място       = [[Бушева планина]]
 | начало-гео-ширина  = 41.405892
 | начало-гео-дължина = 21.118092
 | начало-височина    = 780
 | устие-място        = [[Вардар]]
 | устие-гео-ширина   = 41.555
 | устие-гео-дължина  = 21.980278
 | устие-височина     = 129
@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 '''Църна''', по-известна с книжовната форма '''Черна''' ({{lang-mk|Црна}}, произнасяно ''Църна''), е [[река]] в [[Република Македония]], най-големият десен приток на [[Вардар]]. Дължината и&#768; е 207 километра.
-==Път==
+== Път ==
-Черна извира от извора Църна дупка в близост до село [[Железнец]] на надморска височина от 760 метра. От извора си до село [[Бучин]] Църна тече през областта [[Демир Хисар (област)|Демир Хисар]], а от Бучин до село [[Скочивир]] през най-голямата котловина в Македония [[Пелагония]]. През Пелагония реката тече в посока север-юг, а при село [[Брод (Община Новаци)|Брод]] прави голям завой и потича на североизток. При село Скочивир реката влиза в [[Скочивирска клисура|Скочивирската клисура]], най-дългият [[пролом]] в Република Македония. Реката тече през областта [[Мариово]], където има характер на планинска река - бърза, с тясно корито и високи брегове. В землището на село [[Галище (Община Кавадарци)|Галище]] Черна навлиза в [[Тиквешко езеро|Тиквешкото езеро]], [[язовир]] оформен преди края на Скочивирската клисура.
+Черна извира от извора Църна дупка в близост до село [[Железнец]] на надморска височина от 760 метра. От извора си до село [[Бучин]] Църна тече през областта [[Демир Хисар (област)|Демир Хисар]], а от Бучин до село [[Скочивир]] през най-голямата котловина в Македония [[Пелагония]]. През Пелагония реката тече в посока север-юг, а при село [[Брод (Община Новаци)|Брод]] прави голям завой и потича на североизток. При село Скочивир реката влиза в [[Скочивирска клисура|Скочивирската клисура]], най-дългият [[пролом]] в Република Македония. Реката тече през областта [[Мариово]], където има характер на планинска река – бърза, с тясно корито и високи брегове. В землището на село [[Галище (Община Кавадарци)|Галище]] Черна навлиза в [[Тиквешко езеро|Тиквешкото езеро]], [[язовир]] оформен преди края на Скочивирската клисура.
 По-големи притоци на Черна са [[Драгор (река)|Драгор]], [[Йелашка река]], [[Белашица]], [[Блато (Република Македония)|Блато]] и други.
-==Икономическо значение==
+== Икономическо значение ==
 Водите на Черна се използват за [[напояване]] и производство на [[електричество]]. След язовирната стена при село [[Возарци]] до устието си във Вардар при античния град [[Стоби]], Църна има характер на равнинна река.
-==Други==
+== Други ==
 Край големия завой на Черна през [[България в Първата световна война|Първата световна война]] се разиграва мащабно сражение между българските и съглашенските части, известно като [[Битка при завоя на Черна]].
-==Етимология==
+== Етимология ==
-Българското име на реката е превод на [[тракийски език|тракийското]] име ''Erigon'', запазено в античните гръцки източници като ''Εριγών'' (на [[гръцки език|новогръцки]] ''Εριγώνας''), означаващо „черен“, сродно с гръцкото ''έρεβος'' „мрак“,албанското ''errët'' "тъмен",  [[арменски език|арменското]] ''erek'' "вечер", [[Нордически език|нордическото]] ''røkkr'' „мрак“, [[готски език|готското]] ''riqis'' „мрак“, [[санскрит]]ското ''rájas'' „нощ“, [[тохарски език|тохарското]] ''orkamo'' „тъмен“<ref>Katičic', Radoslav. ''Ancient Languages of the Balkans''. Paris: Mouton, 1976: 147</ref>.
+Българското име на реката е превод на [[тракийски език|тракийското]] име ''Erigon'', запазено в античните гръцки източници като ''Εριγών'' (на [[гръцки език|новогръцки]] ''Εριγώνας''), означаващо „черен“, сродно с гръцкото ''έρεβος'' „мрак“, албанското ''errët'' „тъмен“, [[арменски език|арменското]] ''erek'' „вечер“, [[Нордически език|нордическото]] ''røkkr'' „мрак“, [[готски език|готското]] ''riqis'' „мрак“, [[санскрит]]ското ''rájas'' „нощ“, [[тохарски език|тохарското]] ''orkamo'' „тъмен“<ref>Katičic', Radoslav. ''Ancient Languages of the Balkans''. Paris: Mouton, 1976: 147</ref>.
 == Бележки ==