Германия: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 45: Ред 45:
}}
}}


'''Герма̀ния''' ({{lang-de|Deutschland}}), официално име '''Федерална република Германия''' ({{lang-de|{{Audio|De-Bundesrepublik Deutschland.ogg|Bundesrepublik Deutschland}}}}), '''ФРГ''' ({{lang-de|BRD}}), е [[държава]] в [[Централна Европа]]. Тя граничи със [[Северно море]], [[Дания]] и [[Балтийско море]] на север, с [[Полша]] и [[Чехия]] на изток, с [[Австрия]] и [[Швейцария]] на юг и с [[Франция]], [[Люксембург]], [[Белгия]] и [[Нидерландия]] на запад. Територията на Германия заема 357&nbsp;021 km² и е разположена в [[Умерен пояс|умерения климатичен пояс]]. С население над 82 милиона жители, тя е държавата с най-голямо население в [[Европейски съюз|Европейския съюз]], втората в [[Европа]] след [[Русия]] и третата страна в света по брой на чуждите [[Имиграция|имигранти]].<ref>{{cite web|url=http://www.migrationinformation.org/datahub/countrydata/country.cfm |title=Germany: Inflow of foreign population by country of nationality, 1994 to 2003 |publisher=Migrationinformation.org |accessdate=2010-01-04}}</ref>
'''Герма̀ния''' ({{lang-de|Deutschland}}), официално име Hitler (Hitler, '''ФРГ''' ({{lang-de|BRD}}), е [[държава]] в [[Централна Европа]]. Тя граничи със [[Северно море]], [[Дания]] и [[Балтийско море]] на север, с [[Полша]] и [[Чехия]] на изток, с [[Австрия]] и [[Швейцария]] на юг и с [[Франция]], [[Люксембург]], [[Белгия]] и [[Нидерландия]] на запад. Територията на Германия заема 357&nbsp;021 km² и е разположена в [[Умерен пояс|умерения климатичен пояс]]. С население над 82 милиона жители, тя е държавата с най-голямо население в [[Европейски съюз|Европейския съюз]], втората в [[Европа]] след [[Русия]] и третата страна в света по брой на чуждите [[Имиграция|имигранти]].<ref>{{cite web|url=http://www.migrationinformation.org/datahub/countrydata/country.cfm |title=Germany: Inflow of foreign population by country of nationality, 1994 to 2003 |publisher=Migrationinformation.org |accessdate=2010-01-04}}</ref>


Територия, наричана Германия и населена от [[Германи|германски племена]], е известна на римските източници от 1 век. От 10 век тази област съставлява ядрото на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], просъществувала до 1806 г. През 16 век северната част на Германия става център на [[Реформация]]та. Страната е [[Обединение на Германия (1871)|обединена]] в единна национална държава след [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] през 1871 г. През 1949 г., след тежкото си поражение във [[Втора световна война|Втората световна война]], Германия е разделена на две самостоятелни държави, [[Западна Германия]] и [[Източна Германия]], които се [[Обединение на Германия|обединяват отново]] през 1990 г. През 1951 г. Западна Германия става съосновател на първата Европейска общност&nbsp;– [[Европейска общност за въглища и стомана]] (ЕОВС), а през 1957 г. – на [[Европейската общност за атомна енергия]] (''Euratom'') и [[Европейската икономическа общност]] (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност, като през 2009 г., с влизането в сила на Лисабонския договор, последната е преобразувана в Европейски съюз, който става неин правоприемник.
Територия, наричана Германия и населена от [[Германи|германски племена]], е известна на римските източници от 1 век. От 10 век тази област съставлява ядрото на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], просъществувала до 1806 г. През 16 век северната част на Германия става център на [[Реформация]]та. Страната е [[Обединение на Германия (1871)|обединена]] в единна национална държава след [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] през 1871 г. През 1949 г., след тежкото си поражение във [[Втора световна война|Втората световна война]], Германия е разделена на две самостоятелни държави, [[Западна Германия]] и [[Източна Германия]], които се [[Обединение на Германия|обединяват отново]] през 1990 г. През 1951 г. Западна Германия става съосновател на първата Европейска общност&nbsp;– [[Европейска общност за въглища и стомана]] (ЕОВС), а през 1957 г. – на [[Европейската общност за атомна енергия]] (''Euratom'') и [[Европейската икономическа общност]] (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност, като през 2009 г., с влизането в сила на Лисабонския договор, последната е преобразувана в Европейски съюз, който става неин правоприемник.
Ред 55: Ред 55:
Германия е най-голямата икономика в Европа&nbsp;<ref name="money.bg8212">[http://money.bg/news/id_754658686 Германският експорт за първи път надхвърли 1 трлн. евро], статия в money.bg от 8 февруари 2012 г.</ref> и е една от водещите икономически сили в света, като заема четвърто място по [[брутен вътрешен продукт]] в номинално изражение и пето по паритет на покупателната способност. Страната е най-големият [[износ]]ител и вторият по големина [[внос]]ител на стоки в света, [[Страни по индекс на човешко развитие|жизненият стандарт]] е висок. В редица области на [[наука]]та и [[техника]]та Германия заема водеща позиция в света.<ref>[http://www.innovations-report.de/html/berichte/informationstechnologie/bericht-109339.html Confidently into the Future with Reliable Technology] www.innovations-report.de. May 7, 2008. Retrieved 2008-04-04.</ref>
Германия е най-голямата икономика в Европа&nbsp;<ref name="money.bg8212">[http://money.bg/news/id_754658686 Германският експорт за първи път надхвърли 1 трлн. евро], статия в money.bg от 8 февруари 2012 г.</ref> и е една от водещите икономически сили в света, като заема четвърто място по [[брутен вътрешен продукт]] в номинално изражение и пето по паритет на покупателната способност. Страната е най-големият [[износ]]ител и вторият по големина [[внос]]ител на стоки в света, [[Страни по индекс на човешко развитие|жизненият стандарт]] е висок. В редица области на [[наука]]та и [[техника]]та Германия заема водеща позиция в света.<ref>[http://www.innovations-report.de/html/berichte/informationstechnologie/bericht-109339.html Confidently into the Future with Reliable Technology] www.innovations-report.de. May 7, 2008. Retrieved 2008-04-04.</ref>


== Iz4istvane na evrei- masovo proizvodstvo na sapun ... semeina firma na hitler ==
== История ==
{{основна|История на Германия}}
Доказателства за съществуването на хора по земите на днешна Германия има отпреди 70&nbsp;000 години.

До [[6 век]] земите са населявани от [[келти|келтски]] и [[германски племена]].

Традиционно за дата на основаване на Германия се приема (въпреки че е в известна степен произволно) [[2 февруари]] [[962]] г., когато [[Ото I]], източнофранкски крал, е коронясан за император в [[Рим]] и това е началото на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] (известна още като ''Първи немски райх''), която, въпреки че никога не е напълно обединена, под различни форми съществува до [[1806]] г., когато вследствие на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] се разпада.

Между [[1815]] и [[1871]] г. Германия се състои от многобройни независими държави, 39 от които формират Немския съюз (''Deutscher Bund'').

[[Картинка:Bundesarchiv Bild 183-R68588, Otto von Bismarck.jpg|мини|150п|ляво|[[Ото фон Бисмарк]], създател на първата обединена германска държава]]

''Вторият райх'', известен още като [[Германска империя (1871 – 1945)|Германска империя]], е създаден на [[18 януари]] [[1871]] г. във [[Версай]] след загубата на [[Франция]] във [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]]. Основна заслуга за това има [[Ото фон Бисмарк]], най-изтъкнатият немски държавник през [[19 век]]. В края на [[19 век]] и началото на [[20 век]] немската държава колонизира редица територии в [[Африка]], [[Азия]] и [[Океания]].

През [[19 век]] и първата половина на [[20 век]] Франция се възприема от германците като най-големия противник на страната. Главната причина за това е, че през 1871 г. Франция е разбита от Германия и губи своите провинции [[Елзас]] и [[Лотарингия (окръг)|Лотарингия]], което е тежък удар за френската държава и народ. През [[1914]] г. по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] Германия напада Франция. След първоначалните успехи битките се превръщат в окопна война, отнемаща многобройни жертви от двете страни. Войната приключва през [[1918]] г., когато немският император е принуден да абдикира и Германската империя е наследена от [[Ваймарска република|Ваймарската република]].

Според [[Версайски договор|Версайския мирен договор]] Германия е лишена от много територии (Елзас и Лотарингия, всички колонии и др.) и трябва да плаща непосилни [[репарации]]. Тези фактори, както и [[Световна икономическа криза|Световната икономическа криза]], водят до развитието на крайнолеви и крайнодесни [[политика|политически]] сили в страната. През [[1932]] г. [[националсоциализъм|националсоциалистите]] (известни още като ''нацисти'') печелят мнозинство в парламента, а на [[30 януари]] [[1933]] г. [[Адолф Хитлер]] е назначен за канцлер. През [[1934]] г. Хитлер наследява президента на Германия и поема целия контрол върху управлението на страната и дава началото на ''[[Нацистка Германия|Третия райх]]''.

Нацистите бързо превръщат Германия в еднопартийна тоталитарна държава ([[Нацистка Германия]]), чийто репресивен апарат преследва и избива видни политици, учени и хора на изкуството и достига връхна точка с избиването на милиони [[евреи]] ([[Холокост]]).

Опитите на Хитлер да разшири границите на Германия по военен път довеждат до избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] на [[1 септември]] [[1939]] г. В началото на войната Германия и нейните съюзници постигат много военни успехи и завладяват обширни територии в Европа, включително част от [[Съветски съюз|Съветския съюз]]. След като Съветският съюз и [[Съединени американски щати|САЩ]] обявяват война на Германия, настъпва обрат и на [[8 май]] [[1945]] г., след самоубийството на Хитлер, Германия обявява капитулация.

[[Картинка:Fotothek df pk 0000180 004.jpg|мини|220п|Разрушения вследствие на съюзническите бомбардировки над Берлин, [[Втора световна война]]]]

През [[1949]] г. са основани две немски държави – Федерална република Германия (ФРГ) и [[Германска демократична република]] (ГДР). Установената на [[23 май]] [[1949]] г. Федерална република Германия включва английската, френската и американската окупационна зона, със столица [[Бон (Германия)|Бон]]. Тя е обявена за „напълно независима“ на [[5 май]] [[1955]] г. ФРГ първоначално е съставена от 12 провинции ''(Bundesländer)'', а ГДР – от 5 провинции. През [[1952]] г. провинциите в ГДР са преобразувани в области ''(Bezirke)''. През същата година 3 малки провинции във ФРГ – Вюртемберг-Баден, Вюртемберг-Хоенцолерн и [[Баден (провинция)|Баден]], се сливат и образуват [[Баден-Вюртемберг]]. През [[1957]] г. [[Саарланд]] се присъединява отново към ФРГ и става единадесетата провинция на страната.

След разпадането на Източния блок ФРГ и ГДР се обединяват през [[1990]] г. Германия е водещата сила в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Германия е една от най-активните поддръжнички на въвеждането на единната европейска валута [[евро]], както и на разширяването на Европейския съюз.

Германия е първа икономическа&nbsp;<ref name="money.bg8212" /> и политическа сила в [[Европа]] и четвърта в света след [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Япония]] и [[Китай]], а по оборот на външната търговия е на първо място (2009).

На 3 октомври 2010 г. Германия приключва изплащането на всички свои военни дългове от Първата световна война. До 2034 г. трябва да бъдат уредени всички дългове от Втората световна война.<ref>[http://www.mediapool.bg/germaniya-izplati-reparatsiite-i-dalgovete-si-ot-parvata-svetovna-voina-news170631.html Германия изплати репарациите и дълговете си от Първата световна война]</ref>

На 3 октомври 2013 г. се навършиха 23 години от Обединението на Източна и Западна Германия. В страната са проведени тържества, празникът е почетен и с литургии. <ref>[http://www.standartnews.com/svyat/germaniya_chestva_23_godini_obedinenie-207533.html Германия чества 23 години Обединение, в. Стандарт, 03.10.2013 г.]</ref>

== География ==
{{основна|География на Германия}}
[[Картинка:View from Archenkanzel.jpg|мини|260п|Езерото [[Кьонигзее]] в Южна Германия]]

=== Географско разположение ===
Германия е разположена в Средна Европа между 47°16'15'' и 55°03'33'' северна ширина и 5°52'01'' и 15°02'37'' източна дължина. На север граничи с [[Дания]] (дължина на границата 67 km), на североизток с [[Полша]] (442 km), на изток с [[Чехия]] (811 km), на югоизток с [[Австрия]] (815 km, без границата в [[Боденско езеро|Боденското езеро]]), на юг с [[Швейцария]] (316 km, без границите на [[ексклав]]a Бюзинген (''Büsingen'') и по Боденското езеро), на югозапад с [[Франция]] (448 km), на запад с [[Люксембург]] (135 km) и [[Белгия]] (156 km) и на северозапад с [[Холандия]] (567 km). Дължината на границите възлиза общо на 3757 km. Докато на северозапад бреговете на [[Северно море]], а на североизток&nbsp;– на [[Балтийско море]] образуват естествени държавни граници, на юг Германия има гранична част на [[Алпите]].&nbsp;<ref>{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 13 – 14 |accessdate=15 януари 2013}}</ref>

Според Немския статистически годишник от 2000 г. географският център на държавата се намира в малката област Нийдердорла (''Niederdorla''), в западната погранична част на провинция [[Тюрингия]] (''Thüringen''), на средата на отсечката между столицата на провинцията [[Ерфурт]] (''Erfurt'') и град [[Гьотинген]] (''Göttingen''), в провинция Долна Саксония и по-точно&nbsp;– на 51°09'54'' [[Географска ширина|северна ширина]] и 10°27'19'' [[Географска дължина|източна дължина]].

Най-северната точка на Германия се намира на полуостров Еленбоген (''Ellenbogen'') на Зюлт (''Sylt''), а най-северната континентална точка е на западното крайбрежие на Шлезвиг-Холщайн (''Schleswig-Holstein'') на Рикелсбюлер Коог (''Rickelsbüller Koog''). Най-южната точка образува Халденвангер Ек (''Haldenwanger Eck'') южно от Оберстдорф (Бавария) (''Oberstdorf, Bayern'') в Алпите. От Еленбоген до Халденвангер Ек по въздушна линия разстоянието е 876 km.&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 13 |accessdate=15 януари 2013}}</ref>

Най-западната точка в Германия се намира в [[Северен Рейн-Вестфалия]] (''Nordrhein-Westfalen''), недалеч от Изенбрух (най-западното селище на страната) (''Isenbruch''), най-източната точка е между Найсеауе-Дешка (най-източното селище) (''Neißeaue-Deschka'') и Найсеауе-Центендорф (''Neißeaue-Zentendorf'') в завоя на реката Лаузитцер Найсе (''Lausitzer Neiße''). От Изенбрух до завоя на Найсе при Центендорф по въздушна линия разстоянието е 640 km.&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012" />

Местните области се различават предимно в последователността от север към юг, така че областите на юг стават тенденциозно по-високи и по-стръмни. Северните части на Германия, [[Северногерманска равнина|Северногерманската равнина]], към която на юг се присъединяват гористите Средни планини (Mittelgebirge) в центъра и южните части на страната, е формирана основно през ледниковия период. В [[Баден-Вюртемберг]], а и особено в [[Бавария|Байерн]], тези области преминават в сравнително високо разположеното северноалпийско подножие (Nördliches Alpenvorland), а то от своя страна – в [[Алпи]]те.

=== Ексклави и анклави ===
Единственият [[ексклав]] на Германия е разположеният на горен [[Рейн]] [[Бюзинген]] (Büsingen), който спада към област [[Констанц]] (Konstanz) в [[Баден-Вюртемберг]] (Baden-Württemberg). Той е с размер 7,62 km<sup>2</sup> и гранично обграден от 3 швейцарски [[Кантон (административна единица)|кантона]] – [[Шафхаузен (кантон)|Шафхаузен]] (Schaffhausen), [[Тургау]] (Thurgau) и [[Цюрих (кантон)|Цюрих]].

Така нареченият функционален [[анклав]] [[Клайнвалзертал]] (Kleinwalsertal), който е част от [[Австрия]], може да бъде достигнат по суша и вода само през немската държавна територия.

=== Климат ===
Времето в Германия е непостоянно. Характерни са ветрове от запад, които целогодишно носят въздушни маси от Атлантическия океан. Вследствие на това в страната има валежи през всички сезони. В Северногерманската низина (''Norddeutsches Tiefland'') годишните валежи са от 500 – 700&nbsp;mm, в Средните планини (''Mittelgebirge'')&nbsp;– 700 – 1500&nbsp;mm, а в Алпите&nbsp;– над 2000&nbsp;mm.&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-18" />

От северозапад на изток и югоизток климатът се променя от океански към континентален. В повечето години зимите са относително меки, а летата не са твърде топли, въпреки че зимите могат да бъдат много студени, а летата&nbsp;– горещи и сухи.&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-18" />

Най-студеният месец е януари. Тогава температурите са между -0,6 и +1,5 °C в Северногерманската низина, а в планините падат до -6 °C. Средните юлски температури в Севернонемската низина са от +17 до +18 °C, а в долината на горен Рейн (''Oberrheintalgraben'') достигат 20 °C. Средногодишната температура за цялата страна е +9 °C.&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-18" />

През лятото може да се наблюдава бърза смяна от слънчево към дъждовно време. Сравнително рядко се наблюдават екстремни условия като [[суша]], [[торнадо]], [[буря|бури]], много ниски или високи температури и т.н. Климатът е умерен, преходен от морски към континентален.

През 2011 г. най-много часове слънцегреене има в [[Хоенпайсенберг]], [[Бавария]] (2180 часа), а най-малко&nbsp;– в [[Золтау]], [[Долна Саксония]] (1578 часа).&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-18">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages=18 |accessdate=17 януари 2013}}</ref>
{| class="wikitable"
|+ Средни температури за [[Берлин]], °C
! температура
! януари
! февруари
! март
! април
! май
! юни
! юли
! август
! септември
! октомври
! ноември
! декември
|-
| минимална
| -1
| -1
| 2
| 5
| 10
| 13
| 15
| 14
| 11
| 7
| 3
| 0
|-
| максимална
| 3
| 4
| 8
| 14
| 19
| 22
| 24
| 24
| 19
| 14
| 7
| 3
|}

=== Води ===
[[File:Deutsches Eck.jpg|мини|300px|Немския триъгълник при [[Кобленц]]]]
През Германия минават някои от основните европейски [[река|реки]] като [[Рейн]], [[Дунав]], [[Елба]], [[Везер]], [[Майн]].

Най-голямото езеро е [[Боденско езеро|Боденското езеро]] с площ 535,9 km², намиращо се на границата между провинциите [[Бавария]] и [[Баден-Вюртемберг]] с [[Австрия]] и [[Швейцария]], следвано от езерото [[Мюриц]] в [[Мекленбург-Предна Померания]] (109,8 km²) и [[Кимзее]] в Бавария (79,9 km²). В страната има общо 29 езера с площ над 6 km².&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-16">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages=16 |accessdate=18 януари 2013}}</ref>

С провинциите [[Долна Саксония]] (''Niedersachsen'') и [[Шлезвиг-Холщайн]] (''Schleswig-Holstein'') Германия граничи на [[Северно море]]. То е гранично море с [[Атлантическия океан]]. Заедно с [[Ла Манш]]а южните части на [[Северно море]] са най-гъсто изпълнената с движение морска област на земята.

[[Мекленбург-Предна Померания]] (''Mecklenburg-Vorpommern'') и Шлезвиг-Холщайн (''Schleswig-Holstein'') граничат с [[Балтийско море]] – вътрешноконтинентално море, свързано със [[Северно море]] посредством протока [[Скагерак]] (Skagerrak). Височината на приливите и отливите на [[Балтийско море]] е значително по-малка от тази на [[Северно море]].

Немските реки принадлежат към 6 големи речни системи, чиито водосборни басейни заемат почти цялата ѝ площ. Това са [[Рейн]] (''Rhein''), [[Дунав]] (''Donau''), [[Елба]] (''Elbe''), [[Одер]] (''Oder''), [[Везер]] (''Weser'') и [[Емс]] (''Ems''). Най-дълга от тези реки е [[Дунав]] – 2845 km от сливането си с реките [[Бригах]], [[Брег]] и Донауквеле (''Donauquelle'') в град Донауешинген (''Donaueschingen'') или 2888 km от планинския си извор в склоновете на [[Шварцвалд]] (''Schwarzwald'') и е втората по големина на потока след [[Волга]] река в [[Европа]]. През Германия протича само една малка част от цялата дължина на реката (647 km). [[Дунав]] се влива в [[Черно море]].

<!-- === Планини и низини ===
=== Геология ===
=== Острови === -->

=== Флора ===
Германия се простира от [[Алпи]]те (най-висока точка: връх [[Цугшпитце]] на 2962 m) на юг до бреговете на [[Северно море|Северно]] и [[Балтийско море]] на север в зоната на умерения климатичен пояс и затова за нея са характерни широколистни и иглолистни гори. В Централна Германия преобладават гористи планински местности, в Северна Германия са разположени ниски земи, формирани през [[Ледникова епоха|ледниковия период]] (най-ниска точка: Нойендорфер/Вилстермарш на -3,54 m), сред които е световноизвестното [[Люнебургско поле]] (Lüneburger Heide). Широколистните гори се състоят предимно от червенолистни буки.

=== Фауна ===
Повечето представители на местните видове са характерни за умерения [[климатичен пояс]] и живеят в [[широколистни]]те [[гора|гори]]. В горите живеят различни видове [[златка|златки]], [[елен рогач]] и [[благороден елен]], [[сърни]], [[глиган]]и и [[лисици]] и много други. [[Бобри]]те и [[видра|видри]]те се срещат все по-рядко по поречията на реките.

Към 2016 г. в страната има 120 – 130 възрастни вълци. <ref>[http://m.spiegel.de/wissenschaft/natur/a-1130850.html Sachsen gibt Problemwolf zum Abschuss frei], Spiegel.de, 20-ти януари 2017</ref>

== Държавно устройство ==
{{основна|Държавно устройство на Германия}}

=== Административно деление ===
[[Картинка:Administrative Gliederung Deutschlands.svg|thumb|Административно деление на Германия]]
[[File:Schwerin Palace Park Garden Mecklenburg Germany Schweriner Schloss Garten BUGA 2009.jpg|thumb|[[Шверин (замък)|Замъкът Шверин]], Парламентът на [[Мекленбург-Предна Померания]]]]

{{основна|Административно деление на Германия}}

Германия представлява [[федерация]] на шестнадесет [[Федерални провинции на Германия|федерални провинции]] (''Bundesländer''). Две от провинциите ([[Хамбург]] и [[Бремен]]) представляват свободни градове, а градът-провинция [[Берлин]] има статут на ''федерална столица''.

Останалите провинции се разделят на 439 окръга (''Kreise'') и невключени в окръзи градове (''kreisfreie Städte''). Пет от провинциите се делят и на общо 22 [[Административна област|административни области]] (''Regierungsbezirk''), обединяващи по няколко окръга.

{| border style="border-collapse:collapse"
![[Федерални провинции на Германия|Провинция]] !! Главен град !!colspan=2| На [[немски език]] !!
|-
|[[Бавария]]||[[Мюнхен]]||Bayern||München
|-
|[[Баден-Вюртемберг]]||[[Щутгарт]]||Baden-Württemberg||Stuttgart
|-
|[[Берлин]]|| Берлин || Berlin || Berlin
|-
|[[Бранденбург (провинция)|Бранденбург]]||[[Потсдам]]||Brandenburg||Potsdam
|-
|[[Бремен (провинция)|Бремен]]|| [[Бремен]] ||Bremen|| Bremen
|-
|[[Долна Саксония]]||[[Хановер]]||Niedersachsen||Hannover
|-
|[[Мекленбург-Предна Померания]]||[[Шверин]]||Mecklenburg-Vorpommern||Schwerin
|-
|[[Рейнланд-Пфалц]]||[[Майнц]]||Rheinland-Pfalz||Mainz
|-
|[[Саарланд]]||[[Саарбрюкен]]||Saarland||Saarbrücken
|-
|[[Саксония]]||[[Дрезден]]||Sachsen||Dresden
|-
|[[Саксония-Анхалт]]||[[Магдебург]]||Sachsen-Anhalt||Magdeburg
|-
|[[Северен Рейн-Вестфалия]]||[[Дюселдорф]]||Nordrhein-Westfalen||Düsseldorf
|-
|[[Тюрингия]]||[[Ерфурт]]||Thüringen||Erfurt
|-
|[[Хамбург]]|| Хамбург ||Hamburg|| Hamburg
|-
|[[Хесен]]||[[Висбаден]]||Hessen||Wiesbaden
|-
|[[Шлезвиг-Холщайн]]||[[Кил (град)|Кил]]||Schleswig-Holstein||Kiel
|-
|}

=== Партии ===
* ''Вж. [[Християндемократически съюз]]''

<!-- === Външна политика ===
=== Армия === -->

== Население ==
{{основна|Население на Германия}}

Петте най-големи града в Германия са (по официални данни от декември 2005 г.):
# [[Берлин]] (Berlin), с 3 392 425 жители;
# [[Хамбург]] (Hamburg), с 1 738 483 жители;
# [[Мюнхен]] (München), с 1 288 307 жители;
# [[Кьолн]] (Köln), с 975 907 жители;
# [[Франкфурт на Майн]] (Frankfurt am Main), с 651 087 жители.

'' Виж също: [[Списък на градовете в Германия по население]]''

Петте най-големи метрополиса са (по официални данни от 1 януари 2005 г.):
# [[Рейн-Рур]] (Rhein-Ruhr), с 11 785 196 жители;
# [[Рейн-Майн]] (Rhein-Main), с 5 822 383 жители;
# [[Берлин]] (Berlin), с 4 262 480 жители;
# [[Хамбург]] (Hamburg), с 3 278 635 жители;
# [[Щутгарт]] (Stuttgart), с 2 344 989 жители.

=== Етнически групи ===
Етническият състав на населението на Германия е: [[немци]] – 93,4%, стари местни малцинства – 0,3%, имигранти след Втората световна война – 6,2%.

==== Бежанци ====
През 2015 г. в Германия са пристигнали 890 000 души, търсещи защита с бежански статут. За първите 9 месеца на 2016 г. броят им е 213 000, като за същия период 660 000 души са подали молба за бежански статут, а 462 314 молби са разгледани и относно тях са взети решения. За деветте месеца 60 000 души са напуснали страната след като им е отказан бежански статут. <ref>[http://www.faz.net/aktuell/politik/fluechtlingskrise/fluechtlingskrise-213-000-asylsuchende-kamen-2016-bislang-nach-deutschland-14477848.html 213.000 Asylsuchende kamen 2016 bislang nach Deutschland], FAZ.net, 12 октомври 2016
</ref>

==== Българи в Германия ====
{{основна|Българи в Германия}}

По официални данни от 2011 година [[българи]]те в Германия са 63 581 души.

=== Език ===
{{основна|Немски език}}
Официалният език във ФРГ е [[немски]]ят. Той принадлежи към [[Германски езици|германската езикова група]]. Официален език е на [[ЕС]] и [[ЮНЕСКО]] и освен това е един от най-говорените езици в света.

=== Религии ===
Основната религия в Германия е протестанството.{{Раздел-мъниче}}

== Икономика ==
{{основна|Икономика на Германия}}
[[Картинка:Frankfurt Skyline (16259801511).jpg|мини|250п|Икономическият център на Германия – град [[Франкфурт]]]]
Икономиката на Германия е най-голямата в Европа.&nbsp;<ref name="money.bg8212" /> Брутният вътрешен продукт ([[БВП]]) на Германия възлиза на USD 1936$ млрд. (щатски долара) (към 2000 г.). Селското [[стопанство]] заема 1,2% от [[икономика]]та, [[промишленост]]та – 30,4%, а секторът на услугите – 68,4%. Стопанството е високоразвито. Добиват се [[въглища]], [[нефт]], [[природен газ]], [[готварска сол]], калиеви соли. Развита е и черната и цветна металургия, машиностроителната, нефтохимическата, химическата (Рейн-Вестфалски район; синтетичен каучук), текстилната, кожено-обувната, хранително-вкусовата промишленост. Отглеждат се едър рогат добитък, птици, свине, овце. Добива се [[пшеница]], [[ечемик]], [[овес]], [[ръж]], [[картофи]], [[захарно цвекло]]. В Германия са построени 40 826 km жп линии, 656 140 km шосета, 2500 km петролопроводи. Държавата разполага с 6,4 млн. бр.р.т. морски и речен флот и 613 летища (по данни за 2000 г.).

Главни морски пристанища са [[Хамбург]], [[Кил (град)|Кил]], [[Любек]], [[Росток]], [[Бремен]]; главни речни пристанища са [[Дуисбург]], [[Карлсруе]], [[Кьолн]], [[Манхайм]], [[Берлин]], [[Бон (Германия)|Бон]], [[Дрезден]].
* Износ: 578 млрд. USD (2000 г.) – машини, транспортни средства, химикали, хранителни стоки, текстил ([[Франция]], [[Великобритания]], [[Италия]], [[Нидерландия]], [[Бенелюкс]], [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Япония]]).
* Внос: 505 млрд. USD (2000 г.) – машини, транспортни средства, химикали, хранителни продукти, текстил, метали (от [[Франция]], [[Нидерландия]], [[Италия]], [[Великобритания]], [[Бенелюкс]], [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Япония]]).

Най-големите автопроизводители са [[Volkswagen AG]] (включващ и марките [[Porsche]] и [[Audi]]), [[BMW]], [[Daimler]] ([[Mercedes-Benz]]), [[Opel]], [[Ford Motor Company|Ford]] (''Ford of Europe''). Те произвеждат над 5 млн. автомобила годишно, а годишните им продажби по данни от 2016 г. са на стойност 385 млрд. евро, което представлява 14% от БВП на Германия. Броят на работещите в тях е 770 000 души. <ref name=":0">[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2016/10/10/2841709_germaniia_iska_zabrana_na_avtomobili_na_benzin_i_dizel/?ref=capital_postfactum Германия иска забрана на автомобили на бензин и дизел от 2030 г.], capital.bg, 10 октомври 2016 г.
</ref>

Износът за 2011 г. надминава 1 трлн. евро.&nbsp;<ref name="money.bg8212" /> 18% от него се дължи на автомобилната индустрия. <ref name=":0" />

=== Данък добавена стойност ===
Данъкът добавена стойност (ДДС) в Германия бе увеличен от 16 на 19% на 1.01.2007 г. За определени стоки има и намалена данъчна ставка. За хранителни продукти и учебници ДДС възлиза на 7%.

От 2005 г. правителството обмисля увеличаването на ставката на данъчно облагане, включително и ДДС, както и премахване на преференциалните условия за учебници и определени видове хранителни продукти, които поради високата си цена не могат да бъдат причислени към групата на потребностите от първа необходимост.<h3>Градове и индустриални зони</h3>{{Раздел-мъниче}}

==== Улично движение ====
Около 130 000 [[Хибриден автомобил|хибридни]] и 25 000 изцяло [[Електрически двигател|електрически автомобили]] са регистрирани в страната от януари до октомври 2016 г. спрямо 30 млн. автомобили с [[Двигател с вътрешно горене|бензинов двигател]] и 14,5 млн. с [[Дизелов двигател|дизелов]]. <ref name=":0" />

== Култура ==
{{основна|Култура на Германия}}
[[Картинка:JSBach.jpg|мини|200п|[[Йохан Себастиан Бах]]]]

Германия има изключителен принос към световното културно наследство, страната е също така известна като ''das Land der Dichter und Denker'' (страната на поети и мислители). В Германия са родени композитори като [[Лудвиг ван Бетховен|Бетовен]], [[Йохан Себастиан Бах|Бах]], [[Йоханес Брамс|Брамс]], [[Роберт Шуман|Шуман]] и [[Рихард Вагнер|Вагнер]]; поети като [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]], [[Фридрих Шилер|Шилер]] и [[Хайнрих Хайне|Хайне]]; философи като [[Имануел Кант|Кант]], [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел|Хегел]], [[Карл Маркс|Маркс]], [[Фридрих Ницше|Ницше]]; теолози като [[Мартин Лутер|Лутер]] и [[Дитрих Бонхофер|Бонхофер]]; писатели като [[Херман Хесе|Хесе]] и [[Гюнтер Грас|Грас]]; учени като [[Алберт Айнщайн|Айнщайн]], [[Макс Борн|Борн]], [[Макс Планк|Планк]], [[Вернер Хайзенберг|Хайзенберг]], [[Хайнрих Херц|Херц]] и [[Роберт Бунзен|Бунзен]]; инженери и изобретатели, сред които [[Николаус Ото|Ото]], [[Готлиб Даймлер|Даймлер]], [[Карл Бенц|Бенц]], [[Рудолф Дизел|Дизел]] и [[Карл фон Линде|Линде]]. Също много художници, например [[ренесанс]]овият [[Албрехт Дюрер]], [[сюрреализъм|сюрреалистът]] [[Макс Ернст]], [[експресионизъм|експресионистът]] [[Франц Марк]], [[концептуализъм|концептуалистът]] [[Йозеф Бойс]] и [[неоекспресионизъм|неоекспресионистът]] [[Георг Базелиц]].

В миналото [[немски език|немският език]] е бил сред най-говорените езици в [[Европа]] и все още е един от най-изучаваните след [[английски език|английския]] и [[френски език|френския]]. Много исторически личности, въпреки че не са немци, имат значително влияние върху немската култура. Такива са [[Волфганг Амадеус Моцарт]], [[Франц Кафка]] и [[Коперник]].

След [[1970]] г. немската култура отново се развива с бързи темпове, основно музиката и изобразителното изкуство, и център на това развитие е столицата [[Берлин]]. Германия също така е известна с многото си оперни театри.

=== Празници ===
В Германия има 9 общи за всички провинции празника. Повечето от тях имат християнска основа: Разпети петък, Велики понеделник, [[Възнесение Христово]], [[Петдесетница]], [[Коледа]] и [[Стефановден]]. Празници без религиозна връзка са: [[Нова година]], Денят на труда (1 май) и [[Ден на германското единство|Денят на Обединението]] (3 октомври, [[национален празник|националният празник]] на Германия от 1990 г. насам)

Има и празници, които са действащи само в отделни провинции или региони. В някои по-скоро протестантски провинции се празнува Денят на Реформацията (31 октомври). В католическите провинции – Тяло Господне и Вси Светии (Хелоуин) (1 ноември).

Заедно с всички недели празниците се считат за „дни за почивка от работа и душевно възвишение“ („Tage der Arbeitsruhe und der seelischen Erhebung“).

<!-- == Литература ==
== Музика ==
== Живопис ==
== Архитектура ==
=== Романтика ===
=== Готика ===
* Виж статията [[Готика#Германия|Готическо изкуство в Германия]]

=== Ренесанс ===
=== Барок ===
=== Архитекти на Новото време ===
== Попкултура, панаири на книгата и филмови нагаради ==
== Наука == -->

=== Преса ===
През 2015 г. Германия е на 12-то място по [[свобода на пресата]] в света (девето в Европа) по данни на [[Репортери без граници]] (+ 2 места спрямо предходната година). <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://index.rsf.org/#!/index-details | заглавие=Details. 2015 World Press Freedom Index |достъп_дата =28 септември 2015 |труд=www.rsf.org |издател=[[Репортери без граници]] |език=en}}</ref>

== Общество ==
През декември 2016 броят на бездомните жители на страната е 335 000 (248 000 през 2010). <ref>[http://m.spiegel.de/panorama/gesellschaft/a-1130835.html Hunderte Obdachlose in Deutschland sollen seit 1991 erfroren sein], Spiegel.de, 20-ти януари 2017</ref>

=== Образование ===
{{Основна|Образование в Германия}}
[[File:Siegel-uni-heidelberg.png|мини|180px|Печата на Хайделбергският университет]]
Германия има богата история в образованието. През 1386 г. в град Хайделберг е създаден ''[[Хайделбергски университет|Хайделбергският университет]]'', който е най-старият в Германия и един от най-старите в Европа. Славата на [[Хайделберг]] като [[университет]]ски център е в областта на медицинските и естествените науки. Той е дал на света 8 носители на [[Нобелова награда]]. Университетът има също дълга история свързана с България, особено в областта на юридическите науки. Тук са следвали видни български възрожденци и политици като [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], [[Васил Радославов]] и [[Константин Стоилов]].

Хайделбергският университет е основан от [[Рупрехт I]], княз на областта Пфалц и от великия херцог Карл-Фридрих от Баден, затова днес носи името на двамата: от латински ''Ruperto-Carola-Universität'' – университет „Руперто-Карола“.

==== Висше образование ====
{{Основна|Висше образование в Германия}}
През 2010 г. в Германия има 421 висши училища, от които 108 [[университет]]и. В тях учат 2&nbsp;377&nbsp;034 студенти, от които 1&nbsp;542&nbsp;226 в университети. 47,3% от студентите са жени (52,7% мъже). 2&nbsp;113&nbsp;186 от студентите са германци (47% жени, 53% мъже), а 263&nbsp;848 от тях са чужденци (49,8% жени, 51,2% мъже). Сред германските студенти, следващи в чужбина, най-много&nbsp;– 2,4% учат в [[Австрия]], следвани от 2,1% в [[Холандия]], 1,4% във [[Великобритания]], 1,2% в [[Швейцария]] и 1% в [[САЩ]]. Сред чуждестранните студенти, следващи в Германия, най-много са [[китай]]ските студенти (2,3% от учащите в Германия), следвани от [[Русия|руските]] (1%), [[Полша|полските]] и [[България|българските]] (по 0,8%) и [[Турция|турските]] (0,7%).&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-90-91">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 90 – 91 |accessdate=10 февруари 2013}}</ref>

През 2010 г. 29% от населението има висше образование (31,5% от мъжете и 26,5% от жените). Сред населението с миграционно минало (в тази дефиниция са включени чужденци, родени в и извън Германия, и хора, заселили се на днешната територия на Германия след 1949 г. независимо от националността им) процентът на хора с висше образование е 34,3 (32,4% от мъжете и 36,2% от жените).&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-78-79">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 78 |accessdate=10 февруари 2013}}</ref>

През 2010 г. сред 25-35-годишните 45% от хората без миграционно минало и 38% от хората с миграционно минало имат висше образование. При 45-55-годишните и в двете групи по 28% от хората имат висше образование.&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-78-79" />

През 2010 г. във висшите училища са заети 210&nbsp;549 души (35,8% жени). Сред тях има 41&nbsp;462 [[професор]]и (19,2% жени).&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-94">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 94 |accessdate=10 февруари 2013}}</ref>

=== Спорт ===
Германия има големи традиции в почти всички спортни дисциплини – спортът като цяло има високо обществено значение. През 2006 г. около 27 милиона германци са били организирани в над 89 000 спортни клуба. Германия е на четвърто място във вечния списък на спечелелите олимпийски медали. Повечето спортни клубове са обединени в [[Германски олимпийски спортен клуб|Германския олимпийски спортен клуб]] (на немски ''Deutscher Olympischer Sportbund'').
[[Картинка:Vor dem Gruppenspiel Deutschland - Tschechien1.jpg|thumb|Националният отбор по футбол 2006 г.]]
Най-популярният спорт в Германия е [[футбол]]ът. Над 6 милиона членове са организирани в над 170 000 футболни клуба под патронажа на [[Германски футболен съюз|Германския футболен съюз]]. Страната е била домакин на две световни първенства – през [[Световно първенство по футбол 1974|1974]] и през [[Световно първенство по футбол 2006|2006]] година. Германия досега е единствената страна, която има европейски и световни отличия, както при мъжките, така и при женските състави.

Големите футболни имена като [[Франц Бекенбауер]], [[Герд Мюлер]] и в по-ново време [[Лотар Матеус]], [[Андреас Бреме]] и други, са носели не само успехи на немските клубове, но като треньори начело на чуждестранни клубни и национални отбори (напр. [[Ото Рехагел]], станал с Гърция през 2004 г. европейски шампион по футбол).

Германската [[Хандбал]]на лига се счита за най-добрата в света. Отбори като [[ФФЛ Гумерсбах]], [[ТХВ Киел]], [[ХСФ Хамбург]], [[СК Магдебург Гладиаторес]] са доминиращи не само на национално ниво, но и през 2007 г. печелят всички европейски отличия. Тези успехи се отразяват и на германския мъжки национален отбор по хандбал, който през 2007 година за трети път става световен шампион.

В Германия се провеждат много и различни спортни състезания и турнири. Сред турнирите по [[тенис]] са турнирите за жени в [[Открито първенство на Германия по тенис (жени)|Берлин]], [[Порше Гран При|Щутгарт]] и [[Хамбург]]. Сред най-добрите тенисисти от близкото минало са [[Щефи Граф]], [[Борис Бекер]] и [[Михаел Щих]].

В спортната дисциплина [[хокей на трева]] мъжкият отбор на Германия е двукратен (2002 и 2006 година) шампион, женският отбор е олимпийски шампион от 2004 година.

При моторните спортове, особено във [[Формула 1]], германците играят водеща роля. [[Михаел Шумахер]] е седемкратен световен шампион между 1994 и 2004 година, а [[Себастиан Фетел]] е четирикратен световен шампион между 2010 и 2013 година. [[Mercedes-Benz]], [[BMW]] и [[Porsche]] са произвеждали шампионски двигатели.

В [[бокс]]а са известни легендарните мачове на [[Макс Шмелинг]] и [[Хенри Маске]].

[[Тимо Бол]], играч по [[тенис на маса]], е не само един от най-добрите в света, но и сред малкото европейци в този спорт, доминиран от китайци и корейци.

Големи успехи и титли са носели и спортисти от други спортове като [[фехтовка]], [[кану-каяк]], [[конен спорт]], [[академично гребане]], [[лека атлетика]] или [[плуване]].

При зимните спортове Германия е също една от водещите нации. При дисциплините [[биатлон]], [[бобслей]], [[пързаляне с едноместна шейна]], [[пързаляне с кънки]], [[ски бягане]] и други немските спортистите носят медали на Германия. Сред популярните зимни спортове са [[ски скокове]]те, като успешните спортисти като [[Свен Ханавалд]] или [[Йенс Вайсголд]] имат статут като на попзвезди. При ски алпийските дисциплини дамите са по-успешни от мъжете.

==== История ====
{{Раздел-мъниче}}
[[Файл:German Olympic flag (1959-1968).svg|link=https://bg.wikipedia.org/wiki/Файл:German%20Olympic%20flag%20(1959-1968).svg|мини|Знаме на обединения германски отбор за олимпийските игри от 1960 до 1964 г., както и на двата отбора през 1968 г.]]
През 50-те години [[Федерация по лека атлетика на Германия|Федерацията по лека атлетика на ФРГ]] дава две от седемте си места в [[Международна асоциация на лекоатлетическите федерации|международната асоциация на лекоатлетическите федерации]] на ГДР. Три дни след построяването на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. На [[Световно първенство по хокей на лед 1961|световното първенство]] по [[хокей на лед]] през 1961 г. [[Национален отбор по хокей на лед на Германия|западногерманският отбор]] не излиза на леда за мача срещу [[Национален отбор по хокей на лед на ГДР|отбора]] на ГДР, за да не отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат на [[Световно първенство по хокей на лед 1963|световното първенство]] по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб на [[Национално знаме на Германия|знамето на ФРГ]] по време на награждаването. Към 1966 г. ГДР и ФРГ имат общи отбори по тенис на маса, [[академично гребане]], [[хандбал]] и [[лека атлетика]], а ГДР участва самостоятелно в 26 спортни федерации. През 1966 г. ГДР е призната от всички 48 международни спортни федерации. На [[Зимни олимпийски игри 1968|зимните олимпийските игри]] в [[Гренобъл]] и на [[Летни олимпийски игри 1968|летните]] в [[Мексико Сити]] през 1968 г. за първи път има отделни олимпийски отбори на Германската демократична република и Федералната република Германия <ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46414439.html DDR-ANERKENNUNG, Pannen nach Plan], Der Spiegel, 3-ти октомври 1966 г.</ref> . През 1966 г. [[Мюнхен]] печели [[Летни олимпийски игри 1972|олимпийските игри]] за 1972 г.<ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46407088.html OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns], Der Spiegel, 2-ри май 1966 г.</ref>

Германия организира [[световно първенство по футбол|световното първенство по футбол]] [[Световно първенство по футбол 1974|през 1974]] г., [[Европейско първенство по футбол|европейското]] [[Европейско първенство по футбол 1988|през 1988]] г. и отново световното [[Световно първенство по футбол 2006|през 2006]] г. и е кандидат за домакин на европейското първенство [[Европейско първенство по футбол 2024|през 2024]] г.<ref>[http://www.bbc.com/sport/football/39211428 Euro 2024: Tournament to be held in Germany or Turkey], bbc.com, 8-ми март 2017 г.</ref>
<!-- == Забележителности ==
== Медии ==
== Кухня == -->

== Бележки ==
<references/>
<references/>


== Вижте още ==
== Вижте още evrei ==
* [[Транспорт в Германия]]
* [[Транспорт в Германия]]
* [[Въоръжени сили на Германия]]
* [[Въоръжени сили на Германия]]
Ред 407: Ред 71:
* [http://www.statistikportal.de/ Statistikportal.de] – официални статистически данни за Германия
* [http://www.statistikportal.de/ Statistikportal.de] – официални статистически данни за Германия


=== Повече информация ===
=== POR4ki na sapun ===
* {{икона|de}} [http://www.facts-about-germany.de Факти за Германия]
* {{икона|de}} [http://www.facts-about-germany.de Факти за Германия]
* {{икона|de}} [http://www.handbuch-deutschland.de/ Наръчник за Германия] – как функционира Германия
* {{икона|de}} [http://www.handbuch-deutschland.de/ Наръчник за Германия] – как функционира Германия
* {{икона|de}} [http://www.deutschland.de/en Deutschland.de] – официален портал на ФРГ
* {{икона|de}} [http://www.deutschland.de/en Deutschland.de] – официален портал на ФРГ
* „История на Германия“, Дитер Раф (изд. „Кама“, 2000 г.)
* „История на Германия“, Дитер Раф (изд. „Кама“, 2000 г.)

=== Снимки/фотографии ===
* {{икона|de}} [http://www.stadtpanoramen.de Stadtpanoramen.de] – панорами от множество немски градове
* {{икона|de}} [http://www.stadtpanoramen.de Stadtpanoramen.de] – панорами от множество немски градове
* {{икона|de}} [http://www.deutschland-panorama.de Панорами на множество немски забележителности]
* {{икона|de}} [http://www.deutschland-panorama.de Панорами на множество немски забележителности]

Версия от 11:03, 21 ноември 2017

Тази статия е за съвременната държава. За други значения вижте Германия (пояснение).
Федерална република Германия
Bundesrepublik Deutschland
      
Девиз: „Единство
и справедливост и свобода“
Химн: Песента на немците
География и население
Площ357 021 km²
(на 61-во място)
Граници • Дания
 • Полша
 • Чехия
 • Австрия
 • Швейцария
 • Франция
 • Люксембург
 • Белгия
 • Нидерландия
СтолицаБерлин
Най-голям градБерлин
Официален език
Население (
01.01.2016)		Повишение 82 162 000 [1]
(на 16-то място)
Гъстота на нас.236 души/km²
Управление
ФормаПарламентарна република
БундеспрезидентФранк-Валтер Щайнмайер
История
Независимост

година
Обединение на Германия
3 октомври 1990
Икономика
БВП (ППС, 2016)$3,494 трилиона
(на 4-то място)
БВП на човек (ППС)46 896 $
Валутаевро (1) (EUR)
Други данни
Часова зонаCET (UTC+1)
Автомобилно движениедясно
Интернет домейн.de
Телефонен код49
ITU префиксD
Официален сайтwww.deutschland.de
(1): Преди 1999 г.: германска марка
Германия в Общомедия

Герма̀ния (Шаблон:Lang-de), официално име Hitler (Hitler, ФРГ (Шаблон:Lang-de), е държава в Централна Европа. Тя граничи със Северно море, Дания и Балтийско море на север, с Полша и Чехия на изток, с Австрия и Швейцария на юг и с Франция, Люксембург, Белгия и Нидерландия на запад. Територията на Германия заема 357 021 km² и е разположена в умерения климатичен пояс. С население над 82 милиона жители, тя е държавата с най-голямо население в Европейския съюз, втората в Европа след Русия и третата страна в света по брой на чуждите имигранти.[2]

Територия, наричана Германия и населена от германски племена, е известна на римските източници от 1 век. От 10 век тази област съставлява ядрото на Свещената Римска империя, просъществувала до 1806 г. През 16 век северната част на Германия става център на Реформацията. Страната е обединена в единна национална държава след Френско-пруската война през 1871 г. През 1949 г., след тежкото си поражение във Втората световна война, Германия е разделена на две самостоятелни държави, Западна Германия и Източна Германия, които се обединяват отново през 1990 г. През 1951 г. Западна Германия става съосновател на първата Европейска общност – Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), а през 1957 г. – на Европейската общност за атомна енергия (Euratom) и Европейската икономическа общност (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност, като през 2009 г., с влизането в сила на Лисабонския договор, последната е преобразувана в Европейски съюз, който става неин правоприемник.

През 1999 г. страната приема новата валута евро.

Германия е федерална парламентарна република, съставена от шестнадесет провинции (Шаблон:Lang-de). Федерална столица и най-голям град в страната е Берлин. Страната е член на множество международни организации, сред които ООН, НАТО, Г-8, Г-20, ОИСР, СТО.

Германия е най-голямата икономика в Европа [3] и е една от водещите икономически сили в света, като заема четвърто място по брутен вътрешен продукт в номинално изражение и пето по паритет на покупателната способност. Страната е най-големият износител и вторият по големина вносител на стоки в света, жизненият стандарт е висок. В редица области на науката и техниката Германия заема водеща позиция в света.[4]

Iz4istvane na evrei- masovo proizvodstvo na sapun ... semeina firma na hitler

  1. ↑ Евростат
  2. ↑ Germany: Inflow of foreign population by country of nationality, 1994 to 2003 // Migrationinformation.org. Посетен на 2010-01-04.
  3. ↑ Германският експорт за първи път надхвърли 1 трлн. евро, статия в money.bg от 8 февруари 2012 г.
  4. ↑ Confidently into the Future with Reliable Technology www.innovations-report.de. May 7, 2008. Retrieved 2008-04-04.

Вижте още evrei

Външни препратки

Институции

POR4ki na sapun

Държави членки на Европейския съюз
Държави членки
Преговарящи кандидати
Кандидати за членство
Бивши членки
Членове
Кандидати
Членове
Партньори
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Германия&oldid=8263740“.