Робърт Макклур: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
→‎top: Уикипедия:Пояснителни страници: английски →‎ английски език редактирано с AWB
м смяна шаблон; форматиране: 5x тире, 4x тире-числа, 3x кавички, 4 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Робърт Макклур
| име = Робърт Макклур
| портрет = Robert McClure.jpg
| име-оригинал = Robert John Le Mesurier McClure
| описание = ирландски изследовател
| категория = изследовател
| описание = английски изследовател
⚫
| роден-място = [[Уексфорд]], [[Ирландия (остров)|Ирландия]]
| портрет =
⚫
| починал-място = [[Портсмът]], [[Великобритания]]
| портрет-описание =
⚫
| роден-място = [[Уексфорд]], [[Ирландия]]
⚫
| починал-място = [[Портсмът]], [[Великобритания]]
| националност = {{Ирландия}}<br>{{Англия}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = изследовател
| област =
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял =
| подпис = }}
}}
}}
⚫
Сър '''Робърт Джон ле Мезюре Макклур''' ({{lang-en|Robert John Le Mesurier McClure}}) е [[Англия|английски]] [[изследовател]] на [[Арктика]] от [[Ирландия (държава)|ирландски]] произход.


⚫
== Ранни години (1807 -1848) ==
⚫
Сър '''Робърт Джон ле Мезюре Макклур''' (на [[английски език|английски]] ''Robert John Le Mesurier McClure'') ([[28 януари]] [[1807]] - [[17 октомври]] [[1873]]) английски изследовател на [[Арктика]] от ирландски произход.
⚫
Роден е на [[28 януари]] [[1807]] година в [[Уексфорд]], Ирландия, в семейство на военен. Първоначалното си образование получава под ръководството на чичо си. През 1824 г. постъпва във [[Военноморски флот|военноморския флот]] и 12 години по-късно е първото му запознаване с [[Арктика]]. Участва в експедицията на [[Джордж Бак]]. След завръщането си от експедицията е произведен в чин [[Лейтенант (флот)|лейтенант]].


През 1838 – 1839 г. извършва плавания до [[Канада]], а следващите години, до 1846 г., участва в създаването на военноморски бази в Канада и на [[Големи Антилски острови|Големите]] и [[Малки Антилски острови|Малките Антилски о-ви]].
⚫
== Ранни години ==
⚫
Роден в Уексфорд, [[Ирландия]] в семейство на военен. Първоначалното си образование получава под ръководството на чичо си. През 1824 г. постъпва във военноморския флот и 12 години по-късно е първото му запознаване с [[Арктика]]. Участва в експедицията на [[Джордж Бак]]. След завръщането си от експедицията е произведен в лейтенант. През 1838-1839 г. извършва плавания до [[Канада]], а следващите години, до 1846 г. участва в създаването на военноморски бази в [[Канада]] и на [[Големи Антилски острови|Големите]] и [[Малки Антилски острови|Малките Антилски о-ви]].


== Изследователска дейност (1848 – 1854) ==
Две години по-късно (1848-1849) се присъединява към експедицията на [[Джеймс Кларк Рос]], изпратена да търси [[Джон Франклин]].
=== Учатстие е експедицията на Джеймс Рос (1848 – 1849) ===
През 1848 се присъединява към експедицията на [[Джеймс Кларк Рос]], изпратена да търси [[Джон Франклин]], с корабите „Ентърпрайз“ и „Инвестигейтър“. Зимуват на остров [[Принц Леополд]], където оборудват склад с хранителни припаси и материали, който впоследствие помага на много от следващите експедиции в района. В края на август 1849 корабите се освобождават от ледения плен и през ноември 1849 година се завръщат в Англия, без да намерят никакви следи от експедицията на Франклин и без да извършат някакви съществени открития.


== Откриване на Северозападния проход ==
=== Откриване на Северозападния проход (1850 – 1854) ===
Веднага след завръщането си от [[Арктика]] през 1850 г. Макклур е назначен за командир на кораба "Инвестигейтър" в нова експедиция 1850-1853, целта на която била същата – търсене на [[Джон Франклин]] и неговите спътници, но по стечение на обстоятелствата открива Северозападния проход.
Веднага след завръщането си от [[Арктика]] през 1850 г., Макклур е назначен за командир на кораба „Инвестигейтър“ в нова експедиция, целта на която е отново търсене на Джон Франклин и неговите спътници, но по стечение на обстоятелствата открива [[Северозападен морски път|Северозападния проход]].


През 1850 г. от [[Тихия океан]] през [[Берингов проток|Беринговия проток]] и море [[Бофорт (море)|Бофорт]] в източно направления прониква в широкия залив [[Амундсен (залив, Канада)|Амундсен]]. Тръгва на север и на 119º 36` з.д. открива южния в ход на протока [[Принц Уелски (проток)|Принц Уелски]] (между остров [[Банкс (остров)|Банкс]] на северозапад и остров [[Виктория (остров)|Виктория]] на югоизток). Зимува в централната част на протока Принц Уелски на {{coord|72|50|N|117|55|W|}}. През късната есен е проведен поход на север от местозимуването и на 26 октомври е открит северния вход на протока Принц Уелски и последния, най-западния (протока Макклур, между Банкс на юг и островите Принц Патрик и Мелвил на север) от поредицата протоци, съставляващи Северозападния проход.
През 1850 г. от [[Тихия океан]] през [[Берингов проток|Беринговия проток]] и море [[Бофорт (море)|Бофорт]] в източно направление прониква в широкия залив [[Амундсен (залив в Канада)|Амундсен]]. Тръгва на север и на 119º 36` з.д. открива южния в ход на протока [[Принц Уелски (остров, Канада)|Принц Уелски]] (между остров [[Банкс (остров)|Банкс]] на северозапад и остров [[Виктория (остров)|Виктория]] на югоизток). Зимува в централната част на протока Принц Уелски на {{coord|72|50|N|117|55|W|}}. През късната есен е проведен поход на север от местозимуването и на 26 октомври е открит северния вход на протока Принц Уелски и последния, най-западния (протока [[Макклур (проток)|Макклур]], между Банкс на юг и островите [[Принц Патрик]] и [[Мелвил (остров, Канада)|Мелвил]] на север) от поредицата протоци, съставляващи Северозападния проход.


През пролетта на 1851 г. Макклур изпраща в три посоки изследователски отряди. Западният отряд под командването на лейтенант Кресуел (Cresswell) открива и изследва южния и западния бряг на остров [[Банкс (остров)|Банкс]]. Южният отряд под командването на лейтенант Хасуел открива северозападната част на остров [[Виктория (остров, Канада)|Виктория]] – п-ов [[Принц Алберт (полуостров)|Принц Алберт]] и залива [[Принц Алберт (залив)|Принц Алберт]] ({{coord|71|20|N|117|00|W|}}). Източния отряд, ръководен от ескимоса Уиниат заобикаля от север п-ов Принц Алберт и открива заливите [[Ричард Колинсън (залив)|Ричард Колинсън]] ({{coord|72|45|N|113|52|W|}}) и [[Уиниат]] ({{coord|72|36|N|110|52|W|}}). През лятото Макклур прави опит да се придвижи с "Инвестигейтър" в североизточно направление до остров Мелвил, но достига до 73º 44` с.ш., където е спрян от ледове. Тогава англичаните решават да се върнат обратно, заобикалят от юг и запад остров [[Банкс (остров)|Банкс]] и навлизат от запад в протока Макклур, където корабът отново е спрян от непроходими ледове и зимува в залива Мерси, на северното крайбрежие на Банкс, на {{coord|74|06|N|118|57|W|}}, като се налага да се съкратят дажбите на екипажа и хората започват да боледуват от цинга.
През пролетта на 1851 г., Макклур изпраща в три посоки изследователски отряди. Западният отряд, под командването на лейтенант Кресуел (''Cresswell''), открива и изследва южния и западния бряг на остров Банкс. Южният отряд, под командването на лейтенант Хасуел, открива северозападната част на остров Виктория – п-ов [[Принц Алберт (полуостров)|Принц Алберт]] и залива [[Принц Алберт (залив)|Принц Алберт]] ({{coord|71|20|N|117|00|W|}}). Източния отряд, ръководен от ескимоса Уиниат, заобикаля от север п-ов Принц Алберт и открива заливите [[Ричард Колинсън (залив)|Ричард Колинсън]] ({{coord|72|45|N|113|52|W|}}) и [[Уиниат]] ({{coord|72|36|N|110|52|W|}}).


През лятото Макклур прави опит да се придвижи с „Инвестигейтър“ в североизточно направление до остров Мелвил, но достига до 73º 44` с.ш., където е спрян от ледове. Тогава англичаните решават да се върнат обратно, заобикалят от юг и запад остров Банкс и навлизат от запад в протока Макклур, където корабът отново е спрян от непроходими ледове и зимува в залива [[Мерси (залив)|Мерси]], на северното крайбрежие на Банкс, на {{coord|74|06|N|118|57|W|}}, като се налага да се съкратят дажбите на екипажа и хората започват да боледуват от [[цинга]].
⚫
През април 1852 г. Макклур и екипажат му изоставят замръзналия в ледовете кораб, движат се на изток на ски и достигнат до мястото (113º 48` з.д.), до което през 1820 г. достига от изток [[Уилям Едуард Пари]] и където оставят писмо с описание на състоянието на експедицията. Следва ново зимуване, което е още по-тежко от предишното и умират няколко човека. През април 1853 г. хората са спасени от експедицията на [[Едуард Белчер]], които намират писмото на Макклур и през септември 1854 г., след ново – четвърто зимуване, се завръщат в [[Англия]] заедно с екипажа на [[Едуард Белчер]]. По този начин хората от експедицията на Макклур са първите европейци успели да преминат през Северозападния проход от запад на изток.


⚫
През април 1852 г., Макклур и екипажът му изоставят замръзналия в ледовете кораб, движат се на изток на ски и достигнат до мястото (113º 48` з.д.), до което през 1820 г. достига от изток [[Уилям Едуард Пари]] и където оставят писмо с описание на състоянието на експедицията. Следва ново зимуване, което е още по-тежко от предишното и умират няколко човека. През април 1853 г. хората са спасени от експедицията на [[Едуард Белчер]], които намират писмото на Макклур и през септември 1854, след ново – четвърто зимуване, се завръщат в [[Англия]] заедно с екипажа на Едуард Белчер. По този начин хората от експедицията на Макклур са първите европейци успели да преминат през Северозападния проход от запад на изток.
⚫
== Следващи години ==
⚫
След завръщането си през 1854 г. Макклур, като началник на експедицията, заедно с другите капитани [[Едуард Белчер]] и [[Френсис Макклинток]] и старшите офицери са предадени на съда поради това, че са изоставили в ледовете пет кораба. След известно време всички те са оправдани. Макклур, за открития от него случайно Северозападен проход е посветен в рицарско звание, повишен в звание и заедно с целия екипаж си разделят наградата от £ 10000 дадена им от британския парламент. Награден е със златни медали на Лондонското и Парижкото географски дружества и през 1857 г. в Лондон излиза от печат книгата му: ''"Discovery of the North West Passage"''.


⚫
== Следващи години (1854 – 1873) ==
⚫
От 1856 до 1861 продължава да служи във военноморския флот, достига до чин вицеадмирал през 1867 г., а през 1873 - пълен адмирал. Същата година на 17 октомври почива в [[Портсмут]] и е погребан в [[Лондон]].
⚫
След завръщането си през 1854 г., Макклур, като началник на експедицията, заедно с другите капитани Едуард Белчер и [[Френсис Макклинток]] и старшите офицери, са предадени на съда поради това, че са изоставили в ледовете пет кораба. След известно време всички те са оправдани. Макклур, за открития от него случайно Северозападен проход е посветен в рицарско звание, повишен в звание и заедно с целия екипаж си разделят наградата от £ 10000 дадена им от британския парламент. Награден е със златни медали на Лондонското и Парижкото географски дружества и през 1857 г. в Лондон излиза от печат книгата му: ''„Discovery of the North West Passage“''.

⚫
От 1856 до 1861 продължава да служи във военноморския флот, достига до чин [[вицеадмирал]] през 1867, а през 1873 – пълен [[адмирал]]. Същата година на [[17 октомври]] умира в [[Портсмът]] на 66-годишна възраст. Погребан е в [[Лондон]].


== Памет ==
== Памет ==
Неговото име носят:
'''Неговото име носят:'''
* кратер на [[Луната]];
* кратер на [[Луната]];
* нос Макклур ({{coord|74|33|N|121|18|W|}}) на северния бряг на остров [[Банкс (остров)|Банкс]] в [[Канадски арктичен архипелаг|Канадския арктичен архипелаг]];
* нос Макклур ({{coord|74|33|N|121|18|W|}}) на северния бряг на остров [[Банкс (остров)|Банкс]] в [[Канадски арктичен архипелаг|Канадския арктичен архипелаг]];
* нос Макклур ({{coord|72|54|N|96|41|W|}}) най-северната точка на остров [[Пандора (остров)|Пандора]] в [[Канадски арктичен архипелаг|Канадския арктичен архипелаг]];
* нос Макклур ({{coord|72|54|N|96|41|W|}}) най-северната точка на остров [[Пандора (остров)|Пандора]] в Канадския арктичен архипелаг;
* о-ви Макклур ({{coord|70|22|N|147|25|W|}}) в [[море Бофорт]], покрай северното крайбрежие на [[Аляска]];
* о-ви Макклур ({{coord|70|22|N|147|25|W|}}) в [[море Бофорт]], покрай северното крайбрежие на [[Аляска]];
* проток Макклур ({{coord|74|40|N|117|40|W|}}) в [[Канадски арктичен архипелаг|Канадския арктичен архипелаг]], между островите [[Мелвил (остров, Канада)|Мелвил]] на север и [[Банкс (остров)|Банкс]] на юг.
* проток Макклур ({{coord|74|40|N|117|40|W|}}) в Канадския арктичен архипелаг, между островите [[Мелвил (остров, Канада)|Мелвил]] на север и [[Банкс (остров)|Банкс]] на юг.


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />
* Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
* Аветисов, Г. П., ''Имена на карте Арктики''. http://www.gpavet.narod.ru/
* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 279-281. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
* ''Географы и путешественики. Краткий биографический словарь'', М., 2001 г., стр. 279 – 281. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
* Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 374-377, 382-384. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
* Магидович, И. П., ''История открытия и исследования Северной Америки'', М., 1962., стр. 374 – 377, 382 – 384. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/


{{СОРТКАТ:Макклур, Робърт Джон}}
{{СОРТКАТ:Макклур, Робърт Джон}}

Версия от 09:53, 22 ноември 2017

Робърт Макклур
Robert John Le Mesurier McClure
английски изследовател
Роден
Починал
ПогребанВеликобритания
Националност Ирландия
 Англия
Семейство
Други родниниОскар Уайлд (първи братовчед)
Робърт Макклур в Общомедия

Сър Робърт Джон ле Мезюре Макклур (Шаблон:Lang-en) е английски изследовател на Арктика от ирландски произход.

Ранни години (1807 -1848)

Роден е на 28 януари 1807 година в Уексфорд, Ирландия, в семейство на военен. Първоначалното си образование получава под ръководството на чичо си. През 1824 г. постъпва във военноморския флот и 12 години по-късно е първото му запознаване с Арктика. Участва в експедицията на Джордж Бак. След завръщането си от експедицията е произведен в чин лейтенант.

През 1838 – 1839 г. извършва плавания до Канада, а следващите години, до 1846 г., участва в създаването на военноморски бази в Канада и на Големите и Малките Антилски о-ви.

Изследователска дейност (1848 – 1854)

Учатстие е експедицията на Джеймс Рос (1848 – 1849)

През 1848 се присъединява към експедицията на Джеймс Кларк Рос, изпратена да търси Джон Франклин, с корабите „Ентърпрайз“ и „Инвестигейтър“. Зимуват на остров Принц Леополд, където оборудват склад с хранителни припаси и материали, който впоследствие помага на много от следващите експедиции в района. В края на август 1849 корабите се освобождават от ледения плен и през ноември 1849 година се завръщат в Англия, без да намерят никакви следи от експедицията на Франклин и без да извършат някакви съществени открития.

Откриване на Северозападния проход (1850 – 1854)

Веднага след завръщането си от Арктика през 1850 г., Макклур е назначен за командир на кораба „Инвестигейтър“ в нова експедиция, целта на която е отново търсене на Джон Франклин и неговите спътници, но по стечение на обстоятелствата открива Северозападния проход.

През 1850 г. от Тихия океан през Беринговия проток и море Бофорт в източно направление прониква в широкия залив Амундсен. Тръгва на север и на 119º 36` з.д. открива южния в ход на протока Принц Уелски (между остров Банкс на северозапад и остров Виктория на югоизток). Зимува в централната част на протока Принц Уелски на 72°50′ с. ш. 117°55′ з. д. / 72.833333° с. ш. 117.916667° з. д.. През късната есен е проведен поход на север от местозимуването и на 26 октомври е открит северния вход на протока Принц Уелски и последния, най-западния (протока Макклур, между Банкс на юг и островите Принц Патрик и Мелвил на север) от поредицата протоци, съставляващи Северозападния проход.

През пролетта на 1851 г., Макклур изпраща в три посоки изследователски отряди. Западният отряд, под командването на лейтенант Кресуел (Cresswell), открива и изследва южния и западния бряг на остров Банкс. Южният отряд, под командването на лейтенант Хасуел, открива северозападната част на остров Виктория – п-ов Принц Алберт и залива Принц Алберт (71°20′ с. ш. 117°00′ з. д. / 71.333333° с. ш. 117° з. д.). Източния отряд, ръководен от ескимоса Уиниат, заобикаля от север п-ов Принц Алберт и открива заливите Ричард Колинсън (72°45′ с. ш. 113°52′ з. д. / 72.75° с. ш. 113.866667° з. д.) и Уиниат (72°36′ с. ш. 110°52′ з. д. / 72.6° с. ш. 110.866667° з. д.).

През лятото Макклур прави опит да се придвижи с „Инвестигейтър“ в североизточно направление до остров Мелвил, но достига до 73º 44` с.ш., където е спрян от ледове. Тогава англичаните решават да се върнат обратно, заобикалят от юг и запад остров Банкс и навлизат от запад в протока Макклур, където корабът отново е спрян от непроходими ледове и зимува в залива Мерси, на северното крайбрежие на Банкс, на 74°06′ с. ш. 118°57′ з. д. / 74.1° с. ш. 118.95° з. д., като се налага да се съкратят дажбите на екипажа и хората започват да боледуват от цинга.

През април 1852 г., Макклур и екипажът му изоставят замръзналия в ледовете кораб, движат се на изток на ски и достигнат до мястото (113º 48` з.д.), до което през 1820 г. достига от изток Уилям Едуард Пари и където оставят писмо с описание на състоянието на експедицията. Следва ново зимуване, което е още по-тежко от предишното и умират няколко човека. През април 1853 г. хората са спасени от експедицията на Едуард Белчер, които намират писмото на Макклур и през септември 1854, след ново – четвърто зимуване, се завръщат в Англия заедно с екипажа на Едуард Белчер. По този начин хората от експедицията на Макклур са първите европейци успели да преминат през Северозападния проход от запад на изток.

Следващи години (1854 – 1873)

След завръщането си през 1854 г., Макклур, като началник на експедицията, заедно с другите капитани Едуард Белчер и Френсис Макклинток и старшите офицери, са предадени на съда поради това, че са изоставили в ледовете пет кораба. След известно време всички те са оправдани. Макклур, за открития от него случайно Северозападен проход е посветен в рицарско звание, повишен в звание и заедно с целия екипаж си разделят наградата от £ 10000 дадена им от британския парламент. Награден е със златни медали на Лондонското и Парижкото географски дружества и през 1857 г. в Лондон излиза от печат книгата му: „Discovery of the North West Passage“.

От 1856 до 1861 продължава да служи във военноморския флот, достига до чин вицеадмирал през 1867, а през 1873 – пълен адмирал. Същата година на 17 октомври умира в Портсмът на 66-годишна възраст. Погребан е в Лондон.

Памет

Неговото име носят:

Източници

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Robert McClure в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Робърт_Макклур&oldid=8265404“.