Михаил Мил: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници|13:13, 23 ноември 2017 (UTC)}} |
|||
{{Личност |
{{Личност |
||
| име = Михаил Мил |
| име = Михаил Мил |
||
Ред 36: | Ред 37: | ||
{{СОРТКАТ:Мил, Михаил}} |
{{СОРТКАТ:Мил, Михаил}} |
||
[[Категория:Съветски инженери]] |
|||
[[Категория:Пионери в авиацията]] |
[[Категория:Пионери в авиацията]] |
Версия от 13:13, 23 ноември 2017
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 13:13, 23 ноември 2017 (UTC). |
Михаил Мил Михаил Леонтьевич Миль | |
руски конструктор | |
Портрет на Михаил Мил на руска пощенска марка | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Русия |
Националност | СССР |
Партия | КПСС |
Награди | Държавна награда на СССР Орден „Ленин“ Червено знаме Герой на социалистическия труд Червено знаме на труда (СССР) Червена звезда Ленинска премия |
Семейство | |
Подпис | |
Михаил Мил в Общомедия |
Михаил Мил (роден на 22 ноември 1909 г. в Иркутск; починал на 31 януари 1970 г. в Москва) е един от най-известните руски конструктори на въртолети, доктор на технически науки, герой на социалистическия труд, лауреат на Ленинска премия и държавна премия на СССР.
Биография
Детството и юношеството на Михаил преминават в Иркутск. Неговият баща Леонтий Мил е железопътен служител и майка му Мария Ефимовна е стоматолог. От детството си Михаил проявява различни таланти: рисува, увлича се от музиката и лесно изучава чужди езици.
Завършва висшето си образование в началото на 30-те години в Донски политехнически институт в Новочеркаск. По време на ваканциите помага на Камов за създаването на автожир и след получаването на дипломата започва работа при него. Тук той работи по различни проекти на автожири и подемни машини. През 1939 Мил става заместник на Камов. След започването на Втората световна война известно време служи като инженер при създаването и използването на автожир А-7 при бойни условия.
През 1943 г. става кандидат на техническите науки и през 1945 г. доктор на науките. През декември 1947 г. е създадено конструкторско бюро, наречено на негово име и след това следват разработките на въртолетите Ми-1, Ми-2, Ми-4, Ми-6, Ми-8 (експортен вариант Ми-17), Ми-10, Ми-12 (или В-12).