Атанас Илиев (психолог): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bot: Automated import of articles - append on top
Редакция без резюме
Ред 38: Ред 38:


== Биография ==
== Биография ==
Роден в [[Стара Загора]] на [[1 декември]] [[1893]] г. Следва [[философия]] в [[Русия]], [[Швейцария]] и [[Франция]]. Довършва образованието си в [[Софийския университет]] през [[1918]]. Специализира [[психология]] във [[Виена]]. Учителства в [[София]]. В периода ([[1925]] – [[1927]]) е член на литературния кръг „[[Стрелец (литературен кръг)|Стрелец]]“.Сътрудничи в издаването на „Натурфилософска библиотека“ и на списанията „Българска мисъл“, „Златорог“, вестник „[[Литературен глас]]“. От [[1937]] г. е преподавател в [[СУ "Св. Климент Охридски"]], а от [[1943]] [[доцент]] в [[Скопски държавен университет „Цар Борис III – Обединител“|Скопския университет]], след това е и негов [[ректор]]. [[Професор]] по [[етика]] и [[естетика]] в СУ ([[1944]] – [[1962]]). Автор е на сборник есета „Между изкуството и живота. Естетически опити“. Умира на [[9 февруари]] [[1985]] г.
Роден е в [[Стара Загора]] на [[1 декември]] [[1893]] г. Следва [[философия]] в [[Русия]], [[Швейцария]] и [[Франция]]. Довършва образованието си в [[Софийския университет]] през [[1918]]. Специализира [[психология]] във [[Виена]]. Учителства в [[София]]. В периода ([[1925]] – [[1927]]) е член на литературния кръг „[[Стрелец (литературен кръг)|Стрелец]]“. Сътрудничи в издаването на „Натурфилософска библиотека“ и на списанията „Българска мисъл“, „[[Златорог]]“, вестник „[[Литературен глас]]“. От [[1937]] г. е преподавател в [[Софийския университет]], а от [[1943]] [[доцент]] в [[Скопски държавен университет „Цар Борис III – Обединител“|Скопския университет]], след това е и негов [[ректор]]. [[Професор]] по [[етика]] и [[естетика]] в Софийския университет ([[1944]] – [[1962]]). Автор е на сборник есета „Между изкуството и живота. Естетически опити“. Умира на [[9 февруари]] [[1985]] г.


В Централния държавен архив се пазят негови спомени, статии и снимки – ф. 1843к, 1 опис, 476 а.е.<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_L_1.pdf Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-И, Държавна агенция Архиви, София, 2012, с. 358]</ref>
В Централния държавен архив се пазят негови спомени, статии и снимки – ф. 1843к, 1 опис, 476 а.е.<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_L_1.pdf Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-И, Държавна агенция Архиви, София, 2012, с. 358]</ref>
Ред 54: Ред 54:
* Душа и религиозно съзнание, София, 1928
* Душа и религиозно съзнание, София, 1928
* Естетика и грозота. Отвратителното и ужасното в изкуството и живота, София, 1928
* Естетика и грозота. Отвратителното и ужасното в изкуството и живота, София, 1928
* Двата полюса на човещката душа. Съм психологията на доброто и злото, София, 1929
* Двата полюса на човешката душа. Съм психологията на доброто и злото, София, 1929
* Между изкуството и живота. Естетически опити, София 1932
* Между изкуството и живота. Естетически опити, София 1932
* Личност, народност и култура. Статии по философия на културата и социалната етика, София, 1937
* Личност, народност и култура. Статии по философия на културата и социалната етика, София, 1937
* Философияна на Бенедето Кроче, София 1942
* Философията на Бенедето Кроче, София, 1942


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 19:31, 25 ноември 2017

Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Илиев.

Атанас Илиев
български психолог и философ
Роден
Атанас Атанасов Илиев
Починал
9 февруари 1985 г. (91 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вСофийски университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
ИнтересиЕстетика, етика

Атанас Атанасов Илиев е български психолог и философ.

Биография

Роден е в Стара Загора на 1 декември 1893 г. Следва философия в Русия, Швейцария и Франция. Довършва образованието си в Софийския университет през 1918. Специализира психология във Виена. Учителства в София. В периода (1925 – 1927) е член на литературния кръг „Стрелец“. Сътрудничи в издаването на „Натурфилософска библиотека“ и на списанията „Българска мисъл“, „Златорог“, вестник „Литературен глас“. От 1937 г. е преподавател в Софийския университет, а от 1943 доцент в Скопския университет, след това е и негов ректор. Професор по етика и естетика в Софийския университет (1944 – 1962). Автор е на сборник есета „Между изкуството и живота. Естетически опити“. Умира на 9 февруари 1985 г.

В Централния държавен архив се пазят негови спомени, статии и снимки – ф. 1843к, 1 опис, 476 а.е.[1]

Идеи и творчество

Привърженик на „интелектуалния интуитивизъм“ (Анри Бергсон), опитва да свърже ремкеанството (Йоханес Ремке) с психоанализата. Отделно от това работи в областта на проблемите на етиката и естетиката[2]. Трудове по естетика, история на философията и етиката.

Библиография

  • Ролята на противоречието във философията на Анри Бергсон, Пловдив, 1921
  • Интуитивната философия като нова форма на интелектуализма, Стара Загора, 1922
  • Загадката на сънищата и психоанализата на Фройда, София 1924 (второ, допълнено издание - 1926)
  • Лимитизъм и монизъм. Философията на К. Ф. Жаков и понятието за безкрайно малкото, София 1925
  • Психоанализа, пансексуализъм, и изкуство. Критически очерк, София, 1926
  • Проблемите на изкуството. От естетическите изследвания към психоаналитическата теория, София, 1926
  • Душа и религиозно съзнание, София, 1928
  • Естетика и грозота. Отвратителното и ужасното в изкуството и живота, София, 1928
  • Двата полюса на човешката душа. Съм психологията на доброто и злото, София, 1929
  • Между изкуството и живота. Естетически опити, София 1932
  • Личност, народност и култура. Статии по философия на културата и социалната етика, София, 1937
  • Философията на Бенедето Кроче, София, 1942

Бележки

  1. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-И, Държавна агенция Архиви, София, 2012, с. 358
  2. Стою Стоев, Фройдизмът и преодоляването му в България, Издателство на БАН, София, 1969, стр. 48.