Попфолк: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 85.118.77.18 (б.), към версия на 149.62.200.88 |
Редакция без резюме |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
'''Попфолкът''', наричан още '''чалга''' или '''етнопоп''', е [[музикален стил]], придобил популярност на Балканите. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от [[фламенко]]. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми. |
'''Попфолкът''', наричан още '''чалга''' или '''етнопоп''', е [[музикален стил]], придобил популярност на Балканите. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от [[фламенко]]. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми. |
||
Само гръцката чалга става. |
|||
== Произход == |
== Произход == |
||
По форма поп-фолкът (съкратено от „популярен фолклор“, според някои критици „поп и фолк“, като стилова смесица) се родее с балканско-ориенталската етно-музика. В музикознанието стилът е известен под името „етно поп“<ref>[[Розмари Стателова|Стателова, Розмари]]. (2003) ''Седемте гряха на чалгата.'' София: „Просвета – София“ АД, ISBN 954-01-1536-1</ref><ref>[[Венцислав Димов|Димов, Венцислав]]. (2001) ''Етнопоп бумът.'' София: „Българско музикознание“, ISBN 954-8307-14-16</ref>. Думата ''чалга'' произлиза от турската дума ''çalgı'' – свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума ''шалга''.<ref>{{cite web|url=http://books.google.ca/books?id=MOVPaLXjjsAC&pg=PA323&lpg=PA323&dq=tchalgi&source=bl&ots=flEhpbgKG9&sig=exSsQ74Eaz4Nl_akX9JYRuRMEzw&hl=en&sa=X&ei=n7pPUNzMDJCP0QHz7oGgAw&ved=0CDIQ6AEwAA#v=onepage&q=tchalgi&f=false |title=Colors of Enchantment: Theater, Dance, Music and the Visual Arts of the ... – Google Books |publisher=Books.google.ca |accessdate=2012-10-22}}</ref> |
По форма поп-фолкът (съкратено от „популярен фолклор“, според някои критици „поп и фолк“, като стилова смесица) се родее с балканско-ориенталската етно-музика. В музикознанието стилът е известен под името „етно поп“<ref>[[Розмари Стателова|Стателова, Розмари]]. (2003) ''Седемте гряха на чалгата.'' София: „Просвета – София“ АД, ISBN 954-01-1536-1</ref><ref>[[Венцислав Димов|Димов, Венцислав]]. (2001) ''Етнопоп бумът.'' София: „Българско музикознание“, ISBN 954-8307-14-16</ref>. Думата ''чалга'' произлиза от турската дума ''çalgı'' – свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума ''шалга''.<ref>{{cite web|url=http://books.google.ca/books?id=MOVPaLXjjsAC&pg=PA323&lpg=PA323&dq=tchalgi&source=bl&ots=flEhpbgKG9&sig=exSsQ74Eaz4Nl_akX9JYRuRMEzw&hl=en&sa=X&ei=n7pPUNzMDJCP0QHz7oGgAw&ved=0CDIQ6AEwAA#v=onepage&q=tchalgi&f=false |title=Colors of Enchantment: Theater, Dance, Music and the Visual Arts of the ... – Google Books |publisher=Books.google.ca |accessdate=2012-10-22}}</ref> |
||
Версия от 18:11, 26 ноември 2017
- „Чалга“ пренасочва насам. За традиционния стил, вижте Чалга (традиционен стил)
Попфолкът, наричан още чалга или етнопоп, е музикален стил, придобил популярност на Балканите. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от фламенко. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми. Само гръцката чалга става.
Произход
По форма поп-фолкът (съкратено от „популярен фолклор“, според някои критици „поп и фолк“, като стилова смесица) се родее с балканско-ориенталската етно-музика. В музикознанието стилът е известен под името „етно поп“[1][2]. Думата чалга произлиза от турската дума çalgı – свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума шалга.[3]
Жанрът започва развитието си с появата на Хисарския поп, популярен от 80-те години на 20 век, както и с творчеството на оркестър „Кристал“ от град Ямбол, чиято солистка от 1989-та до 1998 г. е Тони Дачева, наричана „Първата дама на поп-фолка“.
Критика
Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил.[4][5][6] Противниците на чалгата твърдят, че тя няма връзка с националните и местни български фолклорни традиции, и че единствените фолклорни елементи в нея са с близкоизточен произход и като цяло прокарва музикални традиции от ислямския свят. Въпреки, че е широко приета от диджеите в нощните клубове, жанрът се посреща с отвращение от по-консервативна публика. От значима част на интелигенцията чалгата е критикувана заради прокламираната в нея безвкусица и отхвърлянето на традиционните морални норми.[7] Чалгата е популярна сред туристите, които не разбират текстовете ѝ,[8] и я приемат за атракция.[9]
Вижте също
Бележки
- ↑ Стателова, Розмари. (2003) Седемте гряха на чалгата. София: „Просвета – София“ АД, ISBN 954-01-1536-1
- ↑ Димов, Венцислав. (2001) Етнопоп бумът. София: „Българско музикознание“, ISBN 954-8307-14-16
- ↑ Colors of Enchantment: Theater, Dance, Music and the Visual Arts of the ... – Google Books // Books.google.ca. Посетен на 2012-10-22.
- ↑ „Би Би Си: Чалгата е символ на културния разрив в България“, в-к „Дневник“, 10 февруари 2013 г.
- ↑ Валентин Хаджийски: За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор“. Част I, „Гласове“, 25.05.2014 г., За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор. Част II“, „Гласове“, 29.10.2014 г.
- ↑ Мирослава Кортенска, „Култура на упадъка“, librev.com, 28 февруари 2010 г.
- ↑ Клер Леви, „Морална паника по време на преход“, в-к „Култура“, бр.4, 2 февруари 2001 г.
- ↑ Rebecca Richardson, „Do you like Chalga?“, Eat Stay Love Bulgaria, 6 март 2015 г.
- ↑ Бойко Пенчев, „Бетовен, Шилер и чалга“, Dnevnik.bg, 4 януари 2007 г.