Веселин Бранев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Източници: Ненужни колони: употреба на автоматично разделяне на колони редактирано с AWB |
поправка на мъртъв линк |
||
| Ред 69: | Ред 69: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http:// |
* [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Веселин+Бранев&type=AllFields От и за Веселин Бранев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] |
||
* [http://liternet.bg/publish20/v_branev/agenti.htm „Пъдпъдъка на лов за тайни агенти“], Електронно списание LiterNet, 18.02.2012, № 2 (147) |
* [http://liternet.bg/publish20/v_branev/agenti.htm „Пъдпъдъка на лов за тайни агенти“], Електронно списание LiterNet, 18.02.2012, № 2 (147) |
||
* [http://liternet.bg/publish20/v_branev/sledeniat.htm Откъс от „Следеният човек“ във в LiterNet] |
* [http://liternet.bg/publish20/v_branev/sledeniat.htm Откъс от „Следеният човек“ във в LiterNet] |
||
Версия от 20:23, 27 ноември 2017
| Веселин Бранев | |
| български сценарист, режисьор и писател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 21 февруари 2014 г.
|
| Литература | |
| Жанрове | разказ, повест, сценарий, мемоари |
| Известни творби | „Следеният човек“ (2007) |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
Веселин Неделчев Бранев е български сценарист, кинорежисьор и писател.
Биография
Потомък е на рода Браневи от град Клисура, брат на Георги Бранев – белетрист и кинорежисьор; родственик на художника и реставратор на икони Петър Бранев.
През 1956 г. завършва „Право“ в Софийския университет „Климент Охридски“.
Работи като инспектор в ДП „Разпространение на филми“ (1957), преводач в международния отдел на ЦК на ДКМС, редактор във в. „Вечерни новини“ (1958 – 1961), заместник главен редактор в „Редакция за чужбина“ при Славянския комитет (1970 – 1971) и редактор в сп. „Лъч“ (1972 – 1975). В Студия за игрални филми „Бояна“ е сценарист и режисьор от 1957 г. Член на Съюза на българските филмови дейци.
Над 40 негови кинорецензии са публикувани във в. „Народна култура“, в. „Вечерни новини“, в. „Народна младеж“ и др.
От 1997 г. живее в Канада. През 2007 г. издава мемоарния роман „Следеният човек“, който се превръща във важен фокус в българските дебати за взаимоотношенията на българската интелигенция и Държавна сигурност. През 2009 г. романът се издава на френски език с предговор от Цветан Тодоров[1].
Библиография
- „Чаша кафе сутрин“ (разкази), 1966
- „Осъмване без някого“ (повест), 1967
- „Следеният човек“ (роман), София: Фама, 2007[2] [3] [4]
- ((fr)) Vesko Branev. L’homme surveillé. Traduit du Bulgare par Marie Vrinat-Nikolov. Préface de Tzvetan Todorov. Paris: Albin Michel, 2009, 438 p. [5] [6]
- ((es)) Vesko Branev. El hombre vigilado. Traductora Noemí Sobregués. Editore: Galaxia Gutenberg, 2009, 420 p. ISBN 9788481098303 [7] [8]
Филмография
- „Рибарят“ (анимационен), 1967, съсценарист
- „Най-дългата нощ“, 1967, сценарист
- „Апостолите“, 1976, съсценарист
- „Записки по българските въстания“, 1976 – 1981, тв, съсценарист и режисьор
- Хотел „Централ“, 1983, сценарист и режисьор
- „Убийства“, 1987, сценарист и режисьор
- „Разводи, разводи“, 1989, съсценарист и сърежисьор
- „Крехко равновесие“, новела, 1989, сценарист и режисьор
- „Софийски камерен оркестър“ (документален), сценарист
- „Бойният пилот“ (док), 1997, съсценарист
Награди и отличия
- Орден „Кирил и Методий“ I степен
- Наградата „Златна роза“ за филма „Най-дългата нощ“ (Варна, 1967)
- Награда за филма „Хотел „Централ“ (Авелино, Италия)
- Извънредна награда за документалистика „Хеликон“ за „Следеният човек“ (София, 2007)[9]
Източници
- ↑ Александър Янакиев, „Българско кино. Енциклопедия“, изд. Титра, София, 2000
- ↑ Ангел Игов, „За службите и хората“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2472), 5 октомври 2007 г.
- ↑ Младен Влашки, „Следеният човек“ е обратното на „Записки по българските възстания“, електронно списание „Пирон“, бр. 2, 21 октомври 2009 г.
- ↑ Христо Христов, „Следеният човек“ на Веселин Бранев: Интелектуалната свобода срещу системата на „хората от сумрака“, Държавна сигурност.com, 20 май 2012 г.
- ↑ За „L’homme surveillé“ на сайта livre-europeen.eu. ((fr))
- ↑ Фаустин Венсан, „Веселин Бранев, „Следеният човек“ и френският читател“, „24 минют“, 28 ноември 2009 г.
- ↑ Germán Gullón, „El hombre vigilado“, „El Cultural“, 22/01/2010. ((es))
- ↑ Antonio José Ponte, „El hombre vigilado, de Vesko Branev“, „Letras Libres“, Abril 2010. ((es))
- ↑ Специална награда за документална проза 2007, сайт на наградата „Хеликон“
Външни препратки
- От и за Веселин Бранев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- „Пъдпъдъка на лов за тайни агенти“, Електронно списание LiterNet, 18.02.2012, № 2 (147)
- Откъс от „Следеният човек“ във в LiterNet
- Цветан Тодоров, „За невидимия договор с Дявола“ (Из предговора към френското издание на „Следеният човек“ от Веселин Бранев), e-vestnik, 3 октомври 2009
- Веселин Бранев и Цветан Тодоров в разговор за „Следеният човек“, France Culture, 6.11.2009 (видео)
- Александър Кьосев, „Защо вярвам на Веселин Бранев“, Електронна публикация в Либерален преглед, 16 ноември 2009 г.
- Александър Кьосев, „Как е възможно да бъде разказан социализмът?“, Електронна публикация в Литературен клуб, 27 февруари 2009 г.
- В памет на Веско Бранев! Миналото, което не отминава // „Гласове“, 23.2.2014. Посетен на 24.2.2014.
- „Записки по българските въстания“ в сайта bgmovies.org
| |||||||||||
|
