Рамзес II: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 09:37, 28 ноември 2017

Шаблон:Фараон Георги Рамзес II /Usermaatre Setepenre Rameses/ (познат също като Рамзес Велики) е третият фараон от XIX династия. Управлявал Египет по време на Новото царство от 1279 г. пр. Хр. до 1213 г. пр. Хр. или общо за период от 66 години и 2 месеца според Манетон.

Често за него се говори като за най-великия, най-прочутия и най-могъщия египетски фараон. Неговите наследници, както и по-късните египтяни го наричат „Великия праотец“. Някои съвременни богослови го смятат за фараона, залят от Червено море, когато Моисей го разтваря при бягството на евреите от Египет. В действителност обаче той е доживял дълбока старост. След себе си оставя редица военни победи и величествени здания, както и много свои статуи и картуши.

Живот и семейство

Рамзес II е роден около 1303 г. пр. Хр., родителите му не са аристократи, семейството му имало много общо с армията. Когато е едва на четиринадесет години бива назначен за принц-регент от баща си Сети I, който вече управлява пет години. Докато баща му властва, Рамзес II се обучава в редица неща – четене, писане, религия, военно дело (учи се да стреля с лък, да управлява колесница).

Смята се, че е поел трона, когато е бил около 20-годишен.

Като фараон има голям харем, а също и поне 5-6 жени и няколко любовници. Според изворите, Нефертари е най-обичаната от него жена. В нейно име строи редица храмове и статуи. Още по времето на баща си му били родени 10 сина и много дъщери. Предполага се , че общо има десетки деца, някои от които му помагат с управлението когато остарява. Поне дванадесет от тях завършват живота си преди баща си и поне няколко от тях са погребани в KV5 – може би първия семеен мавзолей.

Смятало се е, че е живял до 99-годишна възраст, но е по вероятно да е умрял на 90 или 91 години. Един от двама фараони, които управлявали повече от половин век. Рамзес II е чествал рекордните 14 празника Сед, повече от всеки друг фараон. След смъртта си е погребан в гробница в Долината на царете – KV7, по-късно мумията му е преместена в DB320 в Деир-ел-Бахри и е открита през 1881 г. от братята овчари – Ел Расул. Мумията на Рамзес II е изложена в музея в Кайро. От изучаване на мумията му се разбира, че има артрит, инфекция на долната челюст.

Кампании и битки

Като млад Рамзес II се ангажира с множество военни кампании за завръщане на завоювани от Нубия територии и осигуряване на границите на Египет. Той е отговорен и за потушаването на няколко нубийски въстания както и за осъществяването на кампания в Либия, но наличните извори не ни говорят много за тях. Въпреки че известната битка при Кадеш често доминира гледната точка на учените за смелостта и военната сила на Рамзес II, той постига повече от няколко категорични победи над враговете на Египет през живота си.

Рано в управлението си Рамзес II се справя с проблемните шерденски пирати в Средиземноморието. Стела от Танис говори как египтяните били „в бойните си кораби сред морето и никой не може да застане срещу им“.

Мирният договор между Рамзес II и Хатушили III, намерен в Хатуша, снимка от истанбулския археологически музей

Рамзес II и хетският крал Хатушили III водят продължителна и изтощаваща империите война. Изгубили желанието да я водят, създават вероятно втория мирен договор в историята през 21-вата година на управление на Рамзес (ок. 1258 пр. Хр.). Предполага се, че първият е между хетите и конфедерацията Хайаса-Аззи, но той не е запазен, а само сведения за него. Този на Рамзес II обаче е и то в два варианта. Древноегипетски – изписан с йероглифи и акадийски – изписан с клинопис. Сходни са, различават се по едно – в египетския пише, че хетите желаели мира, а в другия – обратното. Мирният договор е обширен и даже задължава държавите да си помагат една на друга, ако трета нападне някоя от тях. В договора има и клаузи за екстрадиция.

Строително дело

Малко след началото на управлението му, Рамзес започва големи архитектурни проекти. Управлението му е златен век за Новото царство и оставя много архитектурни следи в историята.

Храмовете при Абу Симбел са най-големите изваяни в скала. Пред входана единия са 4 статуи на Рамзес, седнал на трон, високи над 20 метра. По-малкият храм е построен в чест на любимата му жена, Нефертари. Поради създаването на язовира Насър, храмовете са преместени 60-ина метра по-високо от първоначалното им място с помощта на ЮНЕСКО.

В Нубия (Южен Египет) са останали и доста храмове създадени по времето на Рамзес II. Създадени са в чест на различни богове, някои от тях са преместени на остров, заради строежа на язовира Насър. Някои от тях са „Дома на Птах“ и „Дома на светията“ (името предполагаемо идва от използването му от християснки отшелник).

Мединет-Абу, наричен още Рамезеум от Жан-Франсоа Шамполион, е погребалния храм на Рамзес II и се намира в Луксор. Работата по него започва малко след идването му на власт и продължава 20 години. Стените са декорирани с военните му попеди и богове. Има сцени от битката при Кадеш и плячкосването на „Шалем“ (възможно е това да е град Йерусалим). До една от главните зали има храм в почит на майката на Рамзес II – Туя, и на Нефертари, а от друга страна имало (останали са само основите) храм в чест на баща му – Сети I.

Файл:KV5 3D Model.png

Гробницата KV-5

Издигнати са много статуи на жените и децата му из цял Египет. Гробницата за семейството му, KV-5, е преоткрита през 1995 от професор Кент Уийкс. Намерени са мумии на децата му. Има многобройни коридори и помещения – над 150.