Вилхелм IV (Ваймар): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2: Ред 2:
'''Вилхелм IV ''' ({{lang-de|Wilhelm IV}}, † [[1062]]) от рода на графовете на [[Дом Ваймар-Орламюнде]] е граф на [[Ваймар]] от 1039 до 1062 г., [[пфалцграф]] на [[Саксония]] от 1042 до 1043 г. и [[Маркграфство Майсен|маркграф на Майсен]] от 1046 до 1062 г.
'''Вилхелм IV ''' ({{lang-de|Wilhelm IV}}, † [[1062]]) от рода на графовете на [[Дом Ваймар-Орламюнде]] е граф на [[Ваймар]] от 1039 до 1062 г., [[пфалцграф]] на [[Саксония]] от 1042 до 1043 г. и [[Маркграфство Майсен|маркграф на Майсен]] от 1046 до 1062 г.
[[Файл:Wappen Weimar.svg|thumb|125px|Герб на Ваймар]]
[[Файл:Wappen Weimar.svg|thumb|125px|Герб на Ваймар]]
== Произход ==

Той е син и последник на граф [[Вилхелм III (Ваймар)|Вилхелм III]] от Ваймар († 16 април 1039) и втората му съпруга Ода († преди 1068), вероятно дъщеря на маркграф [[Титмар (Лужица)|Титмар II]] от [[Лужица]] († 10 януари 1030) от род [[Билунги]]. След смъртта на баща му през 1039 г. майка му се омъжва за маркграф [[Дедо I (Лужица)|Дедо I от Лужица]]. Вилхелм е полубрат на [[Дедо II (Лужица)|Дедо II]].
Той е син и наследник на граф [[Вилхелм III (Ваймар)|Вилхелм III]] от Ваймар († 16 април 1039) и втората му съпруга Ода († преди 1068), вероятно дъщеря на маркграф [[Титмар (Лужица)|Титмар II]] от [[Лужица]] († 10 януари 1030) от род [[Билунги]]. След смъртта на баща му през 1039 г. майка му се омъжва за маркграф [[Дедо I (Лужица)|Дедо I от Лужица]]. Вилхелм е полубрат на [[Дедо II (Лужица)|Дедо II]].
== Управление ==

Вилхелм IV получава [[Маркграфство Майсен]] след смъртта на бездетния маркграф [[Екехард II (Майсен)|Екехард II]] († 24 януари 1046)). Наследява и маркграфствата на полубрат си [[Дедо II (Лужица)|Дедо II]].
Вилхелм IV получава [[Маркграфство Майсен]] след смъртта на бездетния маркграф [[Екехард II (Майсен)|Екехард II]] († 24 януари 1046)). Наследява и маркграфствата на полубрат си [[Дедо II (Лужица)|Дедо II]].


След смъртта на император [[Хайнрих III (Свещена Римска империя)|Хайнрих III]] той е верен на вдовицата му [[Агнес Поатиенска|Агнес]]. Той е през 1060 г. командир на имперската войска, с която отива заедно с [[епископ]] Епо от [[Наумбург (Заале)|Наумбург]], на помощ на крал [[Андраш I]] в [[Унгария]]. На връщане двамата попадат близо до Визелбург в плен заедно с баварския граф Бото от род [[Арибони]]. По настояване на [[Геза I]] Вилхелм е освободен от крал [[Бела I]] и сгоден за дъщеря му София (?-1095). Следващата година, през 1062 г., той тръгва да вземе годеницата си и умира по пътя.
След смъртта на император [[Хайнрих III (Свещена Римска империя)|Хайнрих III]] той е верен на вдовицата му [[Агнес Поатиенска]]. Той е през 1060 г. командир на имперската войска, с която отива заедно с [[епископ]] Епо от [[Наумбург (Заале)|Наумбург]], на помощ на крал [[Андраш I]] в [[Унгария]]. На връщане двамата попадат близо до Визелбург в плен заедно с баварския граф Бото от род [[Арибони]]. По настояване на [[Геза I]] Вилхелм е освободен от крал [[Бела I]] и сгоден за дъщеря му София (?-1095). Следващата година, през 1062 г., той тръгва да вземе годеницата си и умира по пътя.


Последван е от брат му [[Ото I (Ваймар)|Ото I]] от Ваймар-Орламюнде († 1067), който се жени за Адела от Брабант († 1083).
Наследен е от брат си [[Ото I (Ваймар)|Ото I]] от Ваймар-Орламюнде († 1067), който се жени за Адела от Брабант († 1083).
== Източници ==
== Източници ==

Версия от 18:31, 28 ноември 2017

Вижте пояснителната страница за други личности с името Вилхелм IV.

Вилхелм IV (Шаблон:Lang-de, † 1062) от рода на графовете на Дом Ваймар-Орламюнде е граф на Ваймар от 1039 до 1062 г., пфалцграф на Саксония от 1042 до 1043 г. и маркграф на Майсен от 1046 до 1062 г.

Герб на Ваймар

Произход

Той е син и наследник на граф Вилхелм III от Ваймар († 16 април 1039) и втората му съпруга Ода († преди 1068), вероятно дъщеря на маркграф Титмар II от Лужица († 10 януари 1030) от род Билунги. След смъртта на баща му през 1039 г. майка му се омъжва за маркграф Дедо I от Лужица. Вилхелм е полубрат на Дедо II.

Управление

Вилхелм IV получава Маркграфство Майсен след смъртта на бездетния маркграф Екехард II († 24 януари 1046)). Наследява и маркграфствата на полубрат си Дедо II.

След смъртта на император Хайнрих III той е верен на вдовицата му Агнес Поатиенска. Той е през 1060 г. командир на имперската войска, с която отива заедно с епископ Епо от Наумбург, на помощ на крал Андраш I в Унгария. На връщане двамата попадат близо до Визелбург в плен заедно с баварския граф Бото от род Арибони. По настояване на Геза I Вилхелм е освободен от крал Бела I и сгоден за дъщеря му София (?-1095). Следващата година, през 1062 г., той тръгва да вземе годеницата си и умира по пътя.

Наследен е от брат си Ото I от Ваймар-Орламюнде († 1067), който се жени за Адела от Брабант († 1083).

Източници

  • Heinrich Theodor Flathe: Wilhelm (Markgraf von Meißen), In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 117 f.
  • Posse: Die Markgrafen von Meißen u. d. Haus Wettin. Leipzig 1881, S. 124 ff.