Пенчо Пенев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vassto (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Добавени са творчески и научни трудове, биографията е разширена и по- цялостна. Добавени са източници за справка.
Ред 30: Ред 30:
}}
}}


'''Пенчо Стоянов Пенев''' е [[България|български]] [[юрист]] и [[политик]] от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (БКП), днес [[Българска социалистическа партия]] (БСП). Той е [[министър на правосъдието]] (1990, 1990-1991) и [[министър на вътрешните работи]] (1990) на България и член на [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]] (1991-1997).
'''Пенчо Пенев''' е български юрист и политик, член на [[Българска социалистическа партия|БСП]] от 1980 до 1991 година, бивш министър на правосъдието 1990-91 г. и вътрешните работи 1990 г. в правителствата на [[Андрей Луканов]] и коалиционното правителство на [[Димитър Попов (министър-председател)|Димитър Попов]], депутат във Великото Народно събрание, професор по конституционно право.


== Биография ==
== Биография ==
Пенчо Пенев е роден на [[7 юли]] [[1947]] година в [[Кюстендил]]. През 1970 година завършва [[право]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]]. От 1971 до 1983 година е [[съдия]] в [[София]], като достига до поста заместник-председател на Софийския окръжен съд. От 1978 до 1987 година е хоноруван преподавател по вещно и облигационно право в Софийския университет, а през 1983 година защитава кандидатска дисертация. От 1980 година е член на БКП. След 1983 година е чиновник в Министерството на правосъдието.<ref name="ташев">{{ташев}}</ref>
Пенчо Пенев е роден на 07.07.1947 година в град [[Кюстендил]]. През 1970 година завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет]] „Св. Климент Охридски“. От 1971 до 1983 година е съдия в София като от младши съдия стига до поста заместник председател на Софийския окръжен съд. От 1978 до 1985 година е хоноруван преподавател по гражданско право в Софийския университет, а през 1983 година защитава кандидатска дисертация (сега докторат) по гражданско право. След защитата постъпва на работа в министерство на правосъдието като ръководител на направление „Правни проблеми на [[Съвет за икономическа взаимопомощ|СИВ]]“.


През февруари 1990 година Пенчо Пенев става министър на правосъдието в [[Правителство на България (76)|първото правителство]] на [[Андрей Луканов]], избран е за член на Висшия съвет на БСП. През септември същата година оглавява вътрешното министерство след избора на [[Атанас Семерджиев]] за вицепрезидент и остава на този пост и при [[Правителство на България (80)|втория кабинет]] на Луканов. От декември 1990 година до ноември 1991 година е отново министър на правосъдието в коалиционното [[Правителство на България (81)|правителство]] на [[Димитър Попов (министър-председател)|Димитър Попов]]. След смяната на правителството става член на Конституционния съд, където остава до 1997 година<ref name="ташев"/>.
През февруари 1990 година Пенчо Пенев става министър на правосъдието в първото правителство на Андрей Луканов, избран е и за член на висшия партиен съвет на БСП. През септември същата година оглавява министерството на вътрешните работи след избора на [[Атанас Семерджиев]] за вицепрезидент и остава на този пост и при втория кабинет на Андрей Луканов. От декември 1990 година до ноември 1991 година е отново министър на правосъдието в коалиционното правителство на Димитър Попов.

Пенчо Пенев е депутат във Великото народно събрание и в това му качество и като министър на правосъдието участва в приемането на новата конституция.

От 1991 година, след като прекратява членството си в БСП до 1997 година Пенчо Пенев е конституционен съдия. След изтичане на мандата му става адвокат като практикува професията до 2004 година.

През 2003 година е избран за доцент а през 2013 и за професор по [[конституционно право]] като от 1998 до 2016 година е преподавател по конституционно право и конституционно правосъдие в [[Русенски университет|русенския университет]] „Ангел Кънчев“. С решение на академичната общност и заповед на ректора от 27.09.2016 година е удостоен с почетното звание „Заслужил професор на русенския университет“ за изключителни заслуги в утвърждаването на юридическия факултет.

Два мандата - от 2004 до 2011 г Пенчо Пенев е директор на [http://www.nij.bg/ Националния Институт на Правосъдието]. Работи в активно сътрудничество с [[Американска агенция за международно развитие|Американската агенция за международно развитие]] и обучителни институции от Европа, главно от Франция, Испания, Холандия, Италия и Германия за изграждане на Института като модерна обучителна институция за съдии, прокурори и следователи.

От 1998 и понастоящем е член на Президиума на Арбитражния съд при [https://www.bia-bg.com/ Българската стопанска камара].

От 2010 и понастоящем е член на Асоциацията по Европейско право.

С указ на президента от месец март 2017 година проф. д-р Пенчо Пенев е назначен за член на правния съвет към президента на републиката, в който е и понастоящем.

Автор е на множество публикации по гражданско и конституционно право: книги, статии, научни доклади.

По-важни книги от Пенчо Пенев:
* Забава на доставчика според общите условия за доставка, изд. БТПП, 1984 г.
* [http://ciela.bg/books/book/konstitutsionno-pravosdie-na-republika-blgariia-/343 Конституционно правосъдие], изд. Сиела, 1998 г.
* Конституционно правосъдие на Република България в съавторство с Явор Зартов, изд Сиела, 2004 г.
* [https://books.google.bg/books/about/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5.html?id=A-qBngEACAAJ&redir_esc=y Нормативни и практически очертания на българското конституционно правосъдие], изд. Светулка, 2013 г.
* Съдебната власт в България 1989 – 2014 г., изд. Сиби, 2014 г.
* Устройство на съдебната власт, в съавторство, в електронна версия, изд. Съюз на съдиите в България, 2016 г.
Пенчо Пенев има издадени три стихосбирки:
* Наздравица за глухарчето, изд. Захари Стоянов, 2006 г.
* Небесен щурец, изд Светулка, 2009 г.
* [http://bookshop.bg/bg/knigi/hudojestveni-izdanija/ljubov-po-rozhdenie-38133 Любов по рождение], изд. Захари Стоянов 2017 г.

== Отличия и награди ==
Национално отличие:
* Проф. д-р Пенчо Пенев е награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие за значителен принос в науката и образованието.
Институционални отличия:
* Почетен знак на [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]] на република България
* Личен почетен знак, златен, на [[Висш съдебен съвет|Висшия съдебен съвет]] на Република България
* Почетен знак и юбилеен медал на министъра на правосъдието
* Почетен знак, медал за заслуги и личен възпоменателен знак „кортик с инкрустации“ на министъра на вътрешните работи
* Почетен знак на Съдебния инспекторат към Висшия съдебен съвет
* Почетен знак на адвокатурата
* Почетен знак на Съюза на юристите в България
* Почетен знак от Американската агенция за международно развитие.


== Източници ==
== Източници ==
Ташо Ташев, Министрите на България 1879 г – 1999 г., Академично издателство Марин Дринов 1999г.
<references/>

Кой кой е в България, изд. К. Труд, 1998 г.

Ангел Цураков, Енциклопедия на правителствата в България, изд. К. Петър Берон 2001 г.

Сто и тридесет години министерство на правосъдието 1979 – 2009 г., сборник 2009 г.

20 години Висш съдебен съвет, юбилейна хроника 2011г.

Милко Палангурски, Адвокати, управление, политика, изд. Фабер 2016 г.

Указ номер 173/12.07.2011 г за награждаване на Пенчо Стоянов Пенев с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие.

Указ на президента на Република България от месец март 2017 година за назначаване на членовете на Правния съвет към президента на републиката.

проф. Димитър Костов и проф. Пенчо Пенев бяха [https://rousse.info/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B4-%D1%80-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B4-%D1%80-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%BE/ удостоени] със званието „Почетен професор на русенския университет“.<references/>


{{пост списък|Министър на правосъдието на България|77}}
{{пост списък|Министър на правосъдието на България|77}}

Версия от 17:44, 29 ноември 2017

Пенчо Пенев
български юрист и политик
Роден
7 юли 1947 г. (76 г.)
Политика
Депутат
VII ВНС   

Пенчо Пенев е български юрист и политик, член на БСП от 1980 до 1991 година, бивш министър на правосъдието 1990-91 г. и вътрешните работи 1990 г. в правителствата на Андрей Луканов и коалиционното правителство на Димитър Попов, депутат във Великото Народно събрание, професор по конституционно право.

Биография

Пенчо Пенев е роден на 07.07.1947 година в град Кюстендил. През 1970 година завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1971 до 1983 година е съдия в София като от младши съдия стига до поста заместник председател на Софийския окръжен съд. От 1978 до 1985 година е хоноруван преподавател по гражданско право в Софийския университет, а през 1983 година защитава кандидатска дисертация (сега докторат) по гражданско право. След защитата постъпва на работа в министерство на правосъдието като ръководител на направление „Правни проблеми на СИВ“.

През февруари 1990 година Пенчо Пенев става министър на правосъдието в първото правителство на Андрей Луканов, избран е и за член на висшия партиен съвет на БСП. През септември същата година оглавява министерството на вътрешните работи след избора на Атанас Семерджиев за вицепрезидент и остава на този пост и при втория кабинет на Андрей Луканов. От декември 1990 година до ноември 1991 година е отново министър на правосъдието в коалиционното правителство на Димитър Попов.

Пенчо Пенев е депутат във Великото народно събрание и в това му качество и като министър на правосъдието участва в приемането на новата конституция.

От 1991 година, след като прекратява членството си в БСП до 1997 година Пенчо Пенев е конституционен съдия. След изтичане на мандата му става адвокат като практикува професията до 2004 година.

През 2003 година е избран за доцент а през 2013 и за професор по конституционно право като от 1998 до 2016 година е преподавател по конституционно право и конституционно правосъдие в русенския университет „Ангел Кънчев“. С решение на академичната общност и заповед на ректора от 27.09.2016 година е удостоен с почетното звание „Заслужил професор на русенския университет“ за изключителни заслуги в утвърждаването на юридическия факултет.

Два мандата - от 2004 до 2011 г Пенчо Пенев е директор на Националния Институт на Правосъдието. Работи в активно сътрудничество с Американската агенция за международно развитие и обучителни институции от Европа, главно от Франция, Испания, Холандия, Италия и Германия за изграждане на Института като модерна обучителна институция за съдии, прокурори и следователи.

От 1998 и понастоящем е член на Президиума на Арбитражния съд при Българската стопанска камара.

От 2010 и понастоящем е член на Асоциацията по Европейско право.

С указ на президента от месец март 2017 година проф. д-р Пенчо Пенев е назначен за член на правния съвет към президента на републиката, в който е и понастоящем.

Автор е на множество публикации по гражданско и конституционно право: книги, статии, научни доклади.

По-важни книги от Пенчо Пенев:

Пенчо Пенев има издадени три стихосбирки:

  • Наздравица за глухарчето, изд. Захари Стоянов, 2006 г.
  • Небесен щурец, изд Светулка, 2009 г.
  • Любов по рождение, изд. Захари Стоянов 2017 г.

Отличия и награди

Национално отличие:

  • Проф. д-р Пенчо Пенев е награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие за значителен принос в науката и образованието.

Институционални отличия:

  • Почетен знак на Конституционния съд на република България
  • Личен почетен знак, златен, на Висшия съдебен съвет на Република България
  • Почетен знак и юбилеен медал на министъра на правосъдието
  • Почетен знак, медал за заслуги и личен възпоменателен знак „кортик с инкрустации“ на министъра на вътрешните работи
  • Почетен знак на Съдебния инспекторат към Висшия съдебен съвет
  • Почетен знак на адвокатурата
  • Почетен знак на Съюза на юристите в България
  • Почетен знак от Американската агенция за международно развитие.

Източници

Ташо Ташев, Министрите на България 1879 г – 1999 г., Академично издателство Марин Дринов 1999г.

Кой кой е в България, изд. К. Труд, 1998 г.

Ангел Цураков, Енциклопедия на правителствата в България, изд. К. Петър Берон 2001 г.

Сто и тридесет години министерство на правосъдието 1979 – 2009 г., сборник 2009 г.

20 години Висш съдебен съвет, юбилейна хроника 2011г.

Милко Палангурски, Адвокати, управление, политика, изд. Фабер 2016 г.

Указ номер 173/12.07.2011 г за награждаване на Пенчо Стоянов Пенев с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие.

Указ на президента на Република България от месец март 2017 година за назначаване на членовете на Правния съвет към президента на републиката.

проф. Димитър Костов и проф. Пенчо Пенев бяха удостоени със званието „Почетен професор на русенския университет“.