Пенчо Пенев: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Добавени са творчески и научни трудове, биографията е разширена и по- цялостна. Добавени са източници за справка. |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
}} |
}} |
||
'''Пенчо |
'''Пенчо Пенев''' е български юрист и политик, член на [[Българска социалистическа партия|БСП]] от 1980 до 1991 година, бивш министър на правосъдието 1990-91 г. и вътрешните работи 1990 г. в правителствата на [[Андрей Луканов]] и коалиционното правителство на [[Димитър Попов (министър-председател)|Димитър Попов]], депутат във Великото Народно събрание, професор по конституционно право. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Пенчо Пенев е роден на |
Пенчо Пенев е роден на 07.07.1947 година в град [[Кюстендил]]. През 1970 година завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет]] „Св. Климент Охридски“. От 1971 до 1983 година е съдия в София като от младши съдия стига до поста заместник председател на Софийския окръжен съд. От 1978 до 1985 година е хоноруван преподавател по гражданско право в Софийския университет, а през 1983 година защитава кандидатска дисертация (сега докторат) по гражданско право. След защитата постъпва на работа в министерство на правосъдието като ръководител на направление „Правни проблеми на [[Съвет за икономическа взаимопомощ|СИВ]]“. |
||
През февруари 1990 година Пенчо Пенев става министър на правосъдието в |
През февруари 1990 година Пенчо Пенев става министър на правосъдието в първото правителство на Андрей Луканов, избран е и за член на висшия партиен съвет на БСП. През септември същата година оглавява министерството на вътрешните работи след избора на [[Атанас Семерджиев]] за вицепрезидент и остава на този пост и при втория кабинет на Андрей Луканов. От декември 1990 година до ноември 1991 година е отново министър на правосъдието в коалиционното правителство на Димитър Попов. |
||
Пенчо Пенев е депутат във Великото народно събрание и в това му качество и като министър на правосъдието участва в приемането на новата конституция. |
|||
От 1991 година, след като прекратява членството си в БСП до 1997 година Пенчо Пенев е конституционен съдия. След изтичане на мандата му става адвокат като практикува професията до 2004 година. |
|||
През 2003 година е избран за доцент а през 2013 и за професор по [[конституционно право]] като от 1998 до 2016 година е преподавател по конституционно право и конституционно правосъдие в [[Русенски университет|русенския университет]] „Ангел Кънчев“. С решение на академичната общност и заповед на ректора от 27.09.2016 година е удостоен с почетното звание „Заслужил професор на русенския университет“ за изключителни заслуги в утвърждаването на юридическия факултет. |
|||
Два мандата - от 2004 до 2011 г Пенчо Пенев е директор на [http://www.nij.bg/ Националния Институт на Правосъдието]. Работи в активно сътрудничество с [[Американска агенция за международно развитие|Американската агенция за международно развитие]] и обучителни институции от Европа, главно от Франция, Испания, Холандия, Италия и Германия за изграждане на Института като модерна обучителна институция за съдии, прокурори и следователи. |
|||
От 1998 и понастоящем е член на Президиума на Арбитражния съд при [https://www.bia-bg.com/ Българската стопанска камара]. |
|||
От 2010 и понастоящем е член на Асоциацията по Европейско право. |
|||
С указ на президента от месец март 2017 година проф. д-р Пенчо Пенев е назначен за член на правния съвет към президента на републиката, в който е и понастоящем. |
|||
Автор е на множество публикации по гражданско и конституционно право: книги, статии, научни доклади. |
|||
По-важни книги от Пенчо Пенев: |
|||
* Забава на доставчика според общите условия за доставка, изд. БТПП, 1984 г. |
|||
* [http://ciela.bg/books/book/konstitutsionno-pravosdie-na-republika-blgariia-/343 Конституционно правосъдие], изд. Сиела, 1998 г. |
|||
* Конституционно правосъдие на Република България в съавторство с Явор Зартов, изд Сиела, 2004 г. |
|||
* [https://books.google.bg/books/about/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5.html?id=A-qBngEACAAJ&redir_esc=y Нормативни и практически очертания на българското конституционно правосъдие], изд. Светулка, 2013 г. |
|||
* Съдебната власт в България 1989 – 2014 г., изд. Сиби, 2014 г. |
|||
* Устройство на съдебната власт, в съавторство, в електронна версия, изд. Съюз на съдиите в България, 2016 г. |
|||
Пенчо Пенев има издадени три стихосбирки: |
|||
* Наздравица за глухарчето, изд. Захари Стоянов, 2006 г. |
|||
* Небесен щурец, изд Светулка, 2009 г. |
|||
* [http://bookshop.bg/bg/knigi/hudojestveni-izdanija/ljubov-po-rozhdenie-38133 Любов по рождение], изд. Захари Стоянов 2017 г. |
|||
== Отличия и награди == |
|||
Национално отличие: |
|||
* Проф. д-р Пенчо Пенев е награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие за значителен принос в науката и образованието. |
|||
Институционални отличия: |
|||
* Почетен знак на [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]] на република България |
|||
* Личен почетен знак, златен, на [[Висш съдебен съвет|Висшия съдебен съвет]] на Република България |
|||
* Почетен знак и юбилеен медал на министъра на правосъдието |
|||
* Почетен знак, медал за заслуги и личен възпоменателен знак „кортик с инкрустации“ на министъра на вътрешните работи |
|||
* Почетен знак на Съдебния инспекторат към Висшия съдебен съвет |
|||
* Почетен знак на адвокатурата |
|||
* Почетен знак на Съюза на юристите в България |
|||
* Почетен знак от Американската агенция за международно развитие. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ташо Ташев, Министрите на България 1879 г – 1999 г., Академично издателство Марин Дринов 1999г. |
|||
<references/> |
|||
Кой кой е в България, изд. К. Труд, 1998 г. |
|||
Ангел Цураков, Енциклопедия на правителствата в България, изд. К. Петър Берон 2001 г. |
|||
Сто и тридесет години министерство на правосъдието 1979 – 2009 г., сборник 2009 г. |
|||
20 години Висш съдебен съвет, юбилейна хроника 2011г. |
|||
Милко Палангурски, Адвокати, управление, политика, изд. Фабер 2016 г. |
|||
Указ номер 173/12.07.2011 г за награждаване на Пенчо Стоянов Пенев с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие. |
|||
Указ на президента на Република България от месец март 2017 година за назначаване на членовете на Правния съвет към президента на републиката. |
|||
проф. Димитър Костов и проф. Пенчо Пенев бяха [https://rousse.info/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B4-%D1%80-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B4-%D1%80-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%BE/ удостоени] със званието „Почетен професор на русенския университет“.<references/> |
|||
{{пост списък|Министър на правосъдието на България|77}} |
{{пост списък|Министър на правосъдието на България|77}} |
Версия от 17:44, 29 ноември 2017
Пенчо Пенев | |
български юрист и политик | |
Роден | |
---|---|
Политика | |
Депутат | |
VII ВНС |
Пенчо Пенев е български юрист и политик, член на БСП от 1980 до 1991 година, бивш министър на правосъдието 1990-91 г. и вътрешните работи 1990 г. в правителствата на Андрей Луканов и коалиционното правителство на Димитър Попов, депутат във Великото Народно събрание, професор по конституционно право.
Биография
Пенчо Пенев е роден на 07.07.1947 година в град Кюстендил. През 1970 година завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1971 до 1983 година е съдия в София като от младши съдия стига до поста заместник председател на Софийския окръжен съд. От 1978 до 1985 година е хоноруван преподавател по гражданско право в Софийския университет, а през 1983 година защитава кандидатска дисертация (сега докторат) по гражданско право. След защитата постъпва на работа в министерство на правосъдието като ръководител на направление „Правни проблеми на СИВ“.
През февруари 1990 година Пенчо Пенев става министър на правосъдието в първото правителство на Андрей Луканов, избран е и за член на висшия партиен съвет на БСП. През септември същата година оглавява министерството на вътрешните работи след избора на Атанас Семерджиев за вицепрезидент и остава на този пост и при втория кабинет на Андрей Луканов. От декември 1990 година до ноември 1991 година е отново министър на правосъдието в коалиционното правителство на Димитър Попов.
Пенчо Пенев е депутат във Великото народно събрание и в това му качество и като министър на правосъдието участва в приемането на новата конституция.
От 1991 година, след като прекратява членството си в БСП до 1997 година Пенчо Пенев е конституционен съдия. След изтичане на мандата му става адвокат като практикува професията до 2004 година.
През 2003 година е избран за доцент а през 2013 и за професор по конституционно право като от 1998 до 2016 година е преподавател по конституционно право и конституционно правосъдие в русенския университет „Ангел Кънчев“. С решение на академичната общност и заповед на ректора от 27.09.2016 година е удостоен с почетното звание „Заслужил професор на русенския университет“ за изключителни заслуги в утвърждаването на юридическия факултет.
Два мандата - от 2004 до 2011 г Пенчо Пенев е директор на Националния Институт на Правосъдието. Работи в активно сътрудничество с Американската агенция за международно развитие и обучителни институции от Европа, главно от Франция, Испания, Холандия, Италия и Германия за изграждане на Института като модерна обучителна институция за съдии, прокурори и следователи.
От 1998 и понастоящем е член на Президиума на Арбитражния съд при Българската стопанска камара.
От 2010 и понастоящем е член на Асоциацията по Европейско право.
С указ на президента от месец март 2017 година проф. д-р Пенчо Пенев е назначен за член на правния съвет към президента на републиката, в който е и понастоящем.
Автор е на множество публикации по гражданско и конституционно право: книги, статии, научни доклади.
По-важни книги от Пенчо Пенев:
- Забава на доставчика според общите условия за доставка, изд. БТПП, 1984 г.
- Конституционно правосъдие, изд. Сиела, 1998 г.
- Конституционно правосъдие на Република България в съавторство с Явор Зартов, изд Сиела, 2004 г.
- Нормативни и практически очертания на българското конституционно правосъдие, изд. Светулка, 2013 г.
- Съдебната власт в България 1989 – 2014 г., изд. Сиби, 2014 г.
- Устройство на съдебната власт, в съавторство, в електронна версия, изд. Съюз на съдиите в България, 2016 г.
Пенчо Пенев има издадени три стихосбирки:
- Наздравица за глухарчето, изд. Захари Стоянов, 2006 г.
- Небесен щурец, изд Светулка, 2009 г.
- Любов по рождение, изд. Захари Стоянов 2017 г.
Отличия и награди
Национално отличие:
- Проф. д-р Пенчо Пенев е награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие за значителен принос в науката и образованието.
Институционални отличия:
- Почетен знак на Конституционния съд на република България
- Личен почетен знак, златен, на Висшия съдебен съвет на Република България
- Почетен знак и юбилеен медал на министъра на правосъдието
- Почетен знак, медал за заслуги и личен възпоменателен знак „кортик с инкрустации“ на министъра на вътрешните работи
- Почетен знак на Съдебния инспекторат към Висшия съдебен съвет
- Почетен знак на адвокатурата
- Почетен знак на Съюза на юристите в България
- Почетен знак от Американската агенция за международно развитие.
Източници
Ташо Ташев, Министрите на България 1879 г – 1999 г., Академично издателство Марин Дринов 1999г.
Кой кой е в България, изд. К. Труд, 1998 г.
Ангел Цураков, Енциклопедия на правителствата в България, изд. К. Петър Берон 2001 г.
Сто и тридесет години министерство на правосъдието 1979 – 2009 г., сборник 2009 г.
20 години Висш съдебен съвет, юбилейна хроника 2011г.
Милко Палангурски, Адвокати, управление, политика, изд. Фабер 2016 г.
Указ номер 173/12.07.2011 г за награждаване на Пенчо Стоянов Пенев с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие.
Указ на президента на Република България от месец март 2017 година за назначаване на членовете на Правния съвет към президента на републиката.
проф. Димитър Костов и проф. Пенчо Пенев бяха удостоени със званието „Почетен професор на русенския университет“.
|
|
|
|