Милутин Гарашанин: Разлика между версии
м Робот Добавяне {{без източници}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо |
|||
{{без източници}} |
|||
| име = Милутин Гарашанин |
|||
'''Милутин Савич Гарашанин''' (''1762-1842'') ({{lang-sr|Милутин Савић Гарашанин}}) e [[Сърбия|сръбски]] [[политик]] и [[идеолог]]. |
|||
| портрет = Milutin Garasanin.jpg |
|||
| портрет-описание = |
|||
| px = 150 |
|||
| описание = |
|||
| роден-дата = [[22 февруари]] [[1843]] |
|||
| починал-дата = [[21 февруари]] [[1898]] |
|||
| роден-място = [[Белград]], [[Сърбия]] |
|||
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]] |
|||
}} |
|||
'''Милутин Гарашанин''' ({{lang-sr|Милутин Гарашанин}}) e [[Сърбия|сръбски]] [[политик]] ([[Сръбска прогресивна партия (Кралство Сърбия)|напредняк]]) от времето на [[Милан Обренович|Милан]] и [[Александър Обренович|Александър Обреновичи]], министър-председател по време на [[Сръбско-българската война]] от 1885 година. Син на сръбския национален идеолог [[Илия Гарашанин]]. |
|||
Известен е като един от вождовете на "[[уставобранители]]те" - противници на [[династия]]та на [[Обреновичи]]те и привърженици на [[Караджорджевичи]]те. |
|||
== Биография == |
|||
Баща е на един от големи сръбски държавници [[Илия Гарашанин]]. |
|||
Милутин Гарашанин е роден през 1843 година. Учи в родния си [[Белград]], по-късно в [[Политехника|политехническо]] училище в [[Париж]] и [[артилерия|артилерийска]] школа в [[Мец]]. Участва като офицер в [[Сръбско-турска война (1876)|сръбско-турските войни от 1876]] и от [[Сръбско-турска война (1877 – 1878)|1877–1878 година]].<ref name="hering-garasi">Hering, Gunnar. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=852 Garašanin, Milutin], in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 2. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1976, с. 13-14. Посетен на 09.12.2017.</ref> |
|||
Гарашанин влиза в политиката още преди войните – през 1874 година, когато е избран за депутат. След войните става съосновател (заедно с [[Милан Пирочанац]]) на [[Сръбска прогресивна партия (Кралство Сърбия)|Прогресивната партия]], която се бори с [[Народна радикална партия|радикалите]] на [[Никола Пашич]] за ограничаване на парламента и засилване на княжеската (след 1882 – кралската) власт. От 1880 до 1883 година е министър на вътрешните работи в правителството на Пирочанац.<ref name="hering-garasi"/> |
|||
{{сърбия-мъниче}} |
|||
Гарашанин оглавява изпълнителната власт през 1884 година, малко след [[Тимошка буна|Тимошката буна]], като съвместява министър-председателския пост с ръководството на външните работи на сръбското кралство. През 1885 заедно с крал Милан повежда [[Сръбско-българска война|война срещу България]] в опит да добие териториални компенсации за териториалното уголемяване на [[Княжество България|българското княжество]] след [[Съединението]] с [[Източна Румелия]]. След [[Пиротско сражение|поражението при Пирот]] Гарашанин съдейства за укрепването на разклатената власт на Милан, като го отклонява от намеренията му да абдикира. През юни 1887 година обаче е принуден от краля да подаде оставка, тъй като в конфликта между Милан и съпругата му [[Наталия (сръбска кралица)|Наталия]] застава на страната на последната.<ref name="hering-garasi"/> |
|||
⚫ | |||
След излизането си от властта Гарашанин се включва в споровете за конституционната реформа от 1888 година чрез вестник „Видело“, в който пропагандира (безуспешно) идеята за две законодателни камари и образователен ценз. От 1894 година до смъртта си (с прекъсване през 1895-1896, когато е председател на [[Скупщина]]та) е сръбски дипломатически представител във [[Франция]].<ref name="hering-garasi"/> |
|||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
[[de:Milutin Garašanin]] |
|||
[[el:Μιλούτιν Γκαρασάνιν (πολιτικός)]] |
|||
[[sr:Милутин Гарашанин (политичар)]] |
|||
⚫ |
Версия от 06:42, 9 декември 2017
Милутин Гарашанин | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Род | Гарашанин |
Деца | Илия Гарашанин |
Милутин Гарашанин (Шаблон:Lang-sr) e сръбски политик (напредняк) от времето на Милан и Александър Обреновичи, министър-председател по време на Сръбско-българската война от 1885 година. Син на сръбския национален идеолог Илия Гарашанин.
Биография
Милутин Гарашанин е роден през 1843 година. Учи в родния си Белград, по-късно в политехническо училище в Париж и артилерийска школа в Мец. Участва като офицер в сръбско-турските войни от 1876 и от 1877–1878 година.[1]
Гарашанин влиза в политиката още преди войните – през 1874 година, когато е избран за депутат. След войните става съосновател (заедно с Милан Пирочанац) на Прогресивната партия, която се бори с радикалите на Никола Пашич за ограничаване на парламента и засилване на княжеската (след 1882 – кралската) власт. От 1880 до 1883 година е министър на вътрешните работи в правителството на Пирочанац.[1]
Гарашанин оглавява изпълнителната власт през 1884 година, малко след Тимошката буна, като съвместява министър-председателския пост с ръководството на външните работи на сръбското кралство. През 1885 заедно с крал Милан повежда война срещу България в опит да добие териториални компенсации за териториалното уголемяване на българското княжество след Съединението с Източна Румелия. След поражението при Пирот Гарашанин съдейства за укрепването на разклатената власт на Милан, като го отклонява от намеренията му да абдикира. През юни 1887 година обаче е принуден от краля да подаде оставка, тъй като в конфликта между Милан и съпругата му Наталия застава на страната на последната.[1]
След излизането си от властта Гарашанин се включва в споровете за конституционната реформа от 1888 година чрез вестник „Видело“, в който пропагандира (безуспешно) идеята за две законодателни камари и образователен ценз. От 1894 година до смъртта си (с прекъсване през 1895-1896, когато е председател на Скупщината) е сръбски дипломатически представител във Франция.[1]
Източници
- ↑ а б в г Hering, Gunnar. Garašanin, Milutin, in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 2. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1976, с. 13-14. Посетен на 09.12.2017.