Милутин Гарашанин: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
[[sr:Милутин Гарашанин (политичар)]] |
[[sr:Милутин Гарашанин (политичар)]] |
||
{{СОРТКАТ:Гарашанин, Милутин}} |
|||
[[Категория:Министър-председатели на Сърбия]] |
|||
[[Категория:Външни министри на Сърбия]] |
|||
Версия от 11:17, 9 декември 2017
| Милутин Гарашанин | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Гарашанин |
| Деца | Илия Гарашанин |
Милутин Гарашанин (Шаблон:Lang-sr) e сръбски политик (напредняк) от времето на Милан и Александър Обреновичи, министър-председател по време на Сръбско-българската война от 1885 година. Син на сръбския национален идеолог Илия Гарашанин.
Биография
Милутин Гарашанин е роден през 1843 година. Учи в родния си Белград, по-късно в политехническо училище в Париж и артилерийска школа в Мец. Участва като офицер в сръбско-турските войни от 1876 и от 1877–1878 година.[1]
Гарашанин влиза в политиката още преди войните – през 1874 година, когато е избран за депутат. След войните става съосновател (заедно с Милан Пирочанац) на Прогресивната партия, която се бори с радикалите на Никола Пашич за ограничаване на парламента и засилване на княжеската (след 1882 – кралската) власт. От 1880 до 1883 година е министър на вътрешните работи в правителството на Пирочанац.[1]
Гарашанин оглавява изпълнителната власт през 1884 година, малко след Тимошката буна, като съвместява министър-председателския пост с ръководството на външните работи на сръбското кралство. През 1885 заедно с крал Милан повежда война срещу България в опит да добие териториални компенсации за териториалното уголемяване на българското княжество след Съединението с Източна Румелия. След поражението при Пирот Гарашанин съдейства за укрепването на разклатената власт на Милан, като го отклонява от намеренията му да абдикира. През юни 1887 година обаче е принуден от краля да подаде оставка, тъй като в конфликта между Милан и съпругата му Наталия застава на страната на последната.[1]
След излизането си от властта Гарашанин се включва в споровете за конституционната реформа от 1888 година чрез вестник „Видело“, в който пропагандира (безуспешно) идеята за две законодателни камари и образователен ценз. От 1894 година до смъртта си (с прекъсване през 1895-1896, когато е председател на Скупщината) е сръбски дипломатически представител във Франция.[1]
Източници
- ↑ а б в г Hering, Gunnar. Garašanin, Milutin, in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 2. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1976, с. 13-14. Посетен на 09.12.2017.