Милутин Гарашанин: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
=== Образование и ранна кариера === |
|||
Милутин Гарашанин е роден през 1843 година. Учи в родния си [[Белград]], по-късно в [[Политехника|политехническо]] училище в [[Париж]] и [[артилерия|артилерийска]] школа в [[Мец]]. Участва като офицер в [[Сръбско-турска война (1876)|сръбско-турските войни от 1876]] и от [[Сръбско-турска война (1877 – 1878)|1877–1878 година]].<ref name="hering-garasi">Hering, Gunnar. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=852 Garašanin, Milutin], in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 2. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1976, с. 13-14. Посетен на 09.12.2017.</ref> |
Милутин Гарашанин е роден през 1843 година. Учи в родния си [[Белград]], по-късно в [[Политехника|политехническо]] училище в [[Париж]] и [[артилерия|артилерийска]] школа в [[Мец]]. Участва като офицер в [[Сръбско-турска война (1876)|сръбско-турските войни от 1876]] и от [[Сръбско-турска война (1877 – 1878)|1877–1878 година]].<ref name="hering-garasi">Hering, Gunnar. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=852 Garašanin, Milutin], in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 2. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1976, с. 13-14. Посетен на 09.12.2017.</ref> |
||
Гарашанин влиза в политиката още преди войните – през 1874 година, когато е избран за депутат. След войните става съосновател (заедно с [[Милан Пирочанац]]) на [[Сръбска прогресивна партия (Кралство Сърбия)|Прогресивната партия]], която се бори с [[Народна радикална партия|радикалите]] на [[Никола Пашич]] за ограничаване на парламента и засилване на княжеската (след 1882 – кралската) власт. От 1880 до 1883 година е министър на вътрешните работи в правителството на Пирочанац.<ref name="hering-garasi"/> |
Гарашанин влиза в политиката още преди войните – през 1874 година, когато е избран за депутат. След войните става съосновател (заедно с [[Милан Пирочанац]]) на [[Сръбска прогресивна партия (Кралство Сърбия)|Прогресивната партия]], която се бори с [[Народна радикална партия|радикалите]] на [[Никола Пашич]] за ограничаване на парламента и засилване на княжеската (след 1882 – кралската) власт. От 1880 до 1883 година е министър на вътрешните работи в правителството на Пирочанац.<ref name="hering-garasi"/> |
||
=== Управление === |
|||
Гарашанин оглавява изпълнителната власт през 1884 година, малко след [[Тимошка буна|Тимошката буна]], като съвместява министър-председателския пост с ръководството на външните работи на сръбското кралство.<ref name="hering-garasi"/> |
Гарашанин оглавява изпълнителната власт през 1884 година, малко след [[Тимошка буна|Тимошката буна]], като съвместява министър-председателския пост с ръководството на външните работи на сръбското кралство.<ref name="hering-garasi"/> |
||
| Ред 23: | Ред 27: | ||
През ноември 1885 година Гарашанин и крал Милан повеждат [[Сръбско-българска война|война срещу България]] в опит да добият териториални компенсации за териториалното уголемяване на [[Княжество България|българското княжество]] след [[Съединението]] с [[Източна Румелия]]. След [[Пиротско сражение|поражението при Пирот]] Гарашанин съдейства за укрепването на разклатената власт на Милан, като го отклонява от намеренията му да абдикира. През юни 1887 година обаче е принуден от краля да подаде оставка, тъй като в конфликта между Милан и съпругата му [[Наталия (сръбска кралица)|Наталия]] застава на страната на последната.<ref name="hering-garasi"/> |
През ноември 1885 година Гарашанин и крал Милан повеждат [[Сръбско-българска война|война срещу България]] в опит да добият териториални компенсации за териториалното уголемяване на [[Княжество България|българското княжество]] след [[Съединението]] с [[Източна Румелия]]. След [[Пиротско сражение|поражението при Пирот]] Гарашанин съдейства за укрепването на разклатената власт на Милан, като го отклонява от намеренията му да абдикира. През юни 1887 година обаче е принуден от краля да подаде оставка, тъй като в конфликта между Милан и съпругата му [[Наталия (сръбска кралица)|Наталия]] застава на страната на последната.<ref name="hering-garasi"/> |
||
=== След оттеглянето от властта === |
|||
След излизането си от властта Гарашанин се включва в споровете за [[Конституция на Сърбия (1888)|конституционната реформа]] от 1888 година чрез вестник „Видело“, в който пропагандира (безуспешно) идеята за две законодателни камари и образователен ценз. От 1894 година до смъртта си (с прекъсване през 1895-1896, когато е председател на [[Скупщина]]та) е сръбски дипломатически представител във [[Франция]].<ref name="hering-garasi"/> |
След излизането си от властта Гарашанин се включва в споровете за [[Конституция на Сърбия (1888)|конституционната реформа]] от 1888 година чрез вестник „Видело“, в който пропагандира (безуспешно) идеята за две законодателни камари и образователен ценз. От 1894 година до смъртта си (с прекъсване през 1895-1896, когато е председател на [[Скупщина]]та) е сръбски дипломатически представител във [[Франция]].<ref name="hering-garasi"/> |
||
Версия от 15:32, 9 декември 2017
| Милутин Гарашанин | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Гарашанин |
| Деца | Илия Гарашанин |
Милутин Гарашанин (Шаблон:Lang-sr) e сръбски политик (напредняк) от времето на Милан и Александър Обреновичи, министър-председател по време на Сръбско-българската война от 1885 година. Инициатор на сръбската пропаганда в Македония. Син на сръбския национален идеолог Илия Гарашанин.
Биография
Образование и ранна кариера
Милутин Гарашанин е роден през 1843 година. Учи в родния си Белград, по-късно в политехническо училище в Париж и артилерийска школа в Мец. Участва като офицер в сръбско-турските войни от 1876 и от 1877–1878 година.[1]
Гарашанин влиза в политиката още преди войните – през 1874 година, когато е избран за депутат. След войните става съосновател (заедно с Милан Пирочанац) на Прогресивната партия, която се бори с радикалите на Никола Пашич за ограничаване на парламента и засилване на княжеската (след 1882 – кралската) власт. От 1880 до 1883 година е министър на вътрешните работи в правителството на Пирочанац.[1]
Управление
Гарашанин оглавява изпълнителната власт през 1884 година, малко след Тимошката буна, като съвместява министър-председателския пост с ръководството на външните работи на сръбското кралство.[1]
Обезпокоен от българското национално движение, засилено след създаването на Княжество България, Гарашанин замисля и привежда в действие мерки за организиране на сръбската пропаганда в Македония. Той повежда преговори с османското правителство за изпращане на сръбски консули и с Цариградската патриаршия за назначаване на сръбски епископи в областта. Издейства въвеждане на сръбски учебници в училищата в Османската империя и подготвя издаването на вестник в Цариград за полемика с българския печат. Планът на Гарашанин, в който България се разглежда като основен враг на сръбските национални интереси и се предвижда сътрудничество с турци и гърци срещу българските тежнения, става основа за сръбската политика по Македонския въпрос през следващите години.[2]
През ноември 1885 година Гарашанин и крал Милан повеждат война срещу България в опит да добият териториални компенсации за териториалното уголемяване на българското княжество след Съединението с Източна Румелия. След поражението при Пирот Гарашанин съдейства за укрепването на разклатената власт на Милан, като го отклонява от намеренията му да абдикира. През юни 1887 година обаче е принуден от краля да подаде оставка, тъй като в конфликта между Милан и съпругата му Наталия застава на страната на последната.[1]
След оттеглянето от властта
След излизането си от властта Гарашанин се включва в споровете за конституционната реформа от 1888 година чрез вестник „Видело“, в който пропагандира (безуспешно) идеята за две законодателни камари и образователен ценз. От 1894 година до смъртта си (с прекъсване през 1895-1896, когато е председател на Скупщината) е сръбски дипломатически представител във Франция.[1]
Източници
- ↑ а б в г д Hering, Gunnar. Garašanin, Milutin, in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 2. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1976, с. 13-14. Посетен на 09.12.2017.
- ↑ Самарџић, Момир. Делатност Милутина Гарашанина на организовању српске пропаганде у Старој Србији и Македонији 1885. године: корени и план, в: Историјски часопис, књ. LI (2004). Белград 2004, с. 119-120, 124-126. Посетен на 09.12.2017.