Андрей Дамянов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Интервал в заглавие на раздел Външни препратки
мРедакция без резюме
Ред 21: Ред 21:


==Дела==
==Дела==
Андрей Дамянов е роден в 1800 година във велешкото село [[Папрадище (Община Чашка)|Папрадище]]. Произхожда от зографско-строителния род Дамянови-[[Рензовци]] от Западна Македония. Учи при баща си [[Дамян Янкулов]] и дядо си [[Янкул Силянов]].<ref name="Василиев 155"/><ref>{{cite book |title= Творци на българската архитектура, том 1 |last= Кантарджиев|first= Петър|coauthors= Константин Жеков|year= 1982|publisher= Съюз на архитектите в България|location= София|pages= 71}}</ref> Първо започва със зографство, а по-късто се отдава на архитектура и строителство<ref name="Василиев 155"/> като с братята си [[Никола Дамянов|Никола]], [[Георги Дамянов (зограф)|Георги]] и [[Коста Дамянов|Коста]] обикаля целия Балкански полуостров - негови дела се откриват не само в България, но и в днешна Сърбия и Босна и Херцеговина. Творчеството му включва повече от 40 сгради, най-много от тях църкви. Довършва църквата „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“, започната от брат му [[Георги Дамянов (зограф)|Георги Дамянов]].<ref name="Василиев 155"/> В 1834 година изгражда старата църква в Пирот „[[Рождество Христово (Пирот)|Рождество Христово]]“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://archive.is/20131104064313/staracrkvapirot.blogspot.com/p/blog-page_12.html | заглавие= Историја храма |достъп_дата = 2016-06-02 |издател= Храм Рождества Христовог. Стара црква у Пироту }}</ref> В 1836 година изгражда храма „[[Свети Йоан Кръстител (Кратово)|Свети Йоан Кръстител]]“ в Кратово.<ref name="А1.mk">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://a1on.mk/wordpress/archives/419028 | заглавие = Заврши третата фаза за заштита на фрескоживописот во „Св. Јован Крстител“ во Кратово | достъп_дата = 2015-04-07 | издател = А1.mk }}</ref><ref name="Свети места">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://svetimesta.com/Revival-churches/%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%20%D0%A1%D0%B2.%20%D0%99%D0%BE%D0%B0%D0%BD%20%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%82%D0%B5%D1%87%D0%B0%20-%20%D0%B3%D1%80.%20%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE | заглавие = "Св. Йоан Предтеча" - гр. Кратово | достъп_дата = 015-04-09 | издател = Свети места }}</ref><ref name="Arte">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.arte.rs/sr/umetnici/teoreticari/aleksandar_kadijevic-4101/tekstovi/graditeljska_delatnost_andreje_damjanova_pravci_istrazivanja_i_zastite-2176/ | заглавие= Graditeljska delatnost Andreje Damjanova - pravci istraživanja i zaštite |достъп_дата = 2016-06-02 |издател=Arte - Vizuelna umetnost jugoistočne Evrope }}</ref> В 1840 година изгражда църквата „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ във Велес - забележително произведение на църковната архитектура, църквата „[[Света Троица (Враня)|Света Троица]]“ във Враня (1830 - 1859), дело предимно на Коста, манастирската църква на „[[Свети Йоаким Осоговски (Осоговски манастир)|Свети Йоаким Осоговски]]“ от 1845 година край Крива паланка с открити куполи, „[[Успение Богородично (Ново село, Щипско)|Успение Богородично]]“ от 1850 година в Ново село, Щипско, и „[[Свети Никола (Куманово)|Свети Никола]]“ в Куманово от 1851 година, катедралата „[[Свети Георги (Смедерево)|Свети Георги]]“ в Смедерево (1850 - 1854), катедралата „[[Света Троица (Ниш)|Света Троица]]“ в Ниш (1857 - 1878) - с открити куполи, издигащи се високо над покрива,<ref name="Василиев 165">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 165 }}</ref><ref>Запазено е писмо, от което се разбира, че договорът за строеж на църквата е сключен от Андрей Дамянов на 12 май 1857 година. {{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 163 }}</ref> катедралата „[[Света Троица (Мостар)|Света Троица]]“ в Мостар (1863 - 1873, разрушена напълно през юни 1992) и катедралата „[[Рождество Богородично (Сараево)|Рождество Богородично]]“ в [[Сараево]] (1859 - 1874).<ref name="Василиев 155"/> Автор е и църквите „[[Успение Богородично (Чаниче)|Успение Богородично]]“ (1857 - 1863) в Чайниче,<ref name="Василиев 155"/> „[[Свети Илия (Печеневце)|Свети Илия]]“ в Печеневце,<ref name="Arte"/> „[[Чичевски манастир|Архангел Михаил]]“ в Горно Чичево,<ref name="Arte"/> на църквата „[[Събор на Светите Апостоли (Турековац)|Събор на Светите Апостоли]]“ в [[Турековац|Турековци]], Лесковашко (1845), на манастира „[[Свети Илия (Печаневце)|Свети Илия]]“ при Печаневце и други.<ref name="Василиев 155"/>
Андрей Дамянов е роден в 1813 година във велешкото село [[Папрадище (Община Чашка)|Папрадище]]. Произхожда от зографско-строителния род Дамянови-[[Рензовци]] от Западна Македония. Учи при баща си [[Дамян Янкулов]] и дядо си [[Янкул Силянов]].<ref name="Василиев 155"/><ref>{{cite book |title= Творци на българската архитектура, том 1 |last= Кантарджиев|first= Петър|coauthors= Константин Жеков|year= 1982|publisher= Съюз на архитектите в България|location= София|pages= 71}}</ref> Първо започва със зографство, а по-късто се отдава на архитектура и строителство<ref name="Василиев 155"/> като с братята си [[Никола Дамянов|Никола]], [[Георги Дамянов (зограф)|Георги]] и [[Коста Дамянов|Коста]] обикаля целия Балкански полуостров - негови дела се откриват не само в България, но и в днешна Сърбия и Босна и Херцеговина. Творчеството му включва повече от 40 сгради, най-много от тях църкви. Довършва църквата „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“, започната от брат му [[Георги Дамянов (зограф)|Георги Дамянов]].<ref name="Василиев 155"/> В 1834 година изгражда старата църква в Пирот „[[Рождество Христово (Пирот)|Рождество Христово]]“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://archive.is/20131104064313/staracrkvapirot.blogspot.com/p/blog-page_12.html | заглавие= Историја храма |достъп_дата = 2016-06-02 |издател= Храм Рождества Христовог. Стара црква у Пироту }}</ref> В 1836 година изгражда храма „[[Свети Йоан Кръстител (Кратово)|Свети Йоан Кръстител]]“ в Кратово.<ref name="А1.mk">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://a1on.mk/wordpress/archives/419028 | заглавие = Заврши третата фаза за заштита на фрескоживописот во „Св. Јован Крстител“ во Кратово | достъп_дата = 2015-04-07 | издател = А1.mk }}</ref><ref name="Свети места">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://svetimesta.com/Revival-churches/%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%20%D0%A1%D0%B2.%20%D0%99%D0%BE%D0%B0%D0%BD%20%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%82%D0%B5%D1%87%D0%B0%20-%20%D0%B3%D1%80.%20%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE | заглавие = "Св. Йоан Предтеча" - гр. Кратово | достъп_дата = 015-04-09 | издател = Свети места }}</ref><ref name="Arte">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.arte.rs/sr/umetnici/teoreticari/aleksandar_kadijevic-4101/tekstovi/graditeljska_delatnost_andreje_damjanova_pravci_istrazivanja_i_zastite-2176/ | заглавие= Graditeljska delatnost Andreje Damjanova - pravci istraživanja i zaštite |достъп_дата = 2016-06-02 |издател=Arte - Vizuelna umetnost jugoistočne Evrope }}</ref> В 1840 година изгражда църквата „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ във Велес - забележително произведение на църковната архитектура, църквата „[[Света Троица (Враня)|Света Троица]]“ във Враня (1830 - 1859), дело предимно на Коста, манастирската църква на „[[Свети Йоаким Осоговски (Осоговски манастир)|Свети Йоаким Осоговски]]“ от 1845 година край Крива паланка с открити куполи, „[[Успение Богородично (Ново село, Щипско)|Успение Богородично]]“ от 1850 година в Ново село, Щипско, и „[[Свети Никола (Куманово)|Свети Никола]]“ в Куманово от 1851 година, катедралата „[[Свети Георги (Смедерево)|Свети Георги]]“ в Смедерево (1850 - 1854), катедралата „[[Света Троица (Ниш)|Света Троица]]“ в Ниш (1857 - 1878) - с открити куполи, издигащи се високо над покрива,<ref name="Василиев 165">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 165 }}</ref><ref>Запазено е писмо, от което се разбира, че договорът за строеж на църквата е сключен от Андрей Дамянов на 12 май 1857 година. {{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 163 }}</ref> катедралата „[[Света Троица (Мостар)|Света Троица]]“ в Мостар (1863 - 1873, разрушена напълно през юни 1992) и катедралата „[[Рождество Богородично (Сараево)|Рождество Богородично]]“ в [[Сараево]] (1859 - 1874).<ref name="Василиев 155"/> Автор е и църквите „[[Успение Богородично (Чаниче)|Успение Богородично]]“ (1857 - 1863) в Чайниче,<ref name="Василиев 155"/> „[[Свети Илия (Печеневце)|Свети Илия]]“ в Печеневце,<ref name="Arte"/> „[[Чичевски манастир|Архангел Михаил]]“ в Горно Чичево,<ref name="Arte"/> на църквата „[[Събор на Светите Апостоли (Турековац)|Събор на Светите Апостоли]]“ в [[Турековац|Турековци]], Лесковашко (1845), на манастира „[[Свети Илия (Печаневце)|Свети Илия]]“ при Печаневце и други.<ref name="Василиев 155"/>


Дамянов умира в 1878 година във Велес. Погребан е в „Свети Пантелеймон“.<ref name="Православие БГ">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://hramove.pravoslavie.bg/?p=1203 | заглавие = Църква “Св. Пантелеймон” – Велес | достъп_дата = 2013-10-25 | труд = Православни храмове в България }}</ref><ref name="Василиев 155"/>
Дамянов умира в 1878 година във Велес. Погребан е в „Свети Пантелеймон“.<ref name="Православие БГ">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://hramove.pravoslavie.bg/?p=1203 | заглавие = Църква “Св. Пантелеймон” – Велес | достъп_дата = 2013-10-25 | труд = Православни храмове в България }}</ref><ref name="Василиев 155"/>

Версия от 12:54, 10 декември 2017

Андрей Дамянов
български архитект

Роден
1800 г.
Починал
16 август 1878 г. (78 г.)
Техника
ОбластСтроително инженерство
Андрей Дамянов в Общомедия

Андрей Дамянов Рензов е български възрожденски архитект от Македония, заедно с Никола Фичев определян за един от най-забележителните строители от Балканите.[1][2][3]

Дела

Андрей Дамянов е роден в 1813 година във велешкото село Папрадище. Произхожда от зографско-строителния род Дамянови-Рензовци от Западна Македония. Учи при баща си Дамян Янкулов и дядо си Янкул Силянов.[3][4] Първо започва със зографство, а по-късто се отдава на архитектура и строителство[3] като с братята си Никола, Георги и Коста обикаля целия Балкански полуостров - негови дела се откриват не само в България, но и в днешна Сърбия и Босна и Херцеговина. Творчеството му включва повече от 40 сгради, най-много от тях църкви. Довършва църквата „Света Богородица“, започната от брат му Георги Дамянов.[3] В 1834 година изгражда старата църква в Пирот „Рождество Христово“.[5] В 1836 година изгражда храма „Свети Йоан Кръстител“ в Кратово.[6][7][8] В 1840 година изгражда църквата „Свети Пантелеймон“ във Велес - забележително произведение на църковната архитектура, църквата „Света Троица“ във Враня (1830 - 1859), дело предимно на Коста, манастирската църква на „Свети Йоаким Осоговски“ от 1845 година край Крива паланка с открити куполи, „Успение Богородично“ от 1850 година в Ново село, Щипско, и „Свети Никола“ в Куманово от 1851 година, катедралата „Свети Георги“ в Смедерево (1850 - 1854), катедралата „Света Троица“ в Ниш (1857 - 1878) - с открити куполи, издигащи се високо над покрива,[9][10] катедралата „Света Троица“ в Мостар (1863 - 1873, разрушена напълно през юни 1992) и катедралата „Рождество Богородично“ в Сараево (1859 - 1874).[3] Автор е и църквите „Успение Богородично“ (1857 - 1863) в Чайниче,[3]Свети Илия“ в Печеневце,[8]Архангел Михаил“ в Горно Чичево,[8] на църквата „Събор на Светите Апостоли“ в Турековци, Лесковашко (1845), на манастира „Свети Илия“ при Печаневце и други.[3]

Дамянов умира в 1878 година във Велес. Погребан е в „Свети Пантелеймон“.[11][3]

Синът му Дамян (Даме) Андреев също е виден строител. Дядо е на известния български архитект и офицер Симеон Зографов.

Външни препратки

Галерия

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
Мирче
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Богдан Мирчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Силян Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
Стефан Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Силянов
 
 
 
 
Янкул Силянов
(около 1750 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветко Янкулов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дамян Янкулов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян (Станко) Цветков
(около 1800/1810 — 1869/1870)
 
 
 
Никола Дамянов
(1810 — 1866)
 
Коста Дамянов
(? — 1869)
 
 
 
 
 
Андрей Дамянов
(1780 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Дамянов
(около 1784 — 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойче Станков
(1849 — 1903)
 
Анастас Николов
(? —  1920)
 
Петър Николов
(около 1850 — 1921)
 
Дамян Андреев
(около 1847 — 1926)
 
Ангел
Андреев
 
Иван Андреев
(? — 1905)
 
Димитър Андреев
(1877 — 1940)
 
Яков Зографски
(около 1820 — 1907)
 
 
Янко Георгиев
(? — 1881)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Зографов
(1869 — 1931)
 
Симеон Зографов
(1876 — 1949)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Зографски
(1869 — 1945)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Зографски
(1895 — 1985)
 
Йордан
Зографски

Бележки

  1. Паскалева, Мария. 120 години от рождението на Симеон Дамянов Зографов, в. Македония, бр. 24.
  2. д-р арх. Тулешков, Николай. Черквата "Св. Успение Богородично" в Търговище на майстор Димитър Сергюв от Трявна, Арх & Арт, N 26/2001
  3. а б в г д е ж з Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 155.
  4. Кантарджиев, Петър и др. Творци на българската архитектура, том 1. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 71.
  5. Историја храма // Храм Рождества Христовог. Стара црква у Пироту. Посетен на 2016-06-02.
  6. Заврши третата фаза за заштита на фрескоживописот во „Св. Јован Крстител“ во Кратово // А1.mk. Посетен на 2015-04-07.
  7. "Св. Йоан Предтеча" - гр. Кратово // Свети места. Посетен на 015-04-09.
  8. а б в Graditeljska delatnost Andreje Damjanova - pravci istraživanja i zaštite // Arte - Vizuelna umetnost jugoistočne Evrope. Посетен на 2016-06-02.
  9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 165.
  10. Запазено е писмо, от което се разбира, че договорът за строеж на църквата е сключен от Андрей Дамянов на 12 май 1857 година. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 163.
  11. Църква “Св. Пантелеймон” – Велес // Православни храмове в България. Посетен на 2013-10-25.